ladybirdyd

Wehbba - live at Clash Club - 06-05-2011 - no edits - FREE DOWNLOAD

2011-05-19T18:51:00.001+03:00

Wehbba - live at Clash Club - 06-05-2011 - no edits - FREE DOWNLOAD by wehbba

22.1.2011, Jupiter enters Aries

2011-01-22T18:37:00.003+02:00

Dark outside. Snowing. Out with the dog, listen quality deep house mix. Stop under a street lamp, look up. Smoke a cigarette. Gorgeous. Priceless.

Long legs, short legs, without legs

2010-12-31T18:51:00.004+02:00

"aim high...think outside the box...expect the unexpected...stay open...stay focused...belive in yourself...YOU ARE YOUR OWN GOD IN YOUR OWN UNIVERSE!
Happy New Year, World:))) Compassion, Love & Wisdom conquers ALL.... " Daniel L. Florev

Unbelievable! That sentence accumulates everything I learned this year! Danny is a great young man, a good friend of mine, I just adore following. If I am blessed to have father in my next life I would choose him to be one. No kidding!

But what astonished me the most was this part: YOU ARE YOUR OWN GOD IN YOUR OWN UNIVERSE!

Hey! When I was a little girl and we went to bed early with my mom ( she was always tired and against all that might happen to a person after 8PM, including watching TV, so we went to bed early, sometimes even when outside was still bright in the summer!) so I had a very good opportunity to lay in bed and think.

Im not sure exactly how old I was, probably 7-8, but sometimes I asked myself: "What if inside my stomach there is a world like ours and there are people who live there and I am their God? And inside the stomach of every little man inhabiting my inner world, there is another one and so on and so on. Like the Russian Doll Sets- Matryoshka?

Thats what I was thinking during the long, lonesome evenings spent in bed, in silence. My imagination was my only friend. No surprise I still enjoy silence and thinking.. French psychology ;)

So what if I was kind of right? What if I am God in my own inner world indeed? Am I a good god? Its difficult to balance and make choices all the time. What is important? Who is important? How should I judge different cases? How should I reward and punish? Whats the moral in there? I guess I have to practice more what I want to become- good God in my own Universe.

And yes, the heading! Some people are born black, some people white. Some have blue eyes, some dark. Some are born in loving families, others are thrown away. Some people have long legs, some- short legs. Some people dont have legs...

If you are capable to read this, you can reach the conclusion by yourself!

Happy New Year!

And another one

2010-12-23T09:11:00.001+02:00

Last night I got the "Inception" kick. But I didnt fall in the water. I fell from the edge of the Universe, in the emptiness. That fall will never end... there will be no water for me. No one will catch me and I will never wake up..

That fall has started when I was born, I know that. Simply last night I realized for the next time what is the reality for me. Period.

The dream after 4am:
The same person.. I dreamed he has bought a small plot of land here at the place I live, down the river, to make a home and work residence. He emailed me, that he needs my help to run the project. I received a gift from him, a post mail. Some kind of document, a paper.. In between the pages, there was hidden message, hand written. A confession that he is in love with me and is inviting me to visit him.

The way I felt in my dream was absolutely incredible, the ultimate happiness.. Is this some kind of compensation for my troubles in the real life?

Отново

2010-12-07T10:35:00.000+02:00

Мдааа.. Предполагам, че това са най-безмислените статии на света, но не мога да пропусна да отбележа, че отново сънувах същия човек! Абсолютно същия ... как е възможно съзнанието ми да си го изгради и поддържа вече толкова време не знам. А подсъзнанието ми да ме уведомява периодично как вървят нещата :D

Искрено се забавлявам и наслаждавам на тези сънища, а когато се сетя за тях изпитвам истинско щастие.. тук, от тази страна; в този свят.

Пропуснах да отбележа, че беше доста по-висок от обикновено и ми се разсърди защото си говорех с друг. Тръгна нагоре по едни стълби.. Ще го догоня аз, историята далеч не е свършила, напротив- това е само предчувствие за нея.

Когато не сънувам кошмари

2010-11-27T15:07:00.000+02:00

Този сън, за който ще разкажа по-долу, вероятно най-прекрасният от всички...

Непрекъснато ми се появява един и същ мъжки образ. Понякога всяка нощ, понякога следобед, докато подремвам.. друг път отстъпва място на кошмари, за да се завърне след време все същият- прекрасен!

Не бих искала да го описвам.. не мога да бъда сигурна в нищо. Знам само кой е прототипа на този образ и как точно изглежда в детайли. Сънувам тялото му, лицето му, косата му, знам колко е висок... и знам, че не съм го изградила съзнателно този образ. Далеч е от всичко, което съм желала до сега...

Представям си сватбата си в детайли от както се помня като жена. Но никога не съм си я представяла така, както я сънувах тази нощ. Изумена и поласкана съм от съзнанието си, мисълта или подсъзнанието си, или онази часто от мен, която генерира тези прекрасни видения и чувства, които ме зареждат, възбуждат, стимулират или плашат много повече от всяка една форма на действителност, която преживявам. Нерядко сънищата са единствените, които ми доставят наслада и ме даряват с любов... не мога да опиша колко са красиви. Освен когато не са ужасяващи...

Сватбата ни беше на брега на морето, на един прекрасен плаж. Започна следобед, продължи през нощта и завърши на другата сутрин. Имаше един прекрасен бар с най-качествени и скъпи напитки. Алкохол под всякаква форма от всички крайща на света- ликьори, уиски, ром... какво ли не. Освен напитките, бара предлагаше на гостите и плодове - манго, праскови, банани, кокос, ябълки. Първокачествени плодове, каквито дори не съм опитвала през живота си. Всичко беше за нас...
Танцувахме непрекъснато- звучеше lounge, chill-out, house, latino; къпахме се в морето; ядохме торта- беше в светли тонове и украси от цветя по нея. Всички мои приятели бяха там, а на сутринта им направихме игри за забавление... Беше изумително преживяване.

Ако съдбата е решила да ме дари с партньор, с когото да изживея такава любов, бих направила всичко възможно да организирам сватбата ни по този начин. Истинско lounge- парти, на брега на морето, бара с напитките и приятелите ни.

Още един безумен сън

2010-11-24T08:29:00.000+02:00

Всичко започва от едно парти или по-скоро от запознанството ми с един DJ, който добър мой приятел все ми препоръчва, а аз все не вземам под внимание. Казва се Spartaque, днес вече ще го проверя!

Та, запознавам се в съня си с него и в последствие му организирам някакво супер мащабно парти със супер добри визуални и светлинни ефекти и т.н. Единият от ефектите е нещо подобно като засмукване във фуния на част от публиката нагоре, към рая...

В този момент влизам в съзнанието на един непознат за мен мъж- типаж, подобен на този, който описва Харуки Мураками. Каква е изненадата на част от "засмуканите", когато разбираме, че не всички отиват в рая... Някои отиват в ада.

Какво да се прави- отиваме в ада. Пътуваме по едина каменен тунел, все едно пещера, а осветлението оскъдно и студено. Изпращат ме в моята килия, където ще прекарам неизвестно колко време. Цялата е от камък, няма нищо в нея.

Необяснимо защо приемам всичко изключително спокойно. Трябва да се преоблека с черни дрехи- отварям гардероб, пълен с мъжки черни дрехи, главно ризи и панталони. Знам, че някъде навътре из рафтовете трябва да има тениски и с опитите ми да ги открия, приключва съня.

След това продължавам с друг сън, в който мъж на улицата раздавя цветя. Подари ми огромна розова орхидея.

Today my heart is broken

2010-11-06T10:11:00.000+02:00

By the way this is my new project- http://www.audiopraline.blogspot.com/
A blog, created to satisfy my passion to music, to organize my links and to try some experiments.

If I were God, I would give love to everyone. Nobody will be lonely or brokenhearted, because this is going to be decided who belongs to who. We cant choose our parents and we suffer a lot sometimes, but if we had a choice we will be even more miserable- nobody will want us (me).. Now everybody or most of the people have parents, right? Its the same with love- doesnt matter who you choose, if you are not someone`s sweetheart, you have no chance.

How can I become someone`s sweetheart?

I guess I am a love orphan- my love mate is dead or unable to take care of our relationship.

Sometimes I think I am the only creature in need of love on this world. Everybody else has one or just doesnt need it.

This is a very, very sad day for me... It is just not fair!

audiopraline: Kyau & Albert - I Love You (Cosmic Gate Edit)

spectrum emotionalis

2010-11-04T21:06:00.000+02:00

Im a spectrum emotionalis according my personal classification of people`s temperament and social activity characteristics.

That means you wake up like any other girl, then you go the highest point of being "Im so happy, Im so happy!" and finishing the day like a piece of nothing without motivation and desire to do something more than get drunk, fed up and go to bed with the clothes on..

Damn...

Another dream

2010-11-03T08:39:00.000+02:00

I had one of those dreams again after a long time.. it was with Glenn...

I have never had so many dreams with particular person in my life! Never! I have been affected by many other men, artists, friends, relatives.. I have been so deep in love, I have been hurt, I`ve been rejected, devastated, desired, loved... but I have never met someone so often on the other side. Probably only my mother..

It all started with a building I know. Many young, wealthy families live there.. In my dream they were all gone, the building was deserted. I could see through the windows leaves inside, like they were open and the wind blown them in there. But the windows were closed...

In one of the flats I saw a table with food and glasses still on it. Like it was set for a lunch, people ate a little and left in urge... I thought to myself what could make a family leave its home while having a dinner or lunch?

Not a long time after I found myself with other people in one of the apartments with the owners- really young, beautiful wife and her husband- middle age, very wealthy.. She was talking about the furniture while all the guests were cleaning the place- obviously the family was back after a long time. So we were cleaning the house, while she has talking about a certain piece of furniture which her husband is about to buy. Very expensive one- she said he is about to sell some land and properties to buy it... just because she wanted it!

She was sitting like a cat in her armchair- beautiful, confident, perfect... She was looking at me and her eyes were saying: "Can you make someone love you so much, so he would do something like that for you?"

I didnt know the answer in my dream. I dont know it now either...

Later we went somewhere outside. There was an event, Glenn was there signing autographs.
There was a little boy hanging around- his son. A little copy of Glenn with long hair, brown eyes... I couldnt see the boy`s mother, the father didnt seem to care about the boy as well.. But the little one was there.

Then I though to myself: I want a son! One day I want to have a son...

Sad, really sad and pathetic..

P.S. To those who read this- Im not in love with Glenn. Not at all. I have been in love many times, its not even close to that.

I`m simply obsessed.

Everything is possible!

2010-10-30T20:57:00.000+03:00

Markus Schulz, 11 Dec, 2009

Armin van Buuren, 13 Aug, 2010

Glenn Morrison, 29 Oct, 2010

Dreams come true!

If I managed to make it and see these amazing DJs, I can manage to make everything in this life!

All that I desire is possible and all that I need is already given to me!

I have certain moments in my life I cried of happiness. Last night in Sofia I met, touched and talked with someone who has a huge influence in my life at the moment- Glenn Morrison! So wicked and talented that seems almost unreal. Now Im lucky enough to know he is real! Sooo sweet, gentle, kind, talented and real!

Glenn, its impossible to explain how much I love all about you and your music! Looking forward every mix or track from you! Big Thank You!

prayer /3

2010-10-24T19:27:00.000+03:00

Важен е пътя, а не целта.. каквото и да означава това. Ако наистина е вярно, значи съм наистина голяма майсторка.

Не съм постигнала все още нищо, но за сметка на това, пътя, по който вървя, наистина ми се вижда изключително труден... На къде ли води? Искам ли да свърши?

Днес си намерих една нова пътека, по която да тичам. Беше като от приказка- цялата покрита с паднали жълти, хрускави листа.. идеално оформена, широка, с лек наклон нагоре... трябва да я снимам.

Не посмях да стигна докрай- достраша ме. Само ако си имах другарче да тичаме заедно, никога нямаше да ме е страх да стигна до където си поискам!

Ето за това се молих днес.. и вчера, и оня ден, и деня преди оня ден.. от както се помня!

Ето това няма да простя на пътя, че ме остави сам- сама! От както се помня... И колкото и деца и кучета да имам, пак ще остане огромна празнота в сърцето ми.

Всеки нормален би ме разбрал, който не разбира, да ме прощава, но или няма сърце, или наистина е ненормален...

prayer /2

2010-10-24T15:48:00.000+03:00

Добре, все пак ми остави учебника по философия..

.... аз съм изгубила контрол върху себе си!

prayer

2010-10-24T10:10:00.000+03:00

Мечтите, книгите и вярата не струват нищо...
Искам живота да ми върне всичкото време и пари, които съм вложила, за да чета книги!

Искам живота да ми върне цялата вяра, надежда и любов, които съм вложила в какво ли не и кого ли не...

Мечтите никога не се сбъдват...

Писах вече за това... някой друг знае по-добре от нас от какво имаме нужда..

Мразя го този някой.. и той го знае! Е, как е? Добре ли се чувстваш сега? Когато искаш нещо от някого е добре да си готов да върнеш обратно това, което си обещал... или ти нищо ни си обещавал? Трябва да си мъж тогава. И в двата случая се държиш като всеки мъж, когото познавам.. Все си имат оправдание за слабостите си. Какви прекресни същества! Аз никога не мога да си измисля оправдание и за това винаги ще виня себе си за всичко, въпреки че изобщо не го заслужавам!

Разбираш ли ме? Не го заслужавам!

Моля те, вземи си обратно съзнанието, което си ми дал, за да не гледам и разбирам безобразията, които вършиш! Вземай си го и пробвай да поживееш един ден с него, за да видиш какво е ... ако си съгласен и можеш да го понесеш- върни ми го обратно! Щом ти можеш и аз ще мога! Как ще разбера, че се е случило ли? Ще се събудя една сутрин и ще се почуствам щастлива, че съм жива и поне една моя мечта ще се сбъдне, за разбера и аз какво е! Ще се събудя и ще съм спокойна и усмихната, няма да го има този страх повече!

Махни го този страх, моля те.....

Знам, че няма кой да ме чуе, но все пак...

Моля те, дай ми шанс! Аз няма да се проваля, обещавам ти! Ще върна стойността на този шанс многократно, обещавам ти! Обещавам!

Яна...

another look-alike couple

2010-10-19T22:07:00.001+03:00

Kiril and Ani :))

flashlights

2010-10-19T08:54:00.001+03:00

I`ve made the biggest mistakes in my life when I DIDN`T trust myself! All we need to know is already given to our heart and mind- why I have moments when I dont listen and see it?

And by the way, yes, we are given challenges only if we can take them..

And, yes, don`t give up so easy- push yourself to test your limits! haha, you may be surprised!!!

..................................................................

Glenn Morrison is great!

Alex M.O.R.P.H. - Walk The Edge (Alex M.O.R.P.H. B2B Woody Van Eyden Int...

2010-10-14T15:31:00.000+03:00

My instant soul, heart and mind purifying remedy.

About the fear

2010-10-14T13:57:00.000+03:00

Яна мрази страхливци..... дребни, комлексирани душици, които никога няма да помръднат и една крачка напред, защото ги е страх да бъдат себе си и се срамуват от това, което са. Лъжат и нараняват, за да преживяват... Току що един човек се опита да ме обиди с думата "смела"!!!!!!! Няма какво друго да каже...

Чакат да им дойде от някъде нещо и наричат това съдба! Не е съдба това, не е!

Съдбата е съвсем друго нещо...

Аз може и да съм ядосана сега, но поне не съм лъжкиня! И няма да обвинявам съдбата си за живота, който живея, защото ми харесва и ще си го направя такъв, какъвто винаги съм искала да бъде- цветен, динамичен, усмихнат и богат. А повечето хора нямат съзнание и смелост дори да ги поискат тези неща... Те дори нямат смелост да бъдат себе си, да се покажат на света и да кажат "Ето, това съм аз!".

Нямат смелост дори да имат собствено мнение... Каква гадост! Никакъв живец, никаква фантазия.

Щастлива съм, обаче, да познавам и хора, които далеч не са такива... Много даже съм щастлива!

.......................

Някой ден трябва да обясня какво е съдба.. но не сега.

PS. Знаете ли, кое поражда страха? Онова чувство за безполезност и за безмислено съществуване. Чувството , че няма какво да дадеш на света, на обществото, на семейството си.. на някого.. Това поражда страха!

Ако изглежа, сякаш никога не съм го изпитвала, то това не е истина. Изпитвам го толкова често, че ми е неудобно да призная колко, след всичко горенаписано. Но поне се старая всяка секунда от съществуването си да направя така, че да оправдая присъствието си тук и сега. А не просто да вегетирам в луксозна среда и да повтарям "Аз обичам себе си! Аз обичам себе си!" или "Това е моята съдба!" - Кое е твоята съдба, бе? Машина за *****..

Kiss the Rain

2010-10-09T12:58:00.000+03:00

I discovered this music, this composer, while trying to discover the best Vangelis track, while trying to discover a track from a podcast I listened because I didnt go out running, because I was so upset and confused, and sad...

The sequence of these events remind me for the very next time about the chain of life.. one thing leads to another, all is connected and everything has a reason...

If we know a certain thing -then it exists, when we dont know about it... does it exist?

...

2010-10-02T21:45:00.000+03:00

Поздравления! Кошмарите ми нощем спряха... сега са само през деня! Пфф, каква насладаа....

Обожавам салата капрезе, сурови ядки, всякакви плодове и еклерчета с истински ванилов крем; каймака на домашно кисело мляко и супа от гъби...

Обожавам слънцето и топлината, аромата на покрита с паднали борови иглички гора; горещия пясък на плажа; мъркаща котана...

Обожавам как мирише детето ми когато заспи, как свирят щурчетата през есента, късно вечер...

Обожавам да ме вози някой, на когото мога да се доверя и да заспя на фона на тиха музика...

Обожавам чувството след дълго тичане, умората, драскотините по краката ми; миризмата на нови маратонки и на любимия парфюм...

Обожавам да чета и пиша, да слушам музика, да гледам Амели Пулен; обожавам да обичам...

Обожавам да танцувам и да се смея...

Това е моята представа за живота...

..

2010-09-30T22:20:00.000+03:00

Има ли лекар, който може да ме излекува от сънищата ми? Не мога повече.. страх ме е да заспя.. Всичките са гадни, тежки, трудни, подтискащи; пълни с изпитания, лоши пророчества; вещаят зло..

Майка ми, баща ми, побоища, насилие, страх, гадни паяци, изпускам автобуси или ти не идват, отблъскват ме любимите ми хора, тъпотии...

Будя се сутрин изморена, изплашена и отчаяна... Искам това да спре!

Най-отвратителното нещо, което съм сънувала е собствения ми баща, което иска да ме убие, а най-красиво беше, когато сънувах, че летя на гърба на дракон (беше милион години преди Аватар, така че не е от филма:)) и минавахме през една гора. Клоните на дърветата ме удряха през лицето, беше толкова истинско..

Доколкото мога да разбера съзнанието ми работи на твърде високи обороти. Сигурна съм, че има някаква супер сладка диагноза за това състояние, но също така знам, че 1000000% не може да се излекува.. или поне притъпи. Тези неща не се лекуват. Човек се ражда с тях. И си ги взема със себе си след това. Вероятно е някакъв вид изпитание. Ниво, което трябва да преминеш- няма отърване! Ако не успееш, следващия път отново! По добре да съм добра сега.. в това, каквото и да е то. Да му се отдам, да го изживея... До къде ли мога да стигна?

Не, има едно същество, което не заслужава това!

Ще се наложи да се въздържам... Дявол да го вземе, дори това не мога да си позволя- да съм луда колкото си искам. В тоя свят всичко е "Не може"! Егати тъпия свят. Повече няма да се прераждам тук!

Трябва да прочета Стивън Хопкинс, но не знам кога..

Michael Rasmussen, Lady Gaga and me

2010-09-30T13:11:00.000+03:00

Най-хубавото и най-лошото да работиш за себе си е, че трябва да си свършиш работата сам. Веднъж четох едно интервю с Лейди Гага- аз между другото ужасно я харесвам, дори мисля, че а представих тук, още когато излезе онова супер секси-сладко парче Poker Face, та тя беше казала нещо в смисъла на: "Sometimes I wake up in the morning insecure like every other 24 years old girl, but then I say to myself "Get up bitch! You are Lady Gaga, go and do that shit!"

Та това ми е идеята, че трябва сама да си го направя тоя шит! И без друго живея с убежданието, че никой друг не може да го направи по-добре от мен, защо да си губя времето надявайки се на други хора:ddd

Алберто Контадор май изгърмя с положителна допинг проба... Чакам тази новина от 26 Юли, 2007, когато научих за отстраняването на Михаел Расмусен.. Беше ми супер любимец, за съжаление не е достатъчно популярен извън Дания, за да продължа да го следя, иначе ми е безкрайно интересен. Абсолютен файтър!

До преди два часа абсолютно исках да умра, сега не съм толкова сигурна.. Излязох да потичам. Да, това ми е спасявало живота много пъти до сега, но .. дали има смисъл? Това е като да си болен от смъртоносна болест и да се налага да вземаш хапчета всеки ден, за да те поддържат жив. Има ли смисъл?

Има много хубави неща на този свят, но все не успявам да си осигуря редовен достъп до тях. Ще продължа да опитвам.. и без друго няма какво друго да правя.. Имам толкова много време.. 10 години! пфф Чудя се, какво ли ще оставя след себе си? Дали някой ще ме помни, освен детето ми? ммм.. толкова се съмнявам.

.........Леле, от това ме заболя..

Трябва да направя нещо.

Empire Of The Sun - Walking On A Dream (Sam La More Remix) [HQ]

2010-09-25T14:57:00.000+03:00

Glenn Morrison - Triangle & Strings (Jerome Isma-Ae remix)

2010-09-21T20:51:00.000+03:00

Не виждам нищо лошо в това, човек да излъже един- два пъти в живота си, когато това се налага, за да прикрие неудобен факт или да предотврати неловка ситуация и т.н., но когато лъжата се превърне в линия на поведение и сам самият ти забравяш кое е лъжа и кое истина, и започваш неусетно да увличаш в тази си измислица и хората около себе си... настъпва момента, в който аз трябва да се оттегля.

Често съм намирала себе си затънала дълбоко до шията в заблуда, но за моя огромна радост винаги настъпва момент, в който се събуждам и осъзнавам какво се случва; къде съм и какво правя; как и защо се стигна до там и как да се измъкна.

Настоящият момент е точно такъв. Наслаждавам му се...

........................................................................................................

Поредният безумен сън... влюбена съм в Глен.. търся го, искам го. Около мен е пълно с прекрасни, млади DJ-и, но аз обичам Глен Морисън! Внезапно разбирам, че всъщност, съдбата е решила да ме събере с Джером. Поглеждам го и разбирам, че той е всичкo, което съм искала; обичам го, целувам го нежно и се гордея с това, което е постигнал.

Тази сутрин в колата слушам някакъв микс, който ми е неободим за следващия ми проект. Върви трак, който ми е адски познат, но не мога да се сетя кой е. Отивам на работа и поглеждам траклиста- какво да видя: Glenn Morrison- Triangle & Strings (Jerome Isma-Ae remix)! Хайде няма нужда да говоря повече, просто го чуйте:))

Without Intention

2010-09-19T22:00:00.000+03:00

19.07.2010

19.08.2010

19.09.2010

Аз далеч не снимам всеки ден...

Три поредни месеца на 19-ти. Ще се наложи да си отварям малко повече очите за това число.

The damage Is Done, part 2

2010-09-19T09:25:00.000+03:00

Продъжение..

Едва тази сутрин успях да формулирам с думи точната причина, поради която не харесвам и не прилагам визуализацията. Човек, колкото и умен да е, не може да е толкова умен, за да знае по-добре от вселената какво е най-добро за него. А много често, това, което силно желаем и си представяме в детайли не е най-доброто за нас или от нас... Понякога можем да дадем много повече. И да получим много повече.

Представете си, че във вас се крие огромен потенциал, а вашето единствено желание е да имате малко магазинче на закътана уличка...

В природата никога няма излишен разход на енергия, а.к.а. материя. Никога! И ако си роден да правиш чудеса, да си проводник или носител на знание, или имаш възможности и познание да промениш живота на огромна група от хора, или дори само на един човек, природата никога не би похабила тази енергия и потенциал, за да те остави да си кротуваш в магазинчето. По един или друг начин, тя ще "извади" това, което вече е инвестирала в теб! Посяла си е семенце, сега трябва да прибере плода. А плода често зрее дълго и трудно...

Тази нощ сънувах университет- хубава, стара сграда с великолепна архитектура, потънал в зеленина. Наоколо гора... Не знам какво правех точно там, беше може би във връзка с някакво състезание по ориентиране.. Гледах студентите и исках да съм като тях.

Внезапно видях познато лице.. беше мой съученик. Тоест не от моя клас, но от моя випуск. Никога не съм говорила с него и не си спомням дори името му, но имаше такъв човек! Сънувах още, че ставаме приятели във Фейсбук и там на страницата му пишеше нещо от вида на "Аз съм просто някакъв загубеняк". И това беше...

Трябва да намеря начин да разбера нещо повече за него... Как е възможно да го сънувам? Та аз не съм го виждала повече от 10 години! А дори не съм го познавала... Единствено съм го виждала от време на време.

Ей такива чудеса върши съзнанието! Как да не съм обсебена от него?

The Damage Is Done

2010-09-18T20:58:00.000+03:00

Боли, когато разбирам, че греша, но още повече боли, когато разбирам, че съм права.

Тя ми каза, че трябва спешно да си намеря гадже! Но пак ми каза още, че нещата вече са необратими и The Damage is Doneр така че да не се тревожа излишно...

Какво да коментирам по това? Лудница...

Гледайте Veronika Decides to Die- филм по едноименната книга на Пауло Коелю. Там е казано и показано всичко. Казах ли ви вчера, че любовта е всичко, от което имаме нужда? Казах ли аз?...

Вчера срещнах един човек.. тоест на работа, в Геша.. строител от Варна, виждали сме се няколко пъти по работа. Канара човек, стабилен.. Не знам как стигнахме до там, но ми сподели, че се е развел със жена си..

Лелеее! Само сълзи дето не му потекоха от очите! Каза, че ме бил разбирал... "Сега-да! Иначе преди, казва, не бих те разбрал.." Какво да коментирам и тук не знам..

Трябва ли човек да претърпи подобен катаклизъм, за да осъзнае някои неща?

Даааааааааааааа! Трябва, да...

Прераждането е болезнено. Гледали сме го в Матрицата. Как обичах Нео! А аз бях Тринити... Даам. С този филм започна всичко. Не ви се вярва, но е така.. Резултатът е на горния етаж и гледа 101 Далматинци!

Не съм ви казала за Калина. Е, какво да кажа, по добре да ви покажа:

Артистична и разсеяна като майка си... Иначе е доста позитивна, което ме прави наистина щастлива. Искам тя да е щастлива!

Хайде по-позитивно да гледаме на нещата! Искате ли?

Разбрала съм, че колкото по неясна ми е представата за нещата и за това как точно ще се случат, толкова по добре се получават. Колкото по-детайлно ги мисля, толкова повече резултата се разминава с очакването.

Важното е да работиш върху себе си! Всеки ден! Това е, което наистина има ефект! Останалото е булшит.. визуализации, бла-бла-бла...

Позитивна и уверена в себе си-това е рецептата ми за успех до сега, а колкото по абстрактна е мисълта, толкова по-красива е реалността, която се получава! И знаете ли защо? Защото визуализацията ОГРАНИЧАВА! Всички красиви неща в живота ми и всичко хубаво, което имам и обичам е отвъд всякакви мои представи за реалността и за това как трябва тези неща, събития и хора да изглеждат. Аз никога не сам си ги и представяла дори...

Мисълта не бива да се вкарва във форма и цвят. Резултата от такава мисъл обикновено е болезнен. Чували сте за сбъднатите мечти и пролетите сълзи, нали? Имам вече няколко такива... Няма мечта, има само реалност. Тук и сега! И намерение, върху което се работи.. лекичко :))

Луда ли съм, а? Ха.Ха.Ха...

2010-09-17T23:40:00.000+03:00

По-надолу пише 11 и половина години...
Вече са останали само 10 и половина!

Sunset woman

2010-09-17T22:45:00.000+03:00

Нали не смятате, че съм се отказала от любимите си залези? Не, въпеки че снимката, която публикувам сега е на изгрев.. Това прозвуча малко като хайку :d

А какво се случва с трите дами? Жената Залез не е тук- поне аз не я усещам. Heart-shaped Cloud Seeker изживя красиви моменти това лято, докато Sunburnt Skin е много разочарована от всичко, което и се случва.. Изобщо не знам коя съм.

Четох много книги за позитивното мислене, дори последната, която си купих не ми хареса, защото нищо ново не намерих в нея. И какъв е резултата? Знам ли, може би, ако можех да погледна от страни.. Outside the box.

Случват ми се странни неща- повторения ,съвпадения, телепатия.. да, наистина! Трябва да продължа с това, да се упражнявам да мисля позитивно! След като не съм се родила с тази способност, се налага да я усвоя. Нещо като да учиш език- след първоначалния успех и напредък, следва момент в който си даваш сметка колко много знаеш, но все още не можеш да говориш свободно-само някакви проблясъци. Сега се чуствам точно така- все едно нищо не съм научила, но всъщност не е така. Просто трябва да продължа да се упражнявам!

Любовта е велико чувство... тя е всичко от което се нуждаем. Казал го е гения Джон Ленън, а онези, които ми се подиграват заради това, че продължавам да вярвам в нея, могат спокойно да не ми обръщат внимание.

Сега ще прочета книжката за отслабването, която, освен че ме учи да не се храня като селска свиня, ме учи и как да обичам себе си! Обичам тази книга! Обичам Джон Маккена! Дяволът му с дявол беше прав...

Онзи ден крещях на едни деца... а можеше просто да им обясня, че ужасно много ми пречат. Каква слабост само! Много ме е срам...

Отглеждам Зара, непослушната ретривърка. Другата ми дъщеря... пффуу, откачена работа..

Отивам да чета.

11 months later

2010-09-10T23:37:00.000+03:00

И каква причина мога да имам да започна да пиша тук отново? Мдааам, познахте-плакала съм..

Е, много малко и то само защото стигнах до свръх гениалното и супер просто решение на задачата, която ме мъчи почти цял живот. От една страна съм много щастлива, от друга не, защото не съм доволна от отговора...

Мъжете са тъпи същества, това е от ясно, по-ясно, но аз не съм престанала нито за миг да ги искам... Грешката е в мен. Това се знаеше предварително като условие на задачата, но каква точно грешка допусках все не можех да разбера. Тази вечер разбрах.

След един дълъг разговор и 2 страници от учебника по анатомия... Стигнах до извода, че за да имам успешна връзка с някого, трябва поне малко да го мразя. Да го мразя, за да мога да искам от него, да го оставя да се грижи за мен и да не ми пука чак толкова за този човек. Да си вземам своето по някакъв чисто егоистичен начин, а не както винаги правя: "Оооо, няма проблем, моля те! Както кажеш, аз не искам да те притеснявам, аз не искам нищо от теб, всичко е наред!Прекрасен си!"

Е коя нормална жена се държи така, а? Никоя! Не и тази която има съпруг, който я уважава и обича, и се грижи за нея. Тези които се държат като мен, никога не преминават stage one, защото ... не знам защо! Мъжете са устроени по този начин, а аз не съм го знаела до сега.

Тъпи са, то е ясно, но все се надявах да срещна НЕ-тъп мъж с когото просто да ми се получат нещата. Ееее... не срещнах такъв. Вероятно няма и да срещна и бъдещия ми съпруг като прочете това ще побеснее. Ама той пък най-вероятно ще е тъп, така че едва ли да побеснее- той не би разбрал това, което пиша тук...

Я да видим дали мога да мразя някого? ... значи, онези изисквания, които бях писала ехеее, отдавна, още си важат, но трябва и да го мразя, за да му се кача на главата и да го разигравам (мъжете са тъпи, те така обичат). Егати сложното става... Няма начин това да се получи!

Таааа, понеже решението на задачата не ми харесва, както и подозирах, ще се наложи да стана нещо като Татяна Дончева. Тяяя, хич не е лоша жената, даже доста добре се справя, обаче не и вярвам когато казва, че не и трябва постоянна връзка или "да сключвам граждански брак с някого, за да съм щастлива"!

Татяна, не ти вярвам! Виждам себе си в теб, а себе си, аз познавам много добре....

Ще се наложи да си взема анатомията с шестица.Трябва все някак да го избия този комплекс...

С любов, а не с омраза: Яна

2009-10-13T21:50:00.000+03:00

Have you ever been craving for someone so bad, that makes you feel like you cant breathe? Its.. its a physical damn feeling, like something heavy lies on my chest and every breath I take is tougher than the previous one and I do have to make an effort so that I dont forget to breathe...
Is this craving?

No its fear and desperation.

Its coming...

Every Day Is a Miracle

2009-10-07T20:20:00.000+03:00

Today, Oct 7th, 2009, Heart-shaped Cloud Seeker found another heart-shaped cloud.

And a sunset called China... My eyes melted staring at this...

2009-10-06T21:46:00.000+03:00

-Защо винаги, когато заспивам щастлива, се събуждам нещастна и обратното? - попита Heart-shaped Cloud Seeker своята по-голяма сестра Sunset-Woman.

- Защото не си в синхрон с вселената и нейните сигнали, а също така не си в мир със себе си и не познаваш в детайли принципите на действие на силите, които движат целия свят.

- Как успя да го формулираш това? - с насмешка попита Sunburnt Skin.

- Лесно е, мила. Пише го във всяка книга. Просто трябва да се поспреш малко с твоите скитания и да почетеш. Влачиш последната си книга от 3 месеца!

- Да, след като реши да започнеш да пишеш отново, не ни остава много свободно време... - Sundurnt погледна сестра си с укор, докато си чистеше орехи.

Не може да и се отрече на Sunburnt, че положи доста усилия, най- накрая да хареса есента. И наистина успя! Залезите бяха изумителни, дните бяха още топли, имаше изобилие от свежа храна, а небето по цял ден изнасяше фантастични представления, на които сестрите едва успяваха да се насладят. Облаци, облаци, облаци... изгреви и залези. Всеки ден.

Малката душичка тайно страдаше, че все още не може да срещне този, когото трябваше да срещне, но се опитваше да запълва времето си с фотография и четене. И мълчане.

А Sunset... Тя продължаваше да раздава любов, топлина и нежност, но вътре в себе си беше леко притеснена. Не се чустваше като истинска жена. Не можеше да обясни как се чуства нито на сестрите си, нито на други хора, за това не го и правеше. Опита се да се помоли на Дева Mария, но и се стори, че само си навлече гнева и и за това предпочете да се придържа към старите молитви. Sunset реши, че може би иска твърде много. Тя самата не знаеше нито един отговор, но успешно беше успяла да заблуди всички в обратното. А как трудно и беше да поддържа този свой образ... Колкото и врати да и беше отворил, два пъти повече и беше затворил.

.....................................................................................................

breaking news

2009-10-02T21:22:00.000+03:00

Heart-shaped Cloud Seeker finds a heart-shaped cloud. Later this evening Sunburnt captures Andy Warhol Mouth, meanwhile Sunset-women gives a damn about the zero chance to find a husband!
Oh, my! That is a miracle!
Thank you!

Georgi and Adriana Zulamski

2009-10-01T20:45:00.000+03:00

One more look-alike couple! I cant believe it, they are so many and do you know what? Almost all couples admit they`ve been told before they look like brother and sister! So its not just my imagination. In your face!!!

I wont give up on this idea! Never!

2009-09-29T21:13:00.000+03:00

- Приказка, чиито край е известен още в самото начало, не е хубава приказка! -Жената- Залез беше прегърнала Порцелановата кукличка през раменете, бъреше сълзите и и я успокояваше - Нали си гледала по филмите истории за голямата любов. Тя винаги бива подлагана на огромно изпитание, но с тази разлика, че в живота изпитанията са много повече. Те никога не спират и ако двама души успеят да минат през тях успешно, едва тогава любовта им може да бъде наречена голяма.
- Мами, ще ми помогнеш ли? -попита душичката своята закрилница през сълзи.

Жената-Залез въздъхна, но този път с усмивка.
- И без друго нямаме какво друго интересно да правим през следващите единадесет и половина години. Защо пък не?

Sunburnt стоеше отстрани и гледаше. С нейните хитри зелени очи, тя можеше да вижда много по-навътре в нещата, отколкото наивните добродушни погледи на нейните сестри можеха да прозрат. Тя виждаше в душите на хората, четеше думите им между редовете и надушваше чувствата, страховете и лъжите им от далече. Sunburnt беше прозряла нещо и го беше споделила със сестрите си. " Ами ако и те са няколко?"

- Какво? Как така?
- Ей така! Няма друго логично обяснение за това, което се случи.
- Гледай ти! Дали са само двама или са повече?- попита Heart- shaped.
- Кой знае... все някак си трябва да разберем. Но ако се окажа права, значи все пак той не е като другите, което автоматично означава, че не сме се излъгали.

Heart-shaped прегърна Жената-Залез толкова силно, че и спря дъха. И отново не каза нищо, само тихо си хихикше на рамото и.

Странно същество беше Heart-shaped. Толкова малка, бледа и слаба, а можеше с една въздишка да преобърне целия свят. Този свят, който беше толкова враждебен към нея... или толкова мил. Тя все още се учеше да го разпознава. И да му вярва.

- Знаете ли какво съм забелязала? -вметна Жената- Залез, Че когато спреш да вярваш, винаги ти се изпраща знак, който ти показва, че трябва да продължиш.

Слънцето се скри с още една педя по на Юг. Есента беше тук.

Eleven and a half years

2009-09-28T20:37:00.000+03:00

- Do you see this bat or eagle, or flying dragon? Even my weird fantasy cannot decipher that, what about the others? - Sunburnt was on top again.
- Don`t worry, they will see it. It`s beautiful!- mommy Sunset was wise and sound like always.
- And, what we`re going to do now, when we are all alone again?
- Nothing. We cant do much. May be the best thing now is sit and wait. Our hands are tied, no one wants to collaborate, no one is inteseted, no one cares and nobody feels like do something for us. Nobody! We have to do all by ourselves! You better get used to this!

Heart-shaped Cloud Seeker hadn`t said a word for the last 7 days. She did nothing to show the world she exist. And she was ok with that- safe inside her, hiding behind her furious and smart sisters, she felt like nobody can hurt her. Again. "This time", she thought, "may be my sisters will take the pain for me. Why should I always be the one to bear the brunt, provided that Sunset with her "wisdom" and Sunburnt with her "fury and eccentricity" always spoil the relationships which I always start so well and when they get involvet, everything goes to hell!"

Her angel face didnt show anything to her sisters. Well, being silent all the time was part of her nature, but being solid silent, with eyes stared at the nothing infront, was a sign that the little one was very much upset. Her sisters were thinking of how to make her smile again, realizing that they have left her alone, unprotected and vulnerable, in the hands of this individual, who at first they found very trustworthy, so they decided to leave Heart-shaped for a while with him to take care and heal her (what she needed so bad!)........ but they were so wrong. Again. The three of them put together appeared to be too much to be handled without complications.

The porcelain doll was so in love with him...

Punishment? Revenge? No. That wasnt their style.
They needed a plan how to put an end of this fast moving actions raging in their life, with people coming and going so fast, that they found each other in a situation to forget some of them.

-This must be stopped! -Sunburnt raised furious and determined.
- I know! But how?- said Sunset.
-By the way, do you think it`s all over with him?
- I guess so! He can`t have the one without the others, moreover I dont think he can handle us all! He cant be in love only with Heart-shaped. The Man has to fall in love with the three of us! There is no doubt about it!
- It`s not possible... we are too much for a normal guy!
-Who said we need a normal guy? - Sunset looked Sunburnt in the eyes so straightforward, that her impulsive heart stopped beating for a while.
- Excuse me, isn`t it exactly what I have always claimed?- the fury one got a little confused.
- I know. I was wrong... -Sunset took the deepest breath of her life.

Sunburnt stood raised watching the bat or the eagle melting into pink, spread-out clouds. Her face was darker than her sisters`. It was burnt by the sun while she was roving the roads with her bike all summer long. Her hair had no colour and shape; her legs were always dirty and bruised. " Who would fall in love with me?" ...

Sunset knew exactly what Sunburnt was thinking, just like she could read Heart-shaped`s mind. The oldest and the wisest of the three knew something, but she didn`t wanted her youger sisters to know it. It was a cruel truth.

Eleven and a half years to go. To heaven or hell. That was her information. She got it a few years ago, from two independent sources.

"What are we going to do till then?"- Sunset needed a plan to bring her sisters safe and sound to this age of their life.- "Eleven and a half years... Its such a hell long time!"

Sunset stroked her beautiful reddish hair. She couldnt even cry. She was too scared.

Sunburnt Skin

2009-09-25T20:17:00.000+03:00

- Have a look at this one! - Sunset woman shouted cheerfully to her younger sisters, showing them her very next sunset picture.
- Wow, thats amazing!- Cloud Seeker was truly impressed.
- Are you going to publish it again?- Sunburt Skin asked annoyed.
- Everyday there is a spectacular sunset scenery out there, what else can I do? I just cant help myself!- Sunset replyed.
- Every day is a fuckin` mirracle! Dont you know that? There is beauty and love everywhere you turn your eyes! We can find a reason to live in every single nook and corner of this world , in every leaf of every tree, in every star and moon, in every man and woman in every moment of your life! Is this what your philosophies and various religions teach you, while I lay myself out to make a living for us all! Is there a consolation for those who cares and protects you? What is it? The next diet, the next work out, the next self accusation, the next punishment for your imperfection? Or my imperfection?

Sunburt had very bad three days in a row and her patiense and strenght were long over. She was the one who was counted on for everything and she was playing the "man" role in this triad since the very beginning of their existence. Sunburnt was tired and exhausted more than anyone else, though she never said a word about it. Every day, patienly and firmly she was doing what she has to do, even if it was about begging, borrowing and working dirty and disgusting jobs (like dishwashing and house cleaning in the last summer) just to meet their wishes and to satisfy all their crazy whims. Sunburt was actually all on edge last few years concidering giving up on these two, but how could she? They were dead without her beyond question!

to be continued...

Heart-shaped Cloud Seeker

2009-09-21T20:24:00.001+03:00

Heart-shaped Cloud Seeker излизаше всеки следобед, въоръжена с безценния си фотоапарат и меко одеало в искрящи детски цветове, за да снима облаци. Те бяха нейната най-голяма страст- наблюдаваше ги, снимаше ги, систематизираше ги и ги нареждаше в малката си главица така старателно, както старите госпожи от предишния и квартал си събираха в раклите плетените покривчици на една кука.

Те много я обичаха. Много. Виждаха в нея по нещо от себе си, отдавна погубено от мъка я по изгубени съпрузи, я по заминали по чужбина синове и снахи, които очакваха с нетърпение всяко лято. Виждаха в усмивката и онази детска невинност и добрина, които жените на нейната възраст отдавна бяха изтървали някъде между високите столчета на баровете или бяха изплакали по онези мъже, свалили ги на земята рано, рано с безразличието и грубостта си.

HeartShaped, както ще я наричаме за по-кратко, не беше ходила нито по барове, нито пък някога беше привличала подобни мъже, та да успеят и нея да свалят на земята.Те не можеха да и предложат нищо и стояха на далеч от нея, невидимо отблъсквани от странния и полиран вид на порцеланова кукличка, която и при най- малкото невнимание можеше да бъде изтървана на земята и разбита завинаги на хиляди ситни парченца. Мъжете не обичат да се занимават с такива деликатни неща, те ги плашат- бебета, бижута, вази, разплакани жени... Те обичат стабилни, силни, здрави неща, които да хванат със грубите си ръце без страх, да ги намачкат, да ги стиснат, да ги ударят. Шляяяп!

Веднъж HeartShaped бе попаднала по невнимание на един такъв екземпляр. На нея и се повръщаше като си спомняше за него, но с въздишка осъзнаваше, че вина за това имаше единствено и само нейнатта слабост. Добре че сестра и, Sunburnt Skin и се притече на помощ тогава- беше нужен само един единствен убийствен поглед с цвят на току що полиран изумруд към натрапника, за да го накара да съжали, че изобщо се е родил мъж. След кратката канонада от думи, изстреляни точно където и когато трябва, двете си тръгнаха завинаги. No regrets! Така каза Sunburnt на сестра си и млъкна задълго след това.

Краят на лятото идваше и се усещаше по аромата на паднала шума по поляните, където обикаляше HeartShaped. Тя бродеше като сянка, мълчалива и унесена в мислите си. Обикновено носеше фотоапарата със себе си, за да не пропусне да снима онова мъничко чудо, което откриваше навсякъде и във всяко нещо. Порцелановата кукличка показваше снимките на своите приятели и познати, а те само вдигаха рамене и цупеха устни в недоумение "За какво си снимала това?"

HeartShaped прибираше снимката обратно без да каже нищо и продължаваше със следващата. "А тази?"- питаше тя с поглед, неподсказващ нищичко на нещастния човечец, приклещен да си губи времето в отчаяни опити да общува с нея. "Ммммм не, не! Трябва да тръгвам!" HeartShaped дори не се обръщаше назад, за да изпрати с поглед невежия. Такива тя познаваше много. Беше ги класифицирала и подредила в съзнанието си така, както правеше със всички образи от действителността и фантазията си. Тя знаеше, че и на двете места се намират такива, които имаха всички шансове някой ден да проумеят това, което HeartShaped знаеше. На всичкото отгоре, тя дори подозираше, че е напълно възможно да има и такива, които нямаше нужда да проумяват каквото и да било. Те знаеха. Младата жена с вид на порцеланова кукличка живееше с мисълта, че някой ден, ще намери поне един от тях.

To be continued...

Шест

2009-09-19T10:42:00.000+03:00

Понякога изпитвам силното желание да слушам тъжна музика, както сега например, но единственото, което успявам да открия за фон на обхваналата ме меланхолия е епизод на Music for Balearic People на Roger Shah. Става, тоест, музиката е невероятна, имах предвид, че въпросният гений има силен афинитет към меланхоличните и сравнително мрачни транс мелодии (Как мразя да пиша на български- няма такъв ограничен език! "Транс мелодии".. Що за тъпотия, но кажете ми коя дуга дума да използвам? Както и да е!)

Та в момента се намирам в онова състояние, познато като "Няма смисъл". Даже тази статия не знам защо я пиша, обаче трябва да напомня за Жената-залез и да напиша мантра номер шест. Нея я вземам от най- красивата религия- будизма. Всъщност тя отразява именно отношението ми към всички видове религии и философии с които съм се сблъсквала до сега, а то е, че вземам най-доброто и най- близкото до разбиранията ми от тях и го прилагам към собствения си светоглед и начин на живот.

"Вземи онова, което е важно за теб, използвай го колкото ти трябва и се освободи от останалото!"

Няма такава освобождаваща и толерираща уникалното човешко съзнание религия, намирам я за изключителна и задължителна за изучаване, но така както съм вземала само най-красивото от християнството, дзен, астрологията и всико онова, което ми помага да вървя пътя си всеки ден, така вземам и само най-необходимото от будизма. Останалото го оставям за после. Кой знае, може да ми потрябва, когато стана на 60 примерно.

От няколко дни не съм на себе си. Осъзнах нещо и много ме боли заради него. Едно от онези неща, които толкова много съм искала, а няма никакви шансове да получа. Не искам да го споделям с никого, нали разбирате, че Няма смисъл, но... тежи ми да му се невиди! Чуствам се по- безпомощна от всякога. И пак не виждам какво бих могла да направя, за да променя нещо. Всеки отива на някъде, гони цел, развива се, живее, нещо се случва... Имам чуството, че аз стоя на едно място и всичко преминава покрай мен като ураган, а аз се движа бавно, бавно... като охлюв, попаднал в научно-популярен филм за изкривяване на времето.

Обаче Роджър Шах е много добър! Това мога да го кажа със сигурност, а да не говорим и че прилича на Буда :))) ..... днес съм много зле, тази статия остана без грам мисъл и структура, но все пак ще я публикувам. Моя си е!

The name of the pill: Music for Balearic People 073! The best in life is freee!

Из дневника на жената-залез

2009-09-15T19:39:00.000+03:00

Още един залез си отиде без теб...
Беше красив, но не толкова, че да го запомня.
Но ще запомня онова чуство, което усетих, докато го гледах със свито сърце.
Трябва да си щастлива! Трябва да се щастлива! Трябва да си щастлива... това шептеше разума.
Защо не е до мен? Защо не е до мен? Защо не е до мен?... отекваше в гърдите ми.

Още един ден наблюдавах безучастна битката за надмощие между сърцето и разума си. Те никога не са били в добри отношения, но от както познавам теб, разривът между тях е непреодолим. Струва ми се, че резултатът от тази битка ще реши много неща. И няколко съдби.

Ако можех само да ги помиря! Да си повярват един на друг, някой да отстъпи... Трудно е това, нали?

Предполагам, че още много залези ще изгледам сама, преди да ги видя двамата щастливи. А ти дали ще си до мен тогава? Ти ли ще ги помириш?

Те не те познават още, те и двамата грешат. Никой от тях не е наясно защо за Бога, тази жена ни причинява това? Ще трябва да им обясним... внимателно и нежно. Като на дете. Децата всичко разбират, стига да им обясниш по правилния начин. Подходът е всичко, но трябва да започнеш на чисто. С дете, което не познаваш- или новородено, или такова, което виждаш за първи път. Втори шанс нямаш! Запомни това от мен...

До утрешния залез!

The Most Beautiful Girl in The World

2009-09-15T17:19:00.000+03:00

Нямам какво друго да кажа, освен че съм най-благословената майка на света. Ако тя ми признае един ден, че е щастлива и винаги е била, всичко останало няма да има значение. Съвършена е...

Пет

2009-09-12T17:22:00.000+03:00

"Пилеем време в търсене на идеалния любовник, вместо да създадем идеалната любов."*

Ето този цитат ме остави с отворена уста, пред парче домат забодено на вилицата ми, докато обядвах и четях списание (аз не мога да се храня вглъбена в това, което ям, винаги трябва да чета нещо и да тъпча градивен материал едновременно в стомаха и съзнанието си).

Около десет секунди по-късно се осъзнах и го прочетох отново, а след това още веднъж и още веднъж... "Ето това е квинтесенцията на всичко онова, което се бях опитвала да проповядвам в продължение на години! Най-после намерих синтезирано обяснение на всички онези компромиси и пролети сълзи по несъвършени любовници, които отчаяно се опитвах да задържа до себе си, за да изградим нещо заедно."

Пет часа по-късно стоя и си мисля: Добре де, а за да стане това, не трябва ли все пак да срещнеш идеалния любовник, чието съвършенство се изразява в това да повярва достатъчно силно в теб, че да поиска да създадете нещо заедно? Защото аз на това му казвам идеален любовник, а не на онзи перфектен, богат красавец, който изобщо не ме вълнува. И защо за бога, трябва да си чупя главата и да се измъчвам да се променям с идеята , че като стана съвършена, тогава въпросният г-н Идеален ще ме поиска? Ами аз ако стана съвършена, дали все още ще имам нужда от някого? И за какво е цялата тази борба със себе си и със света, при положение, че истинското щастие е именно да се примириш с тях?

Никой няма нужда от съвършен любовник и никой няма нужда сам по себе си да е съвършен. Ето това се опитвам да кажа, а някак си все не успявам и непрекъснато го забравям. Ние сме само наполовина съвършени, всичко останало е боклук. Боклук, който се компенсира от съвършенството на човека до теб. Двамата си замитате негативите под масата и се покривате един друг. Екип, комбина... като в старите сериали. Ето това е истинската, градивна любов! Ето за това мечтая!

Но тя е за избрани.. На мен явно ще ми се наложи да стана изцяло съвършена. Какво да се прави- съдба! Но нали знаете, че всеки получава отгоре толкова товар, колкото може да поеме... аз какво да направя, че мога да нося повече от вас :))))))))))))))))))))

* Касиел Ноа Ашер

Четири

2009-09-05T16:47:00.000+03:00

Понякога прекарвам дни и седмици наред в търсене на нещо,
докато накрая не открия с изненада, че вече го имам.

Номер Три

2009-09-02T22:16:00.000+03:00

No one can see me,
And no one can hurt me...

От много дни насам се опитвах да намеря нова истина за себе си. И не успявах.

Тази вечер , когато почти се бях отказала да я търся, тя ме намери. Като всички красиви неща в моя живот- те просто се случват. Ден след ден, година след година се убеждавам все по-дълбоко в това. Оставям се в ръцете на онази сила, която се грижи за мен. Без да и се съпротивлявам и без да се страхувам. Просто и се доверявам.

Тя никога не ме е подвеждала. Просто аз... като диво зверче не мога да престана да се блъскам в стените на моя живот. Не мога да разбера колко е хубав и как ме пази. И колко много имам.

Още от момента в който съм се осъзнала като човек, а по-късно и като жена, аз съм се срамувала от себе си. Не мога да ви опиша как се чуствах- всеки поглед към мен, всяка дума, всеки поздрав ми причиняваха такава силна болка.

Направих невъзможното през годините, за да се скрия от света, от хората. Затворих всички врати и прозорци. Измъчвах тялото и душата си, отрязах косите си... не исках да ме виждат, не исках да ме доближават, не исках да ме опознаят. Не исках да бъда там, където тряваше да бъда, не исках да срещна хората, които трябваше да срещна. Избягах.

Ако никой не ме вижда, никой няма да ме нарани.

Знаете ли защо избягах в онова село?

Никой не ми е виновен, че не срещам разбиране в хората. Аз трябва да осъзная, че сама правя всичко по силите си, за да не го получа. От както се помня, това е подсъзнателната цел на живота ми. Да стана невидима. И неуязвима.

Да се крия зад открехнатата врата на моя свят и да поглеждам тайно иззад нея. И да ви виждам и чувам. Харесвам ви. Иска да съм вас, а не мога.

Страх ме е.

Знам колко плашещо звучат думите ми. Не, не са страшни. Това е чиста психология. Всеки има някакъв страх, от себе си най-вече. Нужда от доказване и признание в една или друга степен.

Аз осъзнавам моя вътрешен свят. Осъзнавам себе си от скоро време. Запознавам се със онова същество вътре в мен, което е дошло на този свят поради някаква причина и се е вселило в тялото ми. Душата ми.

PS Много мои приятели са ми задавали въпроса: Как можеш да пишеш толкова лични неща в блога си и да ги публикуваш?

Не си спомням някога да съм давала разумен и обоснован отговор на този въпрос. Но знам какво аз да ви попитам...

Как може да не поглеждате навътре към себе си? Как може да не се познавате? Не ви ли е интересно кои сте вие? Срамувате ли се от това, което ще откриете, страх ли ви е? И как може да не знаете от какво ви боли и какво ви наранява?

А вас също ви боли, повярвайте ми, мога да видя това през процепа на открехнатата врата!

23:51

2009-08-20T23:51:00.000+03:00

Любимите ми същества спят. Едната е разпиляла коса върху красивите жълти чаршафи, а другата е заела поза толкова не естествена, че се чудя дали изобщо е жива. Котката имам предвид.

Аз не мога да заспя. Не знам защо, може би съм твърде изтощена. Хиляди най-различни мисли се прескачат и застъпват в съзнанието ми; не мога да ги подредя, не мога и да ги спра. Не ми се чете, не мога да се концентрирам. Дали да не изпия една глътка алкохол? Алкохолът винаги ме е приспивал, освен когато не ми е причинявал толкова непоносим физически дискомфорт, че се изумявам как може някой да се пристрасти към това.

Днес наблюдавах един от най-красивите залези, които съм виждала. Не че беше чак толкова съвършен, просто го възприех като такъв, внуших си го, накарах тялото и разумът ми да го наблюдават и усещат. До край.

Беше си същински урок по търпение и стоене на едно място- неща, в които не съм голям експерт. Но определено имам напредък! Ето, кучето ми трябваше да е вече тук, а не е. И не се знае кога ще дойде- чакало да се събере групичка, заради полета; било много скъпо; лекаря не е прегледал останалите... това не ви ли прилича на напълно основателна причина да вдигна телефона и да направя такъв скандал на оня палавник с не произносима фамилия, че да ме запомни завинаги? Защото, ако бях на предишния си акъл, до сега да съм го удушила, нещастника, който може наистина да има проблеми, горкият! Но не! Сега съм различна, сега търпя, отстъпвам и разбирам, да видите, че и аз съм човек. Не че е особено голям повод за гордост.

Мозъкът ми се е свил от недоспиване, усещам го, а и ушите ми бучат. Физически умирам от болка и напрежение, но онова нагло същество вътре в мен иска нещо и не ми дава мира да заспя. Иска отговори. На въпроси, които само си задава. Няма, пиленце, няма отговори! Още не съм ги намерила. И аз, като човекът с кучето имам проблеми. Знам, че пред теб и хората, които ме познават, тези проблеми нямат никакво значение, те са без мисъл и основание... Но за мен нещата не стоят така! За мен те съществуват и аз не мога да се справя с тях. Сега не можем да бъдем щастливи, разбери го!

Заспивай вече! Утре те очаква наистина дълъг ден.

Мантра Номер Две

2009-08-18T20:57:00.000+03:00

Това, че някой не те обича по начина, по който на теб ти се иска,
не значи че не те обича с цялото си сърце!

Това трябва да го проумея, ако искам изобщо някога да бъда щастлива с някого! Знам, че леко си противоречи на теорията ми за еднаквото мислене при сродните души, но... трябва да се науча да давам шанс на тези, които по един или друг начин са ми показали, че означавам нещо за тях.

Дори Ин и Ян не са 100% еднакви- тя е тъмна, а той светъл; тя е студена, а той топъл; тя е покой, а той- движение... Но ако не са еднакви в същността си, те никога няма да се слеят, нали? Значи външните изражения на едни и същи чувства са тези, които разделят или събират хората.

Никога не съм си давала сметка как точно обичам хората до себе си, как изразявам тази любов. Знам, че съм мълчалива и студена, но знам и как съм се разтапяла от блаженство и щастие в нечие присъствие. Дали някой ще повярва на тази моя двойнственост някога? А аз дали мога да направя същото за този, който ме обича?
Дъщеря ми е тази, която някой ден ще каже истината за любовта ми. Едва ли ще ми хареса това, което ще чуя. Само се моля да не ме намрази, заради начина, по който я обичам, така както аз съм мразела майка си заради нейната любов. Винаги съм била готова да се закълна, че тя никога не ме е искала и не ме е обичала! А дали е било така?

Ако съдя по себе си, това, че си мълчим с някого, не значи че не мисля за него ден и нощ. Но ако този човек изразява по различен начин своите чувства? И за какви чувства изобщо става въпрос? Не трябва ли все пак да си приличаме, за да може да се разберем?

Не може ли да получа поне един единствен отговор? Да намирам отговорите на своите въпроси, трябва да ме научи някоя от следващите мантри. А кога ще я открия, това не знам дори аз- трябва да следя за синхроничности, така се казват знаците на съдбата, които ти отварят малките, сладки вратички към познанието. Оглеждайте се и вие, особено когато нещо стане твърде очевидно или твърде често се повтаря, или много хора около вас го забелязват. Крайно време е да го забележите и вие!

2009-08-17T22:38:00.000+03:00

В днешната статия бих искала да благодаря на всички доброжелатели, лъжепророци и загрижени приятели за това, че ме накараха да престана да очаквам каквото и да било от живота, хората и бъдещето. Благодаря ви, че ме отучихте от лошия навик да мечтая, да се надявам и да искам. Сега, когато се превърнах в завистливо, стерилно и отричащо всичко и всеки същество, мога най-после да се насладя на изумителния и красив живот, носейки се по течението, изпълнявайки стриктно своите ангажименти и задължения, очаквайки края на това чудесно пътуване! На красив бряг със ситен бял пясък и една палма. Само една. И ще подухва нежно топъл, сух вятър. Ще гали тялото ми и ще ме прегръща... Това е единствената ми мечта.

Много е красива. И мога толкова истински да се потопя в нея, колкото никой от вас не може и да си представи дори. Нали никой не намира за нужно да мечтае, имате си всичко и сте го получили след мното мъки, труд и лишения. Били сте толкова упорити и добри, послушните деца на мама и на тати, на съдбата...

Лошите като мен трябва да повтарят мантра номер едно от статията малко по-надолу- "I am here to practice and to learn, to give and care, bla-bla-bla... training camp." Само, че нали се сещате каква е разликата между training camp и easy life? Резултата, драги мои, резултата! Както често казва един мой сладък сън "No pain, no gain!"

И повече акъли и съвети не искам! Ако някой се дразни от този блог, нека просто да направи невероятното усилие да не го чете. Мерси!

2009-08-16T20:16:00.000+03:00

Тази сутрин настъпва твърде бързо
Самотен поглед, празна стая.
Ти си далечен вик, блед спомен...

Но дълбоко в себе си винаги съм знаела
че ще стоя тук сама, без теб.

Все едно нищо не се е случило,
все едно всичко е наред,
светът продължава да се движи,
продължава напред.

Аз ще копнея за любовта ти,
Ще остана жадна за теб.

Сякаш нищо между нас не се е случило,
абсолютно нищо.*

* Свободен превод на Nothing at All

The Cosmic Navigator* Truth or Mantra Number One

2009-08-10T16:08:00.000+03:00

I am here to learn.
I am here to give and care.
I am here to practice and improve.
I am here on a training camp.

I am what I am, they say. I say- I am what I want to be.
I want to shine on and guide.
I want to be above...

I can go on forever with these words.. They are a knowlege I gained with tears, desperation and pain. But I had to get through this. I had to cross the border, I had to be born anew, like Neo suffered through his rebirth in the real life. Wet, barenaked, unprotected, all alone... remember that? Remember the people who took care of him? Yes, I have them too. They know who they are. I love them. It`s beautiful, isn`t?

Lovely life. I am here for a while, for one life time I mean. As I said to improve. I`ve made this choice by myself, I know that. Now I have to do what I have to. To unwaste my time.

I sincerely suggest you to realize and conceive what on earth you are doing here. That will make things easier. There are a lot of books as well- I can guide you through the avalanche of bullshits on the market. But the most imortant is, if you are not ready for your awakening, it will never happen indeed. So... don`t worry! It wont hurt, unless you want to :)

Have a great time! Enjoy your life!

* a Gahl Eden Sasson book

Hi again!

2009-07-29T19:15:00.000+03:00

Ladies and gentlemen...

I`m back. Back for a little while. Just to let you know that I have found a new couple, a look-alike couple and I cant help publishing their picture.

I hardly know them, but this is not important. Important is they are very much the same and I`ve been told many people have noticed that.... Please don`t steal the subject from me! One day I will publish something bigger about it.

Here they are, Ivelina and Krasimir Argirovi!

Nice, a? See you!

P.S. Unfortunately I have to say that one of my couples have parted... That`s very, very bad, but.. they are too young to say. May be one day they will be together again. Or they will find another look-alike partner to be forever in love with... Life is weird! Enjoy it!

2009-05-21T21:09:00.000+03:00

Всичко онова, което мисля и чувствам оттук нататък, смятам да запазя за себе си.

Благодаря ви, че бяхте с мен през цялото време на съществуването на този блог!

Бъдете щастливи!

Яна

Ден Петдесети

2009-05-20T21:26:00.000+03:00

Има един съвет, който съм получавала много пъти, но никога не съм разбирала- не очаквай нищо и ще получиш всичко! Много пъти, също така, съм чувала хора да казват, как винаги са знаели, че нещо определено ще им се случи... Знам, че двете твърдения си противоречат, но колкото и да е невероятно, те понякога идват заедно. За да ни оставят безмълвни.

Понякога подаръците идват в странни опаковки, друг път те никога не могат да бъдат разопаковани... Има случаи, когато получаваме нещо, за което сме жадували, само за да разберем, че нямаме нужда от него. Замисляли ли сте се колко различни са хората? Колко живота трябва да изживеят, за да достигнат до мъдростта, която ги отделя от останалите?

Срещали ли сте някога някой, който твърди, че не може да повярва, че вие наистина съществувате? Пробвали ли сте някога да мислите за това, кое наистина е важно, кое ви прави щастливи и от какво всъщност има нужда душата ви?

Аз вече да...

P.S. На Геша има една череша с напълно узрели плодове... Но те са толкова високо, че никой не може да ги достигне! Отдолу има завързан един хамак и като легнеш на него можеш да ги видиш.

Ето за това ви говоря, че е важно. Всичко останало няма значение.

Ден Четиридесет и Девети

2009-05-20T21:24:00.001+03:00

Днес обещах на един човек да напиша само точки, точки, точки като коментар на деня, така че смятам да си спазя обещанието!

...........................................................

Това е!

Ден Четиридесет и Осми

2009-05-19T09:26:00.000+03:00

При положиение, че всеки човек има свободата да избере сам пороците си, то аз избирам моят да е сладоледа!

Половин килограм на един път тази вечер! Върховно изживяване!

После цяла нощ имах еротични сънища...

А днес съм само на ориз и зеле. Fair enough!

Ден Четиридесет и Седми

2009-05-17T21:20:00.000+03:00

.... Отметнах назад глава и се взрях в сивия цвят на вечерното небе. Чух хиляди щурчета да се надсвирват в тревата, а една кукувица напомняше, че е едва пролет... Въздухът беше тежък и влажен, сладък и наситен до опиянение с аромата на акация и свирчовина. Струйки пот се стичаха по лицето ми като живи. Изпитах върховното блаженство... Щастие... Ендорфини... Живот!

А това беше само един крос! "The best in life is free!"- спомняте ли си това от вчерашната песен?

Днес като цяло беше Day of art както на работа, така и вкъщи! На Геша ни гостуваха голяма група художници от цял свят, а вкъщи ме очакваше ето тази гледка:

Workshop-a на Калина и братовчедка и Маргарита! Оцветяват шишарки и ги продават по 40 ст. малките и 60 ст. големите ;)

А това е Antonio Puri http://www.antoniopuri.com/

Американец от индийски произход, артист в пълния смисъл на думата! Веднага се сдушихме измежду шарената тълпа от рускини, туркини, италианци, българи и разменихме по една гривничка в знак на принадлежност към едно по-различно състояние на духа. Във вторник имат изложба в Търново и нямам търпение да ги видя отново!

Ден Четиридесет и Шести

2009-05-16T21:58:00.000+03:00

Мдааам! Днес си открих нова любима песен. Казва се Key of Life и е доста поучителна, нищо, че на първо слушане звучи като чист dance! То общо взето не е нужно да защитаваш докторат, за да живееш умно и да проповядваш мъдрост, която може да вдъхне живот на много емоционално закъсали хора. Като мен.

Само да споделя, че сега се чуствам значително по-добре. Не знам защо. Обичам ви!

Ето линк към оригиналната версия:

http://www.youtube.com/watch?v=-rMLDjPuL7k

А този mix тук е за ценители:

http://www.youtube.com/watch?v=_s0bo05Hsqg

Слуша се в кола или на слушалки! Или на живо с Armin! Enjoy!

Ден Четиридесет и Пети

2009-05-15T22:16:00.000+03:00

I just wanna daaaaaaaaaaaaaaaance...

Няма такава магия като музиката! Тоест има- природата и спорта! А аз ги имам всичките, сега остава само да ги подредя правилно в градинката на ежедневието си, да вмъкна Калина, майка ми, Геша и приятелите и всичко ще е супер. Само трябва да излизам по-често. Скоро вече няма да ме пускат заради години ;)

Както пише в една книга- не живеем, за да работим, а работим, за да живеем. Не е задължително да се гърчиш- това не е нужно никому; страданието и чуството за вина не са идеал- те са пречка; освободи се от всичко, което не ти е нужно и остави само това, което би взел със себе си при пожар- детето, ipod-a, майка ми и котката!

Но все пак ще ми е жал за маратонките, екипите за бягане, гримовете и колекцията книги на Харуки Мураками- 11 на брой ( готова съм да се обзаложа, че в България няма друга такава, особено заради английските издания!)!

Ден Четиридесет и Четвърти

2009-05-14T20:40:00.000+03:00

Който иска, нека ми се смее, но понякога си мисля, че света се върти около мен... Веднъж го споделих това с близък приятел, а той ме скъса от бъзик. И най-вероятно е прав, само че аз не вярвам, че на света има случайни неща, напротив- всяко нещо си има причина!

Не знам защо Дейв се е почуствал зле и заради това е отложен концерта на Депеш в България, но аз с елементарния си мозък си въобразявам, че има нещо общо с това, че нямам кого да заведа и съм останала без пукнат лев....

Просто този концерт нямаше логика да се случи! Ей на това ме учат книгите, които чета!

Ден Четиридесет и Трети

2009-05-13T21:12:00.000+03:00

Осем прости правила на фотографа:

1. Винаги вземай фотоапарата със себе си, където и да ходиш!

2. ...................... другите не ги знам, но определено смятам да започна да прилагам първото!

Днес, като тичах вечерта на стадиона в Дебелец ( в Търново това нещо не може да ми се случи!) се появи един щъркел и кацна в единия му край. Аз като стигна до него, той се плаши, излита и каца на другия. После аз пак отивам до него и той пак отлита към другия край- голям майтап, така 3-4 пъти докато не се усети и не кацна по средата. Стоя там през цялото време и си рови нещо- беше много красив и ужасно съжалих, че не си носех апарата, за да го снимам.

Дано да дойде следващия път пак...

Ден Четиридесет и Втори

2009-05-13T20:49:00.000+03:00

Днес тренировката беше супер. Семпая ни нареди в кръг и трябваше да изпълняваме серии от различни упражнения по 30 секунди- удари с ръце, с крака, комбинации, лицеви опори, американски незнам какви си подскоци, които те пращат направо на небето, а след това се сменяме.

Повярвайте ми, това е най- страхотната тренировка на света, и то не заради упражненията, а заради това, че го правят примерно 15 човека ( думата достойнство тук няма място!), а семпая ни наблюдава всичките и вика по нас с цяло гърло: "Натискай!", "По-силно!", "Давай!" и естествено аз, като най кекава и неумела чувах името си непрекъснато - Яна, та Яна! Честно казано адреналина в този момент е неописуем, а удоволствието, което изпитах направо граничи с перверзията. Понякога си мисля, че съм някаква мазохистка, защото обожавам да напрягам тялото си до край, а в случая още по-силно се надъхвах, защото имаше заради кого да го направя- треньора, а в ориентирането като не ми вика никой, никога не мога да се събера и да покажа максимума от себе си. Едва сега си давам сметка колко съм се скатавала по тренировки и състезания!

Ден Четиридесет и Първи

2009-05-11T20:31:00.000+03:00

Как да се откажа от този немски, като съм толкова добра?

Ден Тридесет и Осем

2009-05-10T18:33:00.000+03:00

За Бога, днес е Ден Четиридесет, а аз не си спомням нищо от последните 2-3 дни! Знам само, че не съм в много добра кондиция и съм почти убедена, че хомеопата, когото посетих преди три седмици нещо обърка лекарствата. Аз знам, че реакцията след приема на някои препарати може да е убийствено силна, но нещо ми се струва, че би следвало да се пооправям, а не да се чуствам така- цялото ми лице е в ужасен, сърбящ обрив, страдам заради самотата си повече от всякога и гледам филми с Jet Li!!! Това нормално ли е, кажете?

След още една седмица ще отида да го видя какво ще каже. Сигурно като предния път "Добре, че си силна и се грижиш добре за тялото си, иначе щеше да си много по-зле!"

Да му се невиди!

Ден Тридесет и Седем

2009-05-07T21:46:00.000+03:00

Е, издадох се, че си пиша статиите с един ден назад! Ден Тридесет и Седем се намира в Ден Тридесет и Шест!

Ден Тридесет и Шести

2009-05-07T21:18:00.000+03:00

Днес беше просто още един мързелив ден, а ето кого срещнахме докато се разхождахме с майка ми и Калина:

Невероятен симпатяга! Сега разбирам защо месец Май е един от най-хубавите през годината! Просто сега всичко се ражда- кончета, кученца, пиленца, котета... Дори вчера, докато бях на терасата, забелязах на рамото си едно мъничко, ярко зелено щурче! Беше съвършено!

Всичко в природата е съвършено, освен нас, хората. Знаете моето мнение по този въпрос-просто сме твърде много на този свят и много малка част от нас са такива, каквито идеалните хора би трябвало да бъдат! Ето, днес на тренировката наблюдавах един екземпляр- е, няма такъв човек, съвършен е и като физика, и като възможности! Останалите каквото и да правим, както и да се мъчим, просто никога няма да се доближим до него! Странно нещо сме това хората- въпреки, че го знаем, продължаваме да се трепем и да се опитваме! Браво на нас!

Ден Тридесет и Пети

2009-05-05T20:44:00.000+03:00

Чувала съм да казват, че ако сънуваш нещо 2 пъти, то непременно ще се сбъдне!

Днес ми се повтори един сън... толкова беше хубав! Имах един период в който исках само да спя. Живота ми беше кошмар, а сънищата бяха вълшебни... Не искам да вярвам, че всичко хубаво ще ми се случва само там, в онзи свят. Искам малко и на яве...

Знам, че на земята има много ужасно нещастни хора и аз нямам основателна причина да се оплаквам, но все пак, как да спра да мечтая и да искам още... Точно така, аз просто не мога да спра да мечтая! И да си сънувам принца, който все не идва...

Ден Тридесет и Четвърти

2009-05-04T20:56:00.000+03:00

Ако се появи някой, който казва "Повярвай ми, аз мога да ти помогна!", какво ще си помислите? Че нещо ще иска, нали! Даже може нищо да не иска, а направо да си го вземе, без да пита!

Не вярвам на никого аз! Приключих с илюзиите, че някой ще ми даде нещо заради хубавите ми очи или каквото и да било друго! Този филм свърши.

Ден Тридесет и Трети

2009-05-04T20:54:00.001+03:00

Да ви кажа честно, не можах да разбера идеята на този ден. Нямам какво да кажа!

Ден Тридесет и Втори

2009-05-03T09:07:00.000+03:00

Ако бях описала всички безумни мисли, които ми минаха през ума предишната вечер, щеше да стане много лошо и за това по-добре, че не го направих! Неща от сорта на защо някои хора получават цялата любов на света (от родители, приятели и т.н.), а други не заслужават и частичка от нея? Поплаках си малко, но какво от това? Все едно!

Наскоро чух нещо, което малко ме изплаши, но и даде отговор на някои мои въпроси. Проблема бил в това, че съдбата ще ти изпраща едни и същи изпитания, докато не си извлечеш поуки и не си научиш урока от тях! Аз явно съм егати малоумната ученичка!

Все тая- явно има някой по-умен от мен, който движи света и разпределя благата, чуствата и способностите... Аз просто трябва да му се доверя!

P.S. От 2 дена не съм тренирала и ето резултата!

Ден Тридесет и Първи

2009-05-01T21:51:00.000+03:00

Днес има от всичко по малко- работа, почивка, тренировка, ядове...

Ако на някой му е скучно препоръчвам ASOT 400! Теглите и слушате!

Ден Тридесети

2009-04-30T20:45:00.000+03:00

Всичко е ясно! Извънземните пак са плъзнали навсякъде! Преди празници яко се активизират!

Ден Двадесет и Девет

2009-04-29T19:47:00.001+03:00

Спомняте ли си Ден Двадесет и Седем? Е, сега, след като получих дълго мечтаната заплата, не виждам причина да не съм щастлива!

Наздраве!

P.S. Ориз, риба и вода е най-добрата рецепта за отслабване! А, да не забравите и двата часа карате! Hajime!

P.S. Забравих да спомена, че се запознах с баба Мила (единствената останала коренна жителка на село Геша) и двете дружно спасихме едно кученце (другото беше вече прегазено!) В тази връзка тя ми разказа за един човек, който се отнасял лошо с животните. Та този индивид взел, та си обесил кучето по никому неизвестни причини, а после го тръшнала зла болест и лежал 7 години! Горката му жена, докато го гледала болен му нареждала: Защо обеси кучето? Виж сега Господ как те наказва...

Баба Мила (снимката е правена на 29 юли, 2008г.)

Ден Двадесет и Осем

2009-04-29T19:24:00.000+03:00

Ориз и риба...

Ден Двадесет и Седем

2009-04-27T21:05:00.000+03:00

Само ако можех да се закрепя финансово някак си и си мисля, че ще се почуствам безкрайно щастлива с детето и живота си! Честно казано след тъпата София оценявам всяка глътка чист въздух, всяка хапка истинска храна и всяко чуруликане на лястовичките вкъщи! Не бих ги заменила!

Ден Двадесет и Трети - Ден Двадесет и Шести

2009-04-27T21:02:00.000+03:00

Бях в София.

В момента се очиствам активно с диета и спорт от отровите, които натрупах там!

Само не съм наясно как ще си възстановя психиката след преживяното!

Ден Двадесет и Втори

2009-04-22T18:46:00.000+03:00

Най-после разбрах каква е идеята на всички тъпотии, които ми се случват напоследък! Вярно, те са малки и незначителни, но за сметка на това са извънредно досадни и изнервящи!

Та извода, до който стигнах преди малко е, че тръбва да мисля повече за себе си, защото всичко става наопаки, когато мисля повече за другите!

И да не съм чула някой да ме упреква за това! Защото е лесно някой да трепери за това и онова, но ако го няма този някой или пък вземе та се побърка от ядове и грижи, тогава става лошо! Така че, край! Стига толкова мислене, имам нужда от разпускане!

Ден Двадесет и Първи

2009-04-22T18:24:00.000+03:00

Вече два месеца ходя на киокушин карате в една от залите на стадиона в Търново. Тренирам предимно с деца и тинейджъри, но има и хора на моите години. В залата се засичаме с момчета и мъже, трениращи класическа борба, а също така и някои други по-малко познати бойни спортове, чиито названия дори не мога да запомня.

За цялото това време, аз не съм чула нито веднъж някой от тях да повиши тон, да нагруби някого, да го обиди, да го наругае, да се подиграе на някое от момичетата, да каже някоя нецензурна или вулгарна дума! А всички знаем каква е репутацията на т.нар. борци или бойци! Евала хора!

За сметка на това се сещам за един друг спорт, където самочуствието е изключително голямо, а взаимоотношенията между състезателите са на ниво динозаври (за справка: форумите на двата спорта), а всички гореспоменати действия са начин на живот за повечето от тях!

P.S. Кой е втория спорт всички знаем, а за моя огромна радост, поколението, което идва след моето, не е същото- напротив, всички деца са изключително позитивни и умни, така че надежда има, а до тогава.... яко бой! Ус!

Ден Двадесети

2009-04-20T20:36:00.000+03:00

Днес не се случи нищо забележително, освен това, че продължавам да се разминавам с разни готини хора! "До кога?" -питам аз, "До кога?"

Освен това една невероятно невероятна идея ме споходи днес сутринта- че е много вероятно Markus Schultz да се окаже по-добър DJ от Armin van Buuren! Невероятно! Но факт!

Ден Деветнадесети

2009-04-19T01:24:00.000+03:00

Христос Воскресе!

Майка ми ми пожела да съм по-добра... Явно съм толкова ужасна, че горката жена в дни като този се моли на Бог да стана човек най-сетне!

Да ви кажа честно и на мене ми писна от мен самата- кога наистина ще стана такава, та поне един човек на света да ме хареса?

Даже смятам да си го пожелая-дай Боже да стана по-добра! Каквото и да значи това.

Ден Осемнадесети

2009-04-19T01:18:00.000+03:00

Дааам, има дни, когато цялата малоумщина на света просто се изсипва върху ти! И най-лошото е не това кето ти се случва, а факта, че не разбираш какъв точно е урокът, който трябва да научиш!

Ден Седемнадесети

2009-04-17T06:53:00.000+03:00

Днес ще ги видя за последно- Дейвид и Мира имам предвид, а след като остана сама, най- вероятно ще настъпи истинския екшън!Тази нощ не сам спала от мисли, планове и мечти!

Сега отивам до Търново да им купя гевречета и отивам на Геша!

Ден Шестнадесети

2009-04-17T06:39:00.000+03:00

Група от тридесет студенти и преподаватели от Варненски Икономически Университет се изсипаха, за да разгледат Геша Вю. Бяха наистина очарователни, а смирението, което прочетох в очите им пред това, което виждаха, просто не може да се опише! Млади, диви, нахакани, приказливи... и изведнъж Silence!

Този ефект е фантастичен! И не му вярвам на Дейвид, който твърди, че е ефкта на Геша е "Уаау!". Никой не каза "Уаау", те дори и това не можаха да кажат! Толкова бяха онемели от възхита!

Ден Петнадесети

2009-04-15T19:04:00.000+03:00

Знаете ли каква е разликата между свинете и хората? Че свинете си гледат тяхната кочинка, а хората все гледат в чуждата! И все ги е страх някой да не им изяде помийката. И аз ги разбирам- все пак, това е всичко което те имат!

И аз си имам помийка, само че мен не ме е стах, че някой ще ми я вземе. Просто защото знам как да си намеря нова!

No Fear

Ден Четиринадесети

2009-04-14T20:15:00.000+03:00

Деивид има познания за милиони; таксиджиите са ******** ; каратето е супер; яденето също; приятелите са важни; дъщеря ми е ангел....

Лястовичките се върнаха!

Ден Тринадесети

2009-04-13T15:06:00.000+03:00

Почивка und ein bisschen Deutsch lernen. Mit meine liebe Kalina-Malina...

Ден Дванадесети

2009-04-12T18:12:00.000+03:00

Карах сама до Геша и обратно. Толкоз!

И малко снимки, направени през седмицата

Стефан, Пламен и Тереза

Сцена от "Бърз или Мъртъв" ;)

The Courtyard

Архитектурно Геша силно напомня манастир

Ден Единадесети

2009-04-12T18:01:00.001+03:00

Вече нищо не остана от индивидуална пералня Ladybird! Свърши! Разкарах всичко, а вкъщи се напълни с всевъзможни неща. Вече няма място за нас- вещите ще ни изядат!

Калина се върна жива и здрава от лагер- много по-умна и уверена от преди, но забелязах, че нещо... все по-често си има собствено мнение по някои въпроси! Което не е никак зле, напротив, ще се радвам ако вземе точно тази черта от причудливия ми характер!

И защо, за бога, шофирането е толкова трудно? А тая втора все влиза в четвърта? И спирачката и газта са толкова близо? Та аз съм толкова несръчна... и руса!

Ден Десети

2009-04-12T17:51:00.000+03:00

Разговори, разговори...

Дейвид изпива всяка капчица енергия от човека с когото работи-винаги вниманието ми е приковано на 100% и след това се чувствам безкрайно изтощена! Дори пропуснах тренировката по карате-нямах сили за нищо, а единственото което правих през деня е да говоря с него. Истината е, че той ще остане тук още само няколко дни, а трябва да ми набие ужасно много информация в главата (долу-горе целият маркетинг и актьорско майсторство, взети заедно). Дано да успее!

Ден Девети

2009-04-09T20:59:00.000+03:00

Много нерви днес-първо неприятен разговор с Дейвид (относно тънки детайли около моето минало), след това изложение ( контактите не са ми силна страна), а за капак на всичко безумни телефонни разговори с един мошеник! Не ми хареса днес! Ама изобщо не ми хареса!

Закъснях за тренировката по карате и нищо съществино не тренирах, та се наложи да довършвам с интервали на стадиона, но за сметка на това карах Маздата на Пламен от Елена до Търново... сама! Беше супер! Едва сега разбирам защо хората са луди по хубавите коли! Искам и аз!!!

P.S. Наблюдавах семейство мишки на един дувар на Геша- бяха фантастични! Кога хората ще разберат,че вредителите на тази планета сме само и единствено ние? ...

Ден Осми

2009-04-08T21:22:00.000+03:00

Не знам какво правих цял ден, но в 18:30 бях адски изтощена! Дано утре успея да се добера до Дейвид и да свършим малко повече работа. Неочаквано за мен самата, но това е човекът с когото най-добре се чуствам на Геша, въпреки че не го разбирам съвсем до край... Артист, какво да го правиш, рядко слиза на земята, а като се има предвид, че и мен все ме няма... Но когато се засечем се получава доста добре! Ето малко снимки от прекрасния ден!

Ден Седми

2009-04-08T20:54:00.000+03:00

Разкачих всички машини в пералнята и се сбогувах с някои приятели и клиенти. Честно казано, изпитах някакво перверзно удоволствие от това- даже се развиках на един ултра тъп селянин, а той ме заплаши с полиция! Накрая ми казва- "Виж, всички те чуха как викаш!" , а аз му отговарям "Не се притеснявай, те и друг път са ме чували!"

Та така де- ще ме запомнят хората в махалата. То такова чудо забравя ли се?

Ричард се появи след дълго отсъствие- за сведение, това момченце обърка цялата работа миналата есен, но нейсе! Така е било писано!

Разбрахме се със счетоводителката за данъците (невероятна е!), а по-късно отпразнувахме рождения ден на Пламен! Общо взето напрегнат ден, а вечерта едва успях да заспя- беше студено и страшно, но... помечтах малко и успях да се прехвърля в света на сънищата, само за да се събудя за един още по-шантав ден....

Ден Шести

2009-04-06T20:53:00.000+03:00

Толкова е празно и тъжно тук без нея- дори не искам да си представям какъв би бил живота без Калина! Гадост!

Ден Пети

2009-04-05T20:01:00.000+03:00

Почивка!

Моята голяма любов утре заминава на лагер! Дано да си изкара страхотно! А как искам и аз...

Нали знаете какво щях да правя, ако имах много пари?

Ден Четвърти

2009-04-04T16:59:00.000+03:00

Лек разговор с David, Julian and Desi about my future in Gesha и разходка из комплекса....

Винаги съм твърдяла, че хора, които са виждали Геша, имали са възможност да станат част от тази приказка и не са го направили, за мен не са съвсем нормални. Аз разбирам страха на хората, че може да загубят парите си, ако заложат на губещ проект, но мисълта за това място, начина по който е организирана и изпълнена тази идея, зе мен е дрогираща! Няма друго такова чувство, особено в красив и слънчев ден като днешния!

А следобеда беше фантастичен- вижте сами защо....

Ден Трети

2009-04-03T20:36:00.000+03:00

Кал, разговори, глад, кучета, деца, нерви, сълзи, искам този ден да свърши! Колкото и да е трудно понякога, човек трябва да решава кога "enough is enough" и да продължава смело напред. А аз лично, се смятам за специалистка по тази част- режа, хвърлям, чупя, изоставям и напускам без много много да му мисля. Даже този път се колебах твърде дълго, но вече край! Една врата се затваря, а друга се отваря пред мен- каквото и да има зад нея, аз трябва да го срещна, почуствам и изпитам. Ако не го направя, цял живот ще съжалявам! Връщане назад няма...

David and Mirra

Amazing view

Bloody mud

Actually, I`m working! With Sharka the Dog and Mirra and David`s girls.

Ден Втори

2009-04-02T21:18:00.000+03:00

Беше студено, влажно и ... изтощително! Поне имах възможност да проведа дълъг и съдържателен разговор с Дейвид Холандс-един от двамата смелчаци дръзнали да мечтаят и да действат по въпоса Геша Вю. Утре, ако калта спадне с няколко левги, ще направя пълна обиколка на комплекса, за да се подготвя за бъдещите си срещи с клиенти и гости. А дори и нищо да не науча, винаги мога да ги черпя едно кафе и сладки и да им разкажа колко дълго съм мечтала за възможността да работя на това удивително място!

Между другото, ако някой има път към Дряново винаги е добре дошъл! За мен ще бъде удоволствие да ви видя!

Кошничка с гевречета винаги върши работа... каквато и да е тя!

Сега си лягам- моята любов Калина ще ми чете за Незнайко ;) До утре!

Ден Първи

2009-04-01T21:42:00.000+03:00

Първият ми ден на Геша беше кратък, но съдържателен- разбрах колко много работа ме чака! Посадих малко цветя, набелязах си някои важни задачки и разведрих скучното ежедневие на строителите;) Все пак и те са хора, какво?

Ето малко снимки, а утре ще бъде доста по-интересно, защото ще се срещна с жената, която иницира назначаването ми- Mirra! Подготвила съм и изненада, така че очаквайте готини новинки утре!

Лека нощ на всички и да знаете, че каратето е голяма работа- вече съм много пристрастена, а като си помисля само, че едва не се отказах заради една абсолютна глупост..... хората са едни и същи навсякъде!

Винаги съм уважавала физическия труд- той е най-истинският! А дори мъкненето на трупи може да се прави с достойнство и грация (както и прането на нечие мръсно бельо)!

Българска къща без Здравец не може!

Ей тая градинка ме чака да я прекопая и да я насадя с цветя!

re:

2009-03-28T00:36:00.000+02:00

Who cares about you jerk? I dont need your understanding! Stop reading my blog-it`s not for you! And just for the record, I already have them all, so don`t mess with other people`s business, mind your own!

късметчето ми днес...

2009-03-21T14:36:00.000+02:00

Ако успееш да прекараш един съвършено безцелен следобед, по съвършено безцелен начин, значи си се научил да живееш.

Лин Ютанг

2009-03-20T21:40:00.001+02:00

Искам Геша, искам любов, искам хармония, искам здраве, баланс, енергия... Искам да се разтопя в някой и той да се разтопи в мен... Искам светлина, музика, добра храна... Деца, животни и добри хора... Искам свободен и лесен живот за детето си, спокойни старини за майка си... Искам някой, който да ме кара да се усмихвам- дали го познавам? Не знам... Но като се видим, ще се познаем. По усмивката и очите...