Warning: The content of this blog is unusually clear, direct and not for the faint-hearted!

петък, 17 септември 2010 г.

Sunset woman

Нали не смятате, че съм се отказала от любимите си залези? Не, въпеки че снимката, която публикувам сега е на изгрев.. Това прозвуча малко като хайку :d

А какво се случва с трите дами? Жената Залез не е тук- поне аз не я усещам. Heart-shaped Cloud Seeker изживя красиви моменти това лято, докато Sunburnt Skin е много разочарована от всичко, което и се случва.. Изобщо не знам коя съм.

Четох много книги за позитивното мислене, дори последната, която си купих не ми хареса, защото нищо ново не намерих в нея. И какъв е резултата? Знам ли, може би, ако можех да погледна от страни.. Outside the box.

Случват ми се странни неща- повторения ,съвпадения, телепатия.. да, наистина! Трябва да продължа с това, да се упражнявам да мисля позитивно! След като не съм се родила с тази способност, се налага да я усвоя. Нещо като да учиш език- след първоначалния успех и напредък, следва момент в който си даваш сметка колко много знаеш, но все още не можеш да говориш свободно-само някакви проблясъци. Сега се чуствам точно така- все едно нищо не съм научила, но всъщност не е така. Просто трябва да продължа да се упражнявам!

Любовта е велико чувство... тя е всичко от което се нуждаем. Казал го е гения Джон Ленън, а онези, които ми се подиграват заради това, че продължавам да вярвам в нея, могат спокойно да не ми обръщат внимание.

Сега ще прочета книжката за отслабването, която, освен че ме учи да не се храня като селска свиня, ме учи и как да обичам себе си! Обичам тази книга! Обичам Джон Маккена! Дяволът му с дявол беше прав...

Онзи ден крещях на едни деца... а можеше просто да им обясня, че ужасно много ми пречат. Каква слабост само! Много ме е срам...

Отглеждам Зара, непослушната ретривърка. Другата ми дъщеря... пффуу, откачена работа..

Отивам да чета.

петък, 10 септември 2010 г.

11 months later

И каква причина мога да имам да започна да пиша тук отново? Мдааам, познахте-плакала съм..

Е, много малко и то само защото стигнах до свръх гениалното и супер просто решение на задачата, която ме мъчи почти цял живот. От една страна съм много щастлива, от друга не, защото не съм доволна от отговора...

Мъжете са тъпи същества, това е от ясно, по-ясно, но аз не съм престанала нито за миг да ги искам... Грешката е в мен. Това се знаеше предварително като условие на задачата, но каква точно грешка допусках все не можех да разбера. Тази вечер разбрах.

След един дълъг разговор и 2 страници от учебника по анатомия... Стигнах до извода, че за да имам успешна връзка с някого, трябва поне малко да го мразя. Да го мразя, за да мога да искам от него, да го оставя да се грижи за мен и да не ми пука чак толкова за този човек. Да си вземам своето по някакъв чисто егоистичен начин, а не както винаги правя: "Оооо, няма проблем, моля те! Както кажеш, аз не искам да те притеснявам, аз не искам нищо от теб, всичко е наред!Прекрасен си!"

Е коя нормална жена се държи така, а? Никоя! Не и тази която има съпруг, който я уважава и обича, и се грижи за нея. Тези които се държат като мен, никога не преминават stage one, защото ... не знам защо! Мъжете са устроени по този начин, а аз не съм го знаела до сега.


Тъпи са, то е ясно, но все се надявах да срещна НЕ-тъп мъж с когото просто да ми се получат нещата. Ееее... не срещнах такъв. Вероятно няма и да срещна и бъдещия ми съпруг като прочете това ще побеснее. Ама той пък най-вероятно ще е тъп, така че едва ли да побеснее- той не би разбрал това, което пиша тук...

Я да видим дали мога да мразя някого? ... значи, онези изисквания, които бях писала ехеее, отдавна, още си важат, но трябва и да го мразя, за да му се кача на главата и да го разигравам (мъжете са тъпи, те така обичат). Егати сложното става... Няма начин това да се получи!

Таааа, понеже решението на задачата не ми харесва, както и подозирах, ще се наложи да стана нещо като Татяна Дончева. Тяяя, хич не е лоша жената, даже доста добре се справя, обаче не и вярвам когато казва, че не и трябва постоянна връзка или "да сключвам граждански брак с някого, за да съм щастлива"!

Татяна, не ти вярвам! Виждам себе си в теб, а себе си, аз познавам много добре....

Ще се наложи да си взема анатомията с шестица.Трябва все някак да го избия този комплекс...

С любов, а не с омраза: Яна

вторник, 13 октомври 2009 г.

Have you ever been craving for someone so bad, that makes you feel like you cant breathe? Its.. its a physical damn feeling, like something heavy lies on my chest and every breath I take is tougher than the previous one and I do have to make an effort so that I dont forget to breathe...
Is this craving?

No its fear and desperation.

Its coming...

сряда, 7 октомври 2009 г.

Every Day Is a Miracle


Today, Oct 7th, 2009, Heart-shaped Cloud Seeker found another heart-shaped cloud.



And a sunset called China... My eyes melted staring at this...

вторник, 6 октомври 2009 г.

-Защо винаги, когато заспивам щастлива, се събуждам нещастна и обратното? - попита Heart-shaped Cloud Seeker своята по-голяма сестра Sunset-Woman.
- Защото не си в синхрон с вселената и нейните сигнали, а също така не си в мир със себе си и не познаваш в детайли принципите на действие на силите, които движат целия свят.
- Как успя да го формулираш това? - с насмешка попита Sunburnt Skin.
- Лесно е, мила. Пише го във всяка книга. Просто трябва да се поспреш малко с твоите скитания и да почетеш. Влачиш последната си книга от 3 месеца!
- Да, след като реши да започнеш да пишеш отново, не ни остава много свободно време... - Sundurnt погледна сестра си с укор, докато си чистеше орехи.

Не може да и се отрече на Sunburnt, че положи доста усилия, най- накрая да хареса есента. И наистина успя! Залезите бяха изумителни, дните бяха още топли, имаше изобилие от свежа храна, а небето по цял ден изнасяше фантастични представления, на които сестрите едва успяваха да се насладят. Облаци, облаци, облаци... изгреви и залези. Всеки ден.

Малката душичка тайно страдаше, че все още не може да срещне този, когото трябваше да срещне, но се опитваше да запълва времето си с фотография и четене. И мълчане.

А Sunset... Тя продължаваше да раздава любов, топлина и нежност, но вътре в себе си беше леко притеснена. Не се чустваше като истинска жена. Не можеше да обясни как се чуства нито на сестрите си, нито на други хора, за това не го и правеше. Опита се да се помоли на Дева Mария, но и се стори, че само си навлече гнева и и за това предпочете да се придържа към старите молитви. Sunset реши, че може би иска твърде много. Тя самата не знаеше нито един отговор, но успешно беше успяла да заблуди всички в обратното. А как трудно и беше да поддържа този свой образ... Колкото и врати да и беше отворил, два пъти повече и беше затворил.

.....................................................................................................



петък, 2 октомври 2009 г.

breaking news


Heart-shaped Cloud Seeker finds a heart-shaped cloud. Later this evening Sunburnt captures Andy Warhol Mouth, meanwhile Sunset-women gives a damn about the zero chance to find a husband!
Oh, my! That is a miracle!
Thank you!


четвъртък, 1 октомври 2009 г.

Georgi and Adriana Zulamski


One more look-alike couple! I cant believe it, they are so many and do you know what? Almost all couples admit they`ve been told before they look like brother and sister! So its not just my imagination. In your face!!!
I wont give up on this idea! Never!