четвъртък, 30 април 2009 г.
Ден Тридесети
Всичко е ясно! Извънземните пак са плъзнали навсякъде! Преди празници яко се активизират!
сряда, 29 април 2009 г.
Ден Двадесет и Девет
Спомняте ли си Ден Двадесет и Седем? Е, сега, след като получих дълго мечтаната заплата, не виждам причина да не съм щастлива!
Наздраве!
P.S. Ориз, риба и вода е най-добрата рецепта за отслабване! А, да не забравите и двата часа карате! Hajime!
Баба Мила (снимката е правена на 29 юли, 2008г.)
Наздраве!
P.S. Ориз, риба и вода е най-добрата рецепта за отслабване! А, да не забравите и двата часа карате! Hajime!
P.S. Забравих да спомена, че се запознах с баба Мила (единствената останала коренна жителка на село Геша) и двете дружно спасихме едно кученце (другото беше вече прегазено!) В тази връзка тя ми разказа за един човек, който се отнасял лошо с животните. Та този индивид взел, та си обесил кучето по никому неизвестни причини, а после го тръшнала зла болест и лежал 7 години! Горката му жена, докато го гледала болен му нареждала: Защо обеси кучето? Виж сега Господ как те наказва...
Баба Мила (снимката е правена на 29 юли, 2008г.)понеделник, 27 април 2009 г.
Ден Двадесет и Седем
Само ако можех да се закрепя финансово някак си и си мисля, че ще се почуствам безкрайно щастлива с детето и живота си! Честно казано след тъпата София оценявам всяка глътка чист въздух, всяка хапка истинска храна и всяко чуруликане на лястовичките вкъщи! Не бих ги заменила!
Ден Двадесет и Трети - Ден Двадесет и Шести
Бях в София.
В момента се очиствам активно с диета и спорт от отровите, които натрупах там!
Само не съм наясно как ще си възстановя психиката след преживяното!
В момента се очиствам активно с диета и спорт от отровите, които натрупах там!
Само не съм наясно как ще си възстановя психиката след преживяното!
сряда, 22 април 2009 г.
Ден Двадесет и Втори
Най-после разбрах каква е идеята на всички тъпотии, които ми се случват напоследък! Вярно, те са малки и незначителни, но за сметка на това са извънредно досадни и изнервящи!
Та извода, до който стигнах преди малко е, че тръбва да мисля повече за себе си, защото всичко става наопаки, когато мисля повече за другите!
И да не съм чула някой да ме упреква за това! Защото е лесно някой да трепери за това и онова, но ако го няма този някой или пък вземе та се побърка от ядове и грижи, тогава става лошо! Така че, край! Стига толкова мислене, имам нужда от разпускане!
Та извода, до който стигнах преди малко е, че тръбва да мисля повече за себе си, защото всичко става наопаки, когато мисля повече за другите!
И да не съм чула някой да ме упреква за това! Защото е лесно някой да трепери за това и онова, но ако го няма този някой или пък вземе та се побърка от ядове и грижи, тогава става лошо! Така че, край! Стига толкова мислене, имам нужда от разпускане!
Ден Двадесет и Първи
Вече два месеца ходя на киокушин карате в една от залите на стадиона в Търново. Тренирам предимно с деца и тинейджъри, но има и хора на моите години. В залата се засичаме с момчета и мъже, трениращи класическа борба, а също така и някои други по-малко познати бойни спортове, чиито названия дори не мога да запомня.
За цялото това време, аз не съм чула нито веднъж някой от тях да повиши тон, да нагруби някого, да го обиди, да го наругае, да се подиграе на някое от момичетата, да каже някоя нецензурна или вулгарна дума! А всички знаем каква е репутацията на т.нар. борци или бойци! Евала хора!
За сметка на това се сещам за един друг спорт, където самочуствието е изключително голямо, а взаимоотношенията между състезателите са на ниво динозаври (за справка: форумите на двата спорта), а всички гореспоменати действия са начин на живот за повечето от тях!
P.S. Кой е втория спорт всички знаем, а за моя огромна радост, поколението, което идва след моето, не е същото- напротив, всички деца са изключително позитивни и умни, така че надежда има, а до тогава.... яко бой! Ус!
За цялото това време, аз не съм чула нито веднъж някой от тях да повиши тон, да нагруби някого, да го обиди, да го наругае, да се подиграе на някое от момичетата, да каже някоя нецензурна или вулгарна дума! А всички знаем каква е репутацията на т.нар. борци или бойци! Евала хора!
За сметка на това се сещам за един друг спорт, където самочуствието е изключително голямо, а взаимоотношенията между състезателите са на ниво динозаври (за справка: форумите на двата спорта), а всички гореспоменати действия са начин на живот за повечето от тях!
P.S. Кой е втория спорт всички знаем, а за моя огромна радост, поколението, което идва след моето, не е същото- напротив, всички деца са изключително позитивни и умни, така че надежда има, а до тогава.... яко бой! Ус!
Абонамент за:
Публикации (Atom)