Всичко онова, което мисля и чувствам оттук нататък, смятам да запазя за себе си.

Благодаря ви, че бяхте с мен през цялото време на съществуването на този блог!

Бъдете щастливи!

Яна

Ден Петдесети

Има един съвет, който съм получавала много пъти, но никога не съм разбирала- не очаквай нищо и ще получиш всичко! Много пъти, също така, съм чувала хора да казват, как винаги са знаели, че нещо определено ще им се случи... Знам, че двете твърдения си противоречат, но колкото и да е невероятно, те понякога идват заедно. За да ни оставят безмълвни.

Понякога подаръците идват в странни опаковки, друг път те никога не могат да бъдат разопаковани... Има случаи, когато получаваме нещо, за което сме жадували, само за да разберем, че нямаме нужда от него. Замисляли ли сте се колко различни са хората? Колко живота трябва да изживеят, за да достигнат до мъдростта, която ги отделя от останалите?

Срещали ли сте някога някой, който твърди, че не може да повярва, че вие наистина съществувате? Пробвали ли сте някога да мислите за това, кое наистина е важно, кое ви прави щастливи и от какво всъщност има нужда душата ви?

Аз вече да...

P.S. На Геша има една череша с напълно узрели плодове... Но те са толкова високо, че никой не може да ги достигне! Отдолу има завързан един хамак и като легнеш на него можеш да ги видиш.

Ето за това ви говоря, че е важно. Всичко останало няма значение.

Ден Четиридесет и Девети

Днес обещах на един човек да напиша само точки, точки, точки като коментар на деня, така че смятам да си спазя обещанието!

...........................................................

Това е!

Ден Четиридесет и Осми

При положиение, че всеки човек има свободата да избере сам пороците си, то аз избирам моят да е сладоледа!

Половин килограм на един път тази вечер! Върховно изживяване!

После цяла нощ имах еротични сънища...

А днес съм само на ориз и зеле. Fair enough!

Ден Четиридесет и Седми

.... Отметнах назад глава и се взрях в сивия цвят на вечерното небе. Чух хиляди щурчета да се надсвирват в тревата, а една кукувица напомняше, че е едва пролет... Въздухът беше тежък и влажен, сладък и наситен до опиянение с аромата на акация и свирчовина. Струйки пот се стичаха по лицето ми като живи. Изпитах върховното блаженство... Щастие... Ендорфини... Живот!

А това беше само един крос! "The best in life is free!"- спомняте ли си това от вчерашната песен?

Днес като цяло беше Day of art както на работа, така и вкъщи! На Геша ни гостуваха голяма група художници от цял свят, а вкъщи ме очакваше ето тази гледка:

Workshop-a на Калина и братовчедка и Маргарита! Оцветяват шишарки и ги продават по 40 ст. малките и 60 ст. големите ;)

А това е Antonio Puri http://www.antoniopuri.com/

Американец от индийски произход, артист в пълния смисъл на думата! Веднага се сдушихме измежду шарената тълпа от рускини, туркини, италианци, българи и разменихме по една гривничка в знак на принадлежност към едно по-различно състояние на духа. Във вторник имат изложба в Търново и нямам търпение да ги видя отново!

Ден Четиридесет и Шести

Мдааам! Днес си открих нова любима песен. Казва се Key of Life и е доста поучителна, нищо, че на първо слушане звучи като чист dance! То общо взето не е нужно да защитаваш докторат, за да живееш умно и да проповядваш мъдрост, която може да вдъхне живот на много емоционално закъсали хора. Като мен.

Само да споделя, че сега се чуствам значително по-добре. Не знам защо. Обичам ви!

Ето линк към оригиналната версия:

http://www.youtube.com/watch?v=-rMLDjPuL7k

А този mix тук е за ценители:

http://www.youtube.com/watch?v=_s0bo05Hsqg

Слуша се в кола или на слушалки! Или на живо с Armin! Enjoy!

Ден Четиридесет и Пети

I just wanna daaaaaaaaaaaaaaaance...

Няма такава магия като музиката! Тоест има- природата и спорта! А аз ги имам всичките, сега остава само да ги подредя правилно в градинката на ежедневието си, да вмъкна Калина, майка ми, Геша и приятелите и всичко ще е супер. Само трябва да излизам по-често. Скоро вече няма да ме пускат заради години ;)

Както пише в една книга- не живеем, за да работим, а работим, за да живеем. Не е задължително да се гърчиш- това не е нужно никому; страданието и чуството за вина не са идеал- те са пречка; освободи се от всичко, което не ти е нужно и остави само това, което би взел със себе си при пожар- детето, ipod-a, майка ми и котката!

Но все пак ще ми е жал за маратонките, екипите за бягане, гримовете и колекцията книги на Харуки Мураками- 11 на брой ( готова съм да се обзаложа, че в България няма друга такава, особено заради английските издания!)!

Ден Четиридесет и Четвърти

Който иска, нека ми се смее, но понякога си мисля, че света се върти около мен... Веднъж го споделих това с близък приятел, а той ме скъса от бъзик. И най-вероятно е прав, само че аз не вярвам, че на света има случайни неща, напротив- всяко нещо си има причина!

Не знам защо Дейв се е почуствал зле и заради това е отложен концерта на Депеш в България, но аз с елементарния си мозък си въобразявам, че има нещо общо с това, че нямам кого да заведа и съм останала без пукнат лев....

Просто този концерт нямаше логика да се случи! Ей на това ме учат книгите, които чета!

Ден Четиридесет и Трети

Осем прости правила на фотографа:

1. Винаги вземай фотоапарата със себе си, където и да ходиш!

2. ...................... другите не ги знам, но определено смятам да започна да прилагам първото!

Днес, като тичах вечерта на стадиона в Дебелец ( в Търново това нещо не може да ми се случи!) се появи един щъркел и кацна в единия му край. Аз като стигна до него, той се плаши, излита и каца на другия. После аз пак отивам до него и той пак отлита към другия край- голям майтап, така 3-4 пъти докато не се усети и не кацна по средата. Стоя там през цялото време и си рови нещо- беше много красив и ужасно съжалих, че не си носех апарата, за да го снимам.

Дано да дойде следващия път пак...

Ден Четиридесет и Втори

Днес тренировката беше супер. Семпая ни нареди в кръг и трябваше да изпълняваме серии от различни упражнения по 30 секунди- удари с ръце, с крака, комбинации, лицеви опори, американски незнам какви си подскоци, които те пращат направо на небето, а след това се сменяме.

Повярвайте ми, това е най- страхотната тренировка на света, и то не заради упражненията, а заради това, че го правят примерно 15 човека ( думата достойнство тук няма място!), а семпая ни наблюдава всичките и вика по нас с цяло гърло: "Натискай!", "По-силно!", "Давай!" и естествено аз, като най кекава и неумела чувах името си непрекъснато - Яна, та Яна! Честно казано адреналина в този момент е неописуем, а удоволствието, което изпитах направо граничи с перверзията. Понякога си мисля, че съм някаква мазохистка, защото обожавам да напрягам тялото си до край, а в случая още по-силно се надъхвах, защото имаше заради кого да го направя- треньора, а в ориентирането като не ми вика никой, никога не мога да се събера и да покажа максимума от себе си. Едва сега си давам сметка колко съм се скатавала по тренировки и състезания!

Ден Четиридесет и Първи

Как да се откажа от този немски, като съм толкова добра?

Ден Тридесет и Осем

За Бога, днес е Ден Четиридесет, а аз не си спомням нищо от последните 2-3 дни! Знам само, че не съм в много добра кондиция и съм почти убедена, че хомеопата, когото посетих преди три седмици нещо обърка лекарствата. Аз знам, че реакцията след приема на някои препарати може да е убийствено силна, но нещо ми се струва, че би следвало да се пооправям, а не да се чуствам така- цялото ми лице е в ужасен, сърбящ обрив, страдам заради самотата си повече от всякога и гледам филми с Jet Li!!! Това нормално ли е, кажете?

След още една седмица ще отида да го видя какво ще каже. Сигурно като предния път "Добре, че си силна и се грижиш добре за тялото си, иначе щеше да си много по-зле!"

Да му се невиди!

Ден Тридесет и Седем

Е, издадох се, че си пиша статиите с един ден назад! Ден Тридесет и Седем се намира в Ден Тридесет и Шест!

Ден Тридесет и Шести

Днес беше просто още един мързелив ден, а ето кого срещнахме докато се разхождахме с майка ми и Калина:

Невероятен симпатяга! Сега разбирам защо месец Май е един от най-хубавите през годината! Просто сега всичко се ражда- кончета, кученца, пиленца, котета... Дори вчера, докато бях на терасата, забелязах на рамото си едно мъничко, ярко зелено щурче! Беше съвършено!

Всичко в природата е съвършено, освен нас, хората. Знаете моето мнение по този въпрос-просто сме твърде много на този свят и много малка част от нас са такива, каквито идеалните хора би трябвало да бъдат! Ето, днес на тренировката наблюдавах един екземпляр- е, няма такъв човек, съвършен е и като физика, и като възможности! Останалите каквото и да правим, както и да се мъчим, просто никога няма да се доближим до него! Странно нещо сме това хората- въпреки, че го знаем, продължаваме да се трепем и да се опитваме! Браво на нас!

Ден Тридесет и Пети

Чувала съм да казват, че ако сънуваш нещо 2 пъти, то непременно ще се сбъдне!

Днес ми се повтори един сън... толкова беше хубав! Имах един период в който исках само да спя. Живота ми беше кошмар, а сънищата бяха вълшебни... Не искам да вярвам, че всичко хубаво ще ми се случва само там, в онзи свят. Искам малко и на яве...

Знам, че на земята има много ужасно нещастни хора и аз нямам основателна причина да се оплаквам, но все пак, как да спра да мечтая и да искам още... Точно така, аз просто не мога да спра да мечтая! И да си сънувам принца, който все не идва...

Ден Тридесет и Четвърти

Ако се появи някой, който казва "Повярвай ми, аз мога да ти помогна!", какво ще си помислите? Че нещо ще иска, нали! Даже може нищо да не иска, а направо да си го вземе, без да пита!

Не вярвам на никого аз! Приключих с илюзиите, че някой ще ми даде нещо заради хубавите ми очи или каквото и да било друго! Този филм свърши.

Ден Тридесет и Трети

Да ви кажа честно, не можах да разбера идеята на този ден. Нямам какво да кажа!

Ден Тридесет и Втори

Ако бях описала всички безумни мисли, които ми минаха през ума предишната вечер, щеше да стане много лошо и за това по-добре, че не го направих! Неща от сорта на защо някои хора получават цялата любов на света (от родители, приятели и т.н.), а други не заслужават и частичка от нея? Поплаках си малко, но какво от това? Все едно!

Наскоро чух нещо, което малко ме изплаши, но и даде отговор на някои мои въпроси. Проблема бил в това, че съдбата ще ти изпраща едни и същи изпитания, докато не си извлечеш поуки и не си научиш урока от тях! Аз явно съм егати малоумната ученичка!

Все тая- явно има някой по-умен от мен, който движи света и разпределя благата, чуствата и способностите... Аз просто трябва да му се доверя!

P.S. От 2 дена не съм тренирала и ето резултата!

Ден Тридесет и Първи

Днес има от всичко по малко- работа, почивка, тренировка, ядове...

Ако на някой му е скучно препоръчвам ASOT 400! Теглите и слушате!