23:51

Любимите ми същества спят. Едната е разпиляла коса върху красивите жълти чаршафи, а другата е заела поза толкова не естествена, че се чудя дали изобщо е жива. Котката имам предвид.

Аз не мога да заспя. Не знам защо, може би съм твърде изтощена. Хиляди най-различни мисли се прескачат и застъпват в съзнанието ми; не мога да ги подредя, не мога и да ги спра. Не ми се чете, не мога да се концентрирам. Дали да не изпия една глътка алкохол? Алкохолът винаги ме е приспивал, освен когато не ми е причинявал толкова непоносим физически дискомфорт, че се изумявам как може някой да се пристрасти към това.

Днес наблюдавах един от най-красивите залези, които съм виждала. Не че беше чак толкова съвършен, просто го възприех като такъв, внуших си го, накарах тялото и разумът ми да го наблюдават и усещат. До край.

Беше си същински урок по търпение и стоене на едно място- неща, в които не съм голям експерт. Но определено имам напредък! Ето, кучето ми трябваше да е вече тук, а не е. И не се знае кога ще дойде- чакало да се събере групичка, заради полета; било много скъпо; лекаря не е прегледал останалите... това не ви ли прилича на напълно основателна причина да вдигна телефона и да направя такъв скандал на оня палавник с не произносима фамилия, че да ме запомни завинаги? Защото, ако бях на предишния си акъл, до сега да съм го удушила, нещастника, който може наистина да има проблеми, горкият! Но не! Сега съм различна, сега търпя, отстъпвам и разбирам, да видите, че и аз съм човек. Не че е особено голям повод за гордост.

Мозъкът ми се е свил от недоспиване, усещам го, а и ушите ми бучат. Физически умирам от болка и напрежение, но онова нагло същество вътре в мен иска нещо и не ми дава мира да заспя. Иска отговори. На въпроси, които само си задава. Няма, пиленце, няма отговори! Още не съм ги намерила. И аз, като човекът с кучето имам проблеми. Знам, че пред теб и хората, които ме познават, тези проблеми нямат никакво значение, те са без мисъл и основание... Но за мен нещата не стоят така! За мен те съществуват и аз не мога да се справя с тях. Сега не можем да бъдем щастливи, разбери го!

Заспивай вече! Утре те очаква наистина дълъг ден.

Мантра Номер Две

Това, че някой не те обича по начина, по който на теб ти се иска,
не значи че не те обича с цялото си сърце!

Това трябва да го проумея, ако искам изобщо някога да бъда щастлива с някого! Знам, че леко си противоречи на теорията ми за еднаквото мислене при сродните души, но... трябва да се науча да давам шанс на тези, които по един или друг начин са ми показали, че означавам нещо за тях.

Дори Ин и Ян не са 100% еднакви- тя е тъмна, а той светъл; тя е студена, а той топъл; тя е покой, а той- движение... Но ако не са еднакви в същността си, те никога няма да се слеят, нали? Значи външните изражения на едни и същи чувства са тези, които разделят или събират хората.

Никога не съм си давала сметка как точно обичам хората до себе си, как изразявам тази любов. Знам, че съм мълчалива и студена, но знам и как съм се разтапяла от блаженство и щастие в нечие присъствие. Дали някой ще повярва на тази моя двойнственост някога? А аз дали мога да направя същото за този, който ме обича?
Дъщеря ми е тази, която някой ден ще каже истината за любовта ми. Едва ли ще ми хареса това, което ще чуя. Само се моля да не ме намрази, заради начина, по който я обичам, така както аз съм мразела майка си заради нейната любов. Винаги съм била готова да се закълна, че тя никога не ме е искала и не ме е обичала! А дали е било така?

Ако съдя по себе си, това, че си мълчим с някого, не значи че не мисля за него ден и нощ. Но ако този човек изразява по различен начин своите чувства? И за какви чувства изобщо става въпрос? Не трябва ли все пак да си приличаме, за да може да се разберем?

Не може ли да получа поне един единствен отговор? Да намирам отговорите на своите въпроси, трябва да ме научи някоя от следващите мантри. А кога ще я открия, това не знам дори аз- трябва да следя за синхроничности, така се казват знаците на съдбата, които ти отварят малките, сладки вратички към познанието. Оглеждайте се и вие, особено когато нещо стане твърде очевидно или твърде често се повтаря, или много хора около вас го забелязват. Крайно време е да го забележите и вие!

В днешната статия бих искала да благодаря на всички доброжелатели, лъжепророци и загрижени приятели за това, че ме накараха да престана да очаквам каквото и да било от живота, хората и бъдещето. Благодаря ви, че ме отучихте от лошия навик да мечтая, да се надявам и да искам. Сега, когато се превърнах в завистливо, стерилно и отричащо всичко и всеки същество, мога най-после да се насладя на изумителния и красив живот, носейки се по течението, изпълнявайки стриктно своите ангажименти и задължения, очаквайки края на това чудесно пътуване! На красив бряг със ситен бял пясък и една палма. Само една. И ще подухва нежно топъл, сух вятър. Ще гали тялото ми и ще ме прегръща... Това е единствената ми мечта.

Много е красива. И мога толкова истински да се потопя в нея, колкото никой от вас не може и да си представи дори. Нали никой не намира за нужно да мечтае, имате си всичко и сте го получили след мното мъки, труд и лишения. Били сте толкова упорити и добри, послушните деца на мама и на тати, на съдбата...

Лошите като мен трябва да повтарят мантра номер едно от статията малко по-надолу- "I am here to practice and to learn, to give and care, bla-bla-bla... training camp." Само, че нали се сещате каква е разликата между training camp и easy life? Резултата, драги мои, резултата! Както често казва един мой сладък сън "No pain, no gain!"

И повече акъли и съвети не искам! Ако някой се дразни от този блог, нека просто да направи невероятното усилие да не го чете. Мерси!

Тази сутрин настъпва твърде бързо
Самотен поглед, празна стая.
Ти си далечен вик, блед спомен...

Но дълбоко в себе си винаги съм знаела
че ще стоя тук сама, без теб.

Все едно нищо не се е случило,
все едно всичко е наред,
светът продължава да се движи,
продължава напред.

Аз ще копнея за любовта ти,
Ще остана жадна за теб.

Сякаш нищо между нас не се е случило,
абсолютно нищо.*

* Свободен превод на Nothing at All

The Cosmic Navigator* Truth or Mantra Number One

I am here to learn.
I am here to give and care.
I am here to practice and improve.
I am here on a training camp.

I am what I am, they say. I say- I am what I want to be.
I want to shine on and guide.
I want to be above...

I can go on forever with these words.. They are a knowlege I gained with tears, desperation and pain. But I had to get through this. I had to cross the border, I had to be born anew, like Neo suffered through his rebirth in the real life. Wet, barenaked, unprotected, all alone... remember that? Remember the people who took care of him? Yes, I have them too. They know who they are. I love them. It`s beautiful, isn`t?

Lovely life. I am here for a while, for one life time I mean. As I said to improve. I`ve made this choice by myself, I know that. Now I have to do what I have to. To unwaste my time.

I sincerely suggest you to realize and conceive what on earth you are doing here. That will make things easier. There are a lot of books as well- I can guide you through the avalanche of bullshits on the market. But the most imortant is, if you are not ready for your awakening, it will never happen indeed. So... don`t worry! It wont hurt, unless you want to :)

Have a great time! Enjoy your life!

* a Gahl Eden Sasson book