В днешната статия бих искала да благодаря на всички доброжелатели, лъжепророци и загрижени приятели за това, че ме накараха да престана да очаквам каквото и да било от живота, хората и бъдещето. Благодаря ви, че ме отучихте от лошия навик да мечтая, да се надявам и да искам. Сега, когато се превърнах в завистливо, стерилно и отричащо всичко и всеки същество, мога най-после да се насладя на изумителния и красив живот, носейки се по течението, изпълнявайки стриктно своите ангажименти и задължения, очаквайки края на това чудесно пътуване! На красив бряг със ситен бял пясък и една палма. Само една. И ще подухва нежно топъл, сух вятър. Ще гали тялото ми и ще ме прегръща... Това е единствената ми мечта.

Много е красива. И мога толкова истински да се потопя в нея, колкото никой от вас не може и да си представи дори. Нали никой не намира за нужно да мечтае, имате си всичко и сте го получили след мното мъки, труд и лишения. Били сте толкова упорити и добри, послушните деца на мама и на тати, на съдбата...

Лошите като мен трябва да повтарят мантра номер едно от статията малко по-надолу- "I am here to practice and to learn, to give and care, bla-bla-bla... training camp." Само, че нали се сещате каква е разликата между training camp и easy life? Резултата, драги мои, резултата! Както често казва един мой сладък сън "No pain, no gain!"

И повече акъли и съвети не искам! Ако някой се дразни от този блог, нека просто да направи невероятното усилие да не го чете. Мерси!