Има ли лекар, който може да ме излекува от сънищата ми? Не мога повече.. страх ме е да заспя.. Всичките са гадни, тежки, трудни, подтискащи; пълни с изпитания, лоши пророчества; вещаят зло..
Майка ми, баща ми, побоища, насилие, страх, гадни паяци, изпускам автобуси или ти не идват, отблъскват ме любимите ми хора, тъпотии...
Будя се сутрин изморена, изплашена и отчаяна... Искам това да спре!
Най-отвратителното нещо, което съм сънувала е собствения ми баща, което иска да ме убие, а най-красиво беше, когато сънувах, че летя на гърба на дракон (беше милион години преди Аватар, така че не е от филма:)) и минавахме през една гора. Клоните на дърветата ме удряха през лицето, беше толкова истинско..
Доколкото мога да разбера съзнанието ми работи на твърде високи обороти. Сигурна съм, че има някаква супер сладка диагноза за това състояние, но също така знам, че 1000000% не може да се излекува.. или поне притъпи. Тези неща не се лекуват. Човек се ражда с тях. И си ги взема със себе си след това. Вероятно е някакъв вид изпитание. Ниво, което трябва да преминеш- няма отърване! Ако не успееш, следващия път отново! По добре да съм добра сега.. в това, каквото и да е то. Да му се отдам, да го изживея... До къде ли мога да стигна?
Не, има едно същество, което не заслужава това!
Ще се наложи да се въздържам... Дявол да го вземе, дори това не мога да си позволя- да съм луда колкото си искам. В тоя свят всичко е "Не може"! Егати тъпия свят. Повече няма да се прераждам тук!
Трябва да прочета Стивън Хопкинс, но не знам кога..
четвъртък, 30 септември 2010 г.
Michael Rasmussen, Lady Gaga and me
Най-хубавото и най-лошото да работиш за себе си е, че трябва да си свършиш работата сам. Веднъж четох едно интервю с Лейди Гага- аз между другото ужасно я харесвам, дори мисля, че а представих тук, още когато излезе онова супер секси-сладко парче Poker Face, та тя беше казала нещо в смисъла на: "Sometimes I wake up in the morning insecure like every other 24 years old girl, but then I say to myself "Get up bitch! You are Lady Gaga, go and do that shit!"
Та това ми е идеята, че трябва сама да си го направя тоя шит! И без друго живея с убежданието, че никой друг не може да го направи по-добре от мен, защо да си губя времето надявайки се на други хора:ddd
Алберто Контадор май изгърмя с положителна допинг проба... Чакам тази новина от 26 Юли, 2007, когато научих за отстраняването на Михаел Расмусен.. Беше ми супер любимец, за съжаление не е достатъчно популярен извън Дания, за да продължа да го следя, иначе ми е безкрайно интересен. Абсолютен файтър!
До преди два часа абсолютно исках да умра, сега не съм толкова сигурна.. Излязох да потичам. Да, това ми е спасявало живота много пъти до сега, но .. дали има смисъл? Това е като да си болен от смъртоносна болест и да се налага да вземаш хапчета всеки ден, за да те поддържат жив. Има ли смисъл?
Има много хубави неща на този свят, но все не успявам да си осигуря редовен достъп до тях. Ще продължа да опитвам.. и без друго няма какво друго да правя.. Имам толкова много време.. 10 години! пфф Чудя се, какво ли ще оставя след себе си? Дали някой ще ме помни, освен детето ми? ммм.. толкова се съмнявам.
.........Леле, от това ме заболя..
Трябва да направя нещо.
Та това ми е идеята, че трябва сама да си го направя тоя шит! И без друго живея с убежданието, че никой друг не може да го направи по-добре от мен, защо да си губя времето надявайки се на други хора:ddd
Алберто Контадор май изгърмя с положителна допинг проба... Чакам тази новина от 26 Юли, 2007, когато научих за отстраняването на Михаел Расмусен.. Беше ми супер любимец, за съжаление не е достатъчно популярен извън Дания, за да продължа да го следя, иначе ми е безкрайно интересен. Абсолютен файтър!
До преди два часа абсолютно исках да умра, сега не съм толкова сигурна.. Излязох да потичам. Да, това ми е спасявало живота много пъти до сега, но .. дали има смисъл? Това е като да си болен от смъртоносна болест и да се налага да вземаш хапчета всеки ден, за да те поддържат жив. Има ли смисъл?
Има много хубави неща на този свят, но все не успявам да си осигуря редовен достъп до тях. Ще продължа да опитвам.. и без друго няма какво друго да правя.. Имам толкова много време.. 10 години! пфф Чудя се, какво ли ще оставя след себе си? Дали някой ще ме помни, освен детето ми? ммм.. толкова се съмнявам.
.........Леле, от това ме заболя..
Трябва да направя нещо.
събота, 25 септември 2010 г.
вторник, 21 септември 2010 г.
Glenn Morrison - Triangle & Strings (Jerome Isma-Ae remix)
Не виждам нищо лошо в това, човек да излъже един- два пъти в живота си, когато това се налага, за да прикрие неудобен факт или да предотврати неловка ситуация и т.н., но когато лъжата се превърне в линия на поведение и сам самият ти забравяш кое е лъжа и кое истина, и започваш неусетно да увличаш в тази си измислица и хората около себе си... настъпва момента, в който аз трябва да се оттегля.
Често съм намирала себе си затънала дълбоко до шията в заблуда, но за моя огромна радост винаги настъпва момент, в който се събуждам и осъзнавам какво се случва; къде съм и какво правя; как и защо се стигна до там и как да се измъкна.
Настоящият момент е точно такъв. Наслаждавам му се...
........................................................................................................
Поредният безумен сън... влюбена съм в Глен.. търся го, искам го. Около мен е пълно с прекрасни, млади DJ-и, но аз обичам Глен Морисън! Внезапно разбирам, че всъщност, съдбата е решила да ме събере с Джером. Поглеждам го и разбирам, че той е всичкo, което съм искала; обичам го, целувам го нежно и се гордея с това, което е постигнал.
Тази сутрин в колата слушам някакъв микс, който ми е неободим за следващия ми проект. Върви трак, който ми е адски познат, но не мога да се сетя кой е. Отивам на работа и поглеждам траклиста- какво да видя: Glenn Morrison- Triangle & Strings (Jerome Isma-Ae remix)! Хайде няма нужда да говоря повече, просто го чуйте:))
Често съм намирала себе си затънала дълбоко до шията в заблуда, но за моя огромна радост винаги настъпва момент, в който се събуждам и осъзнавам какво се случва; къде съм и какво правя; как и защо се стигна до там и как да се измъкна.
Настоящият момент е точно такъв. Наслаждавам му се...
........................................................................................................
Поредният безумен сън... влюбена съм в Глен.. търся го, искам го. Около мен е пълно с прекрасни, млади DJ-и, но аз обичам Глен Морисън! Внезапно разбирам, че всъщност, съдбата е решила да ме събере с Джером. Поглеждам го и разбирам, че той е всичкo, което съм искала; обичам го, целувам го нежно и се гордея с това, което е постигнал.
Тази сутрин в колата слушам някакъв микс, който ми е неободим за следващия ми проект. Върви трак, който ми е адски познат, но не мога да се сетя кой е. Отивам на работа и поглеждам траклиста- какво да видя: Glenn Morrison- Triangle & Strings (Jerome Isma-Ae remix)! Хайде няма нужда да говоря повече, просто го чуйте:))
неделя, 19 септември 2010 г.
Without Intention
19.07.2010
19.08.2010
19.09.2010Аз далеч не снимам всеки ден...
Три поредни месеца на 19-ти. Ще се наложи да си отварям малко повече очите за това число.
The damage Is Done, part 2
Продъжение..
Едва тази сутрин успях да формулирам с думи точната причина, поради която не харесвам и не прилагам визуализацията. Човек, колкото и умен да е, не може да е толкова умен, за да знае по-добре от вселената какво е най-добро за него. А много често, това, което силно желаем и си представяме в детайли не е най-доброто за нас или от нас... Понякога можем да дадем много повече. И да получим много повече.
Представете си, че във вас се крие огромен потенциал, а вашето единствено желание е да имате малко магазинче на закътана уличка...
В природата никога няма излишен разход на енергия, а.к.а. материя. Никога! И ако си роден да правиш чудеса, да си проводник или носител на знание, или имаш възможности и познание да промениш живота на огромна група от хора, или дори само на един човек, природата никога не би похабила тази енергия и потенциал, за да те остави да си кротуваш в магазинчето. По един или друг начин, тя ще "извади" това, което вече е инвестирала в теб! Посяла си е семенце, сега трябва да прибере плода. А плода често зрее дълго и трудно...
Тази нощ сънувах университет- хубава, стара сграда с великолепна архитектура, потънал в зеленина. Наоколо гора... Не знам какво правех точно там, беше може би във връзка с някакво състезание по ориентиране.. Гледах студентите и исках да съм като тях.
Внезапно видях познато лице.. беше мой съученик. Тоест не от моя клас, но от моя випуск. Никога не съм говорила с него и не си спомням дори името му, но имаше такъв човек! Сънувах още, че ставаме приятели във Фейсбук и там на страницата му пишеше нещо от вида на "Аз съм просто някакъв загубеняк". И това беше...
Трябва да намеря начин да разбера нещо повече за него... Как е възможно да го сънувам? Та аз не съм го виждала повече от 10 години! А дори не съм го познавала... Единствено съм го виждала от време на време.
Ей такива чудеса върши съзнанието! Как да не съм обсебена от него?
Едва тази сутрин успях да формулирам с думи точната причина, поради която не харесвам и не прилагам визуализацията. Човек, колкото и умен да е, не може да е толкова умен, за да знае по-добре от вселената какво е най-добро за него. А много често, това, което силно желаем и си представяме в детайли не е най-доброто за нас или от нас... Понякога можем да дадем много повече. И да получим много повече.
Представете си, че във вас се крие огромен потенциал, а вашето единствено желание е да имате малко магазинче на закътана уличка...
В природата никога няма излишен разход на енергия, а.к.а. материя. Никога! И ако си роден да правиш чудеса, да си проводник или носител на знание, или имаш възможности и познание да промениш живота на огромна група от хора, или дори само на един човек, природата никога не би похабила тази енергия и потенциал, за да те остави да си кротуваш в магазинчето. По един или друг начин, тя ще "извади" това, което вече е инвестирала в теб! Посяла си е семенце, сега трябва да прибере плода. А плода често зрее дълго и трудно...
Тази нощ сънувах университет- хубава, стара сграда с великолепна архитектура, потънал в зеленина. Наоколо гора... Не знам какво правех точно там, беше може би във връзка с някакво състезание по ориентиране.. Гледах студентите и исках да съм като тях.
Внезапно видях познато лице.. беше мой съученик. Тоест не от моя клас, но от моя випуск. Никога не съм говорила с него и не си спомням дори името му, но имаше такъв човек! Сънувах още, че ставаме приятели във Фейсбук и там на страницата му пишеше нещо от вида на "Аз съм просто някакъв загубеняк". И това беше...
Трябва да намеря начин да разбера нещо повече за него... Как е възможно да го сънувам? Та аз не съм го виждала повече от 10 години! А дори не съм го познавала... Единствено съм го виждала от време на време.
Ей такива чудеса върши съзнанието! Как да не съм обсебена от него?
събота, 18 септември 2010 г.
The Damage Is Done
Боли, когато разбирам, че греша, но още повече боли, когато разбирам, че съм права.
Тя ми каза, че трябва спешно да си намеря гадже! Но пак ми каза още, че нещата вече са необратими и The Damage is Doneр така че да не се тревожа излишно...
Какво да коментирам по това? Лудница...
Гледайте Veronika Decides to Die- филм по едноименната книга на Пауло Коелю. Там е казано и показано всичко. Казах ли ви вчера, че любовта е всичко, от което имаме нужда? Казах ли аз?...
Вчера срещнах един човек.. тоест на работа, в Геша.. строител от Варна, виждали сме се няколко пъти по работа. Канара човек, стабилен.. Не знам как стигнахме до там, но ми сподели, че се е развел със жена си..
Лелеее! Само сълзи дето не му потекоха от очите! Каза, че ме бил разбирал... "Сега-да! Иначе преди, казва, не бих те разбрал.." Какво да коментирам и тук не знам..
Трябва ли човек да претърпи подобен катаклизъм, за да осъзнае някои неща?
Даааааааааааааа! Трябва, да...
Прераждането е болезнено. Гледали сме го в Матрицата. Как обичах Нео! А аз бях Тринити... Даам. С този филм започна всичко. Не ви се вярва, но е така.. Резултатът е на горния етаж и гледа 101 Далматинци!
Не съм ви казала за Калина. Е, какво да кажа, по добре да ви покажа:
Артистична и разсеяна като майка си... Иначе е доста позитивна, което ме прави наистина щастлива. Искам тя да е щастлива!
Хайде по-позитивно да гледаме на нещата! Искате ли?
Разбрала съм, че колкото по неясна ми е представата за нещата и за това как точно ще се случат, толкова по добре се получават. Колкото по-детайлно ги мисля, толкова повече резултата се разминава с очакването.
Важното е да работиш върху себе си! Всеки ден! Това е, което наистина има ефект! Останалото е булшит.. визуализации, бла-бла-бла...
Позитивна и уверена в себе си-това е рецептата ми за успех до сега, а колкото по абстрактна е мисълта, толкова по-красива е реалността, която се получава! И знаете ли защо? Защото визуализацията ОГРАНИЧАВА! Всички красиви неща в живота ми и всичко хубаво, което имам и обичам е отвъд всякакви мои представи за реалността и за това как трябва тези неща, събития и хора да изглеждат. Аз никога не сам си ги и представяла дори...
Мисълта не бива да се вкарва във форма и цвят. Резултата от такава мисъл обикновено е болезнен. Чували сте за сбъднатите мечти и пролетите сълзи, нали? Имам вече няколко такива... Няма мечта, има само реалност. Тук и сега! И намерение, върху което се работи.. лекичко :))
Луда ли съм, а? Ха.Ха.Ха...
Тя ми каза, че трябва спешно да си намеря гадже! Но пак ми каза още, че нещата вече са необратими и The Damage is Doneр така че да не се тревожа излишно...
Какво да коментирам по това? Лудница...
Гледайте Veronika Decides to Die- филм по едноименната книга на Пауло Коелю. Там е казано и показано всичко. Казах ли ви вчера, че любовта е всичко, от което имаме нужда? Казах ли аз?...
Вчера срещнах един човек.. тоест на работа, в Геша.. строител от Варна, виждали сме се няколко пъти по работа. Канара човек, стабилен.. Не знам как стигнахме до там, но ми сподели, че се е развел със жена си..
Лелеее! Само сълзи дето не му потекоха от очите! Каза, че ме бил разбирал... "Сега-да! Иначе преди, казва, не бих те разбрал.." Какво да коментирам и тук не знам..
Трябва ли човек да претърпи подобен катаклизъм, за да осъзнае някои неща?
Даааааааааааааа! Трябва, да...
Прераждането е болезнено. Гледали сме го в Матрицата. Как обичах Нео! А аз бях Тринити... Даам. С този филм започна всичко. Не ви се вярва, но е така.. Резултатът е на горния етаж и гледа 101 Далматинци!
Не съм ви казала за Калина. Е, какво да кажа, по добре да ви покажа:
Артистична и разсеяна като майка си... Иначе е доста позитивна, което ме прави наистина щастлива. Искам тя да е щастлива!
Хайде по-позитивно да гледаме на нещата! Искате ли?
Разбрала съм, че колкото по неясна ми е представата за нещата и за това как точно ще се случат, толкова по добре се получават. Колкото по-детайлно ги мисля, толкова повече резултата се разминава с очакването.
Важното е да работиш върху себе си! Всеки ден! Това е, което наистина има ефект! Останалото е булшит.. визуализации, бла-бла-бла...
Позитивна и уверена в себе си-това е рецептата ми за успех до сега, а колкото по абстрактна е мисълта, толкова по-красива е реалността, която се получава! И знаете ли защо? Защото визуализацията ОГРАНИЧАВА! Всички красиви неща в живота ми и всичко хубаво, което имам и обичам е отвъд всякакви мои представи за реалността и за това как трябва тези неща, събития и хора да изглеждат. Аз никога не сам си ги и представяла дори...
Мисълта не бива да се вкарва във форма и цвят. Резултата от такава мисъл обикновено е болезнен. Чували сте за сбъднатите мечти и пролетите сълзи, нали? Имам вече няколко такива... Няма мечта, има само реалност. Тук и сега! И намерение, върху което се работи.. лекичко :))
Луда ли съм, а? Ха.Ха.Ха...
петък, 17 септември 2010 г.
Sunset woman
Нали не смятате, че съм се отказала от любимите си залези? Не, въпеки че снимката, която публикувам сега е на изгрев.. Това прозвуча малко като хайку :dА какво се случва с трите дами? Жената Залез не е тук- поне аз не я усещам. Heart-shaped Cloud Seeker изживя красиви моменти това лято, докато Sunburnt Skin е много разочарована от всичко, което и се случва.. Изобщо не знам коя съм.
Четох много книги за позитивното мислене, дори последната, която си купих не ми хареса, защото нищо ново не намерих в нея. И какъв е резултата? Знам ли, може би, ако можех да погледна от страни.. Outside the box.
Случват ми се странни неща- повторения ,съвпадения, телепатия.. да, наистина! Трябва да продължа с това, да се упражнявам да мисля позитивно! След като не съм се родила с тази способност, се налага да я усвоя. Нещо като да учиш език- след първоначалния успех и напредък, следва момент в който си даваш сметка колко много знаеш, но все още не можеш да говориш свободно-само някакви проблясъци. Сега се чуствам точно така- все едно нищо не съм научила, но всъщност не е така. Просто трябва да продължа да се упражнявам!
Любовта е велико чувство... тя е всичко от което се нуждаем. Казал го е гения Джон Ленън, а онези, които ми се подиграват заради това, че продължавам да вярвам в нея, могат спокойно да не ми обръщат внимание.
Сега ще прочета книжката за отслабването, която, освен че ме учи да не се храня като селска свиня, ме учи и как да обичам себе си! Обичам тази книга! Обичам Джон Маккена! Дяволът му с дявол беше прав...
Онзи ден крещях на едни деца... а можеше просто да им обясня, че ужасно много ми пречат. Каква слабост само! Много ме е срам...
Отглеждам Зара, непослушната ретривърка. Другата ми дъщеря... пффуу, откачена работа..
Отивам да чета.
петък, 10 септември 2010 г.
11 months later
И каква причина мога да имам да започна да пиша тук отново? Мдааам, познахте-плакала съм..
Е, много малко и то само защото стигнах до свръх гениалното и супер просто решение на задачата, която ме мъчи почти цял живот. От една страна съм много щастлива, от друга не, защото не съм доволна от отговора...
Мъжете са тъпи същества, това е от ясно, по-ясно, но аз не съм престанала нито за миг да ги искам... Грешката е в мен. Това се знаеше предварително като условие на задачата, но каква точно грешка допусках все не можех да разбера. Тази вечер разбрах.
След един дълъг разговор и 2 страници от учебника по анатомия... Стигнах до извода, че за да имам успешна връзка с някого, трябва поне малко да го мразя. Да го мразя, за да мога да искам от него, да го оставя да се грижи за мен и да не ми пука чак толкова за този човек. Да си вземам своето по някакъв чисто егоистичен начин, а не както винаги правя: "Оооо, няма проблем, моля те! Както кажеш, аз не искам да те притеснявам, аз не искам нищо от теб, всичко е наред!Прекрасен си!"
Е коя нормална жена се държи така, а? Никоя! Не и тази която има съпруг, който я уважава и обича, и се грижи за нея. Тези които се държат като мен, никога не преминават stage one, защото ... не знам защо! Мъжете са устроени по този начин, а аз не съм го знаела до сега.
Тъпи са, то е ясно, но все се надявах да срещна НЕ-тъп мъж с когото просто да ми се получат нещата. Ееее... не срещнах такъв. Вероятно няма и да срещна и бъдещия ми съпруг като прочете това ще побеснее. Ама той пък най-вероятно ще е тъп, така че едва ли да побеснее- той не би разбрал това, което пиша тук...
Я да видим дали мога да мразя някого? ... значи, онези изисквания, които бях писала ехеее, отдавна, още си важат, но трябва и да го мразя, за да му се кача на главата и да го разигравам (мъжете са тъпи, те така обичат). Егати сложното става... Няма начин това да се получи!
Таааа, понеже решението на задачата не ми харесва, както и подозирах, ще се наложи да стана нещо като Татяна Дончева. Тяяя, хич не е лоша жената, даже доста добре се справя, обаче не и вярвам когато казва, че не и трябва постоянна връзка или "да сключвам граждански брак с някого, за да съм щастлива"!
Татяна, не ти вярвам! Виждам себе си в теб, а себе си, аз познавам много добре....
Ще се наложи да си взема анатомията с шестица.Трябва все някак да го избия този комплекс...
С любов, а не с омраза: Яна
Е, много малко и то само защото стигнах до свръх гениалното и супер просто решение на задачата, която ме мъчи почти цял живот. От една страна съм много щастлива, от друга не, защото не съм доволна от отговора...
Мъжете са тъпи същества, това е от ясно, по-ясно, но аз не съм престанала нито за миг да ги искам... Грешката е в мен. Това се знаеше предварително като условие на задачата, но каква точно грешка допусках все не можех да разбера. Тази вечер разбрах.
След един дълъг разговор и 2 страници от учебника по анатомия... Стигнах до извода, че за да имам успешна връзка с някого, трябва поне малко да го мразя. Да го мразя, за да мога да искам от него, да го оставя да се грижи за мен и да не ми пука чак толкова за този човек. Да си вземам своето по някакъв чисто егоистичен начин, а не както винаги правя: "Оооо, няма проблем, моля те! Както кажеш, аз не искам да те притеснявам, аз не искам нищо от теб, всичко е наред!Прекрасен си!"
Е коя нормална жена се държи така, а? Никоя! Не и тази която има съпруг, който я уважава и обича, и се грижи за нея. Тези които се държат като мен, никога не преминават stage one, защото ... не знам защо! Мъжете са устроени по този начин, а аз не съм го знаела до сега.
Тъпи са, то е ясно, но все се надявах да срещна НЕ-тъп мъж с когото просто да ми се получат нещата. Ееее... не срещнах такъв. Вероятно няма и да срещна и бъдещия ми съпруг като прочете това ще побеснее. Ама той пък най-вероятно ще е тъп, така че едва ли да побеснее- той не би разбрал това, което пиша тук...
Я да видим дали мога да мразя някого? ... значи, онези изисквания, които бях писала ехеее, отдавна, още си важат, но трябва и да го мразя, за да му се кача на главата и да го разигравам (мъжете са тъпи, те така обичат). Егати сложното става... Няма начин това да се получи!
Таааа, понеже решението на задачата не ми харесва, както и подозирах, ще се наложи да стана нещо като Татяна Дончева. Тяяя, хич не е лоша жената, даже доста добре се справя, обаче не и вярвам когато казва, че не и трябва постоянна връзка или "да сключвам граждански брак с някого, за да съм щастлива"!
Татяна, не ти вярвам! Виждам себе си в теб, а себе си, аз познавам много добре....
Ще се наложи да си взема анатомията с шестица.Трябва все някак да го избия този комплекс...
С любов, а не с омраза: Яна
Абонамент за:
Публикации (Atom)