The Damage Is Done

Боли, когато разбирам, че греша, но още повече боли, когато разбирам, че съм права.

Тя ми каза, че трябва спешно да си намеря гадже! Но пак ми каза още, че нещата вече са необратими и The Damage is Doneр така че да не се тревожа излишно...

Какво да коментирам по това? Лудница...

Гледайте Veronika Decides to Die- филм по едноименната книга на Пауло Коелю. Там е казано и показано всичко. Казах ли ви вчера, че любовта е всичко, от което имаме нужда? Казах ли аз?...

Вчера срещнах един човек.. тоест на работа, в Геша.. строител от Варна, виждали сме се няколко пъти по работа. Канара човек, стабилен.. Не знам как стигнахме до там, но ми сподели, че се е развел със жена си..

Лелеее! Само сълзи дето не му потекоха от очите! Каза, че ме бил разбирал... "Сега-да! Иначе преди, казва, не бих те разбрал.." Какво да коментирам и тук не знам..

Трябва ли човек да претърпи подобен катаклизъм, за да осъзнае някои неща?

Даааааааааааааа! Трябва, да...

Прераждането е болезнено. Гледали сме го в Матрицата. Как обичах Нео! А аз бях Тринити... Даам. С този филм започна всичко. Не ви се вярва, но е така.. Резултатът е на горния етаж и гледа 101 Далматинци!

Не съм ви казала за Калина. Е, какво да кажа, по добре да ви покажа:



Артистична и разсеяна като майка си... Иначе е доста позитивна, което ме прави наистина щастлива. Искам тя да е щастлива!

Хайде по-позитивно да гледаме на нещата! Искате ли?

Разбрала съм, че колкото по неясна ми е представата за нещата и за това как точно ще се случат, толкова по добре се получават. Колкото по-детайлно ги мисля, толкова повече резултата се разминава с очакването.

Важното е да работиш върху себе си! Всеки ден! Това е, което наистина има ефект! Останалото е булшит.. визуализации, бла-бла-бла...

Позитивна и уверена в себе си-това е рецептата ми за успех до сега, а колкото по абстрактна е мисълта, толкова по-красива е реалността, която се получава! И знаете ли защо? Защото визуализацията ОГРАНИЧАВА! Всички красиви неща в живота ми и всичко хубаво, което имам и обичам е отвъд всякакви мои представи за реалността и за това как трябва тези неща, събития и хора да изглеждат. Аз никога не сам си ги и представяла дори...

Мисълта не бива да се вкарва във форма и цвят. Резултата от такава мисъл обикновено е болезнен. Чували сте за сбъднатите мечти и пролетите сълзи, нали? Имам вече няколко такива... Няма мечта, има само реалност. Тук и сега! И намерение, върху което се работи.. лекичко :))

Луда ли съм, а? Ха.Ха.Ха...