четвъртък, 30 април 2009 г.
Ден Тридесети
Всичко е ясно! Извънземните пак са плъзнали навсякъде! Преди празници яко се активизират!
сряда, 29 април 2009 г.
Ден Двадесет и Девет
Спомняте ли си Ден Двадесет и Седем? Е, сега, след като получих дълго мечтаната заплата, не виждам причина да не съм щастлива!
Наздраве!
P.S. Ориз, риба и вода е най-добрата рецепта за отслабване! А, да не забравите и двата часа карате! Hajime!
Баба Мила (снимката е правена на 29 юли, 2008г.)
Наздраве!
P.S. Ориз, риба и вода е най-добрата рецепта за отслабване! А, да не забравите и двата часа карате! Hajime!
P.S. Забравих да спомена, че се запознах с баба Мила (единствената останала коренна жителка на село Геша) и двете дружно спасихме едно кученце (другото беше вече прегазено!) В тази връзка тя ми разказа за един човек, който се отнасял лошо с животните. Та този индивид взел, та си обесил кучето по никому неизвестни причини, а после го тръшнала зла болест и лежал 7 години! Горката му жена, докато го гледала болен му нареждала: Защо обеси кучето? Виж сега Господ как те наказва...
Баба Мила (снимката е правена на 29 юли, 2008г.)понеделник, 27 април 2009 г.
Ден Двадесет и Седем
Само ако можех да се закрепя финансово някак си и си мисля, че ще се почуствам безкрайно щастлива с детето и живота си! Честно казано след тъпата София оценявам всяка глътка чист въздух, всяка хапка истинска храна и всяко чуруликане на лястовичките вкъщи! Не бих ги заменила!
Ден Двадесет и Трети - Ден Двадесет и Шести
Бях в София.
В момента се очиствам активно с диета и спорт от отровите, които натрупах там!
Само не съм наясно как ще си възстановя психиката след преживяното!
В момента се очиствам активно с диета и спорт от отровите, които натрупах там!
Само не съм наясно как ще си възстановя психиката след преживяното!
сряда, 22 април 2009 г.
Ден Двадесет и Втори
Най-после разбрах каква е идеята на всички тъпотии, които ми се случват напоследък! Вярно, те са малки и незначителни, но за сметка на това са извънредно досадни и изнервящи!
Та извода, до който стигнах преди малко е, че тръбва да мисля повече за себе си, защото всичко става наопаки, когато мисля повече за другите!
И да не съм чула някой да ме упреква за това! Защото е лесно някой да трепери за това и онова, но ако го няма този някой или пък вземе та се побърка от ядове и грижи, тогава става лошо! Така че, край! Стига толкова мислене, имам нужда от разпускане!
Та извода, до който стигнах преди малко е, че тръбва да мисля повече за себе си, защото всичко става наопаки, когато мисля повече за другите!
И да не съм чула някой да ме упреква за това! Защото е лесно някой да трепери за това и онова, но ако го няма този някой или пък вземе та се побърка от ядове и грижи, тогава става лошо! Така че, край! Стига толкова мислене, имам нужда от разпускане!
Ден Двадесет и Първи
Вече два месеца ходя на киокушин карате в една от залите на стадиона в Търново. Тренирам предимно с деца и тинейджъри, но има и хора на моите години. В залата се засичаме с момчета и мъже, трениращи класическа борба, а също така и някои други по-малко познати бойни спортове, чиито названия дори не мога да запомня.
За цялото това време, аз не съм чула нито веднъж някой от тях да повиши тон, да нагруби някого, да го обиди, да го наругае, да се подиграе на някое от момичетата, да каже някоя нецензурна или вулгарна дума! А всички знаем каква е репутацията на т.нар. борци или бойци! Евала хора!
За сметка на това се сещам за един друг спорт, където самочуствието е изключително голямо, а взаимоотношенията между състезателите са на ниво динозаври (за справка: форумите на двата спорта), а всички гореспоменати действия са начин на живот за повечето от тях!
P.S. Кой е втория спорт всички знаем, а за моя огромна радост, поколението, което идва след моето, не е същото- напротив, всички деца са изключително позитивни и умни, така че надежда има, а до тогава.... яко бой! Ус!
За цялото това време, аз не съм чула нито веднъж някой от тях да повиши тон, да нагруби някого, да го обиди, да го наругае, да се подиграе на някое от момичетата, да каже някоя нецензурна или вулгарна дума! А всички знаем каква е репутацията на т.нар. борци или бойци! Евала хора!
За сметка на това се сещам за един друг спорт, където самочуствието е изключително голямо, а взаимоотношенията между състезателите са на ниво динозаври (за справка: форумите на двата спорта), а всички гореспоменати действия са начин на живот за повечето от тях!
P.S. Кой е втория спорт всички знаем, а за моя огромна радост, поколението, което идва след моето, не е същото- напротив, всички деца са изключително позитивни и умни, така че надежда има, а до тогава.... яко бой! Ус!
понеделник, 20 април 2009 г.
Ден Двадесети
Днес не се случи нищо забележително, освен това, че продължавам да се разминавам с разни готини хора! "До кога?" -питам аз, "До кога?"
Освен това една невероятно невероятна идея ме споходи днес сутринта- че е много вероятно Markus Schultz да се окаже по-добър DJ от Armin van Buuren! Невероятно! Но факт!
Освен това една невероятно невероятна идея ме споходи днес сутринта- че е много вероятно Markus Schultz да се окаже по-добър DJ от Armin van Buuren! Невероятно! Но факт!
неделя, 19 април 2009 г.
Ден Деветнадесети
Христос Воскресе!
Майка ми ми пожела да съм по-добра... Явно съм толкова ужасна, че горката жена в дни като този се моли на Бог да стана човек най-сетне!
Да ви кажа честно и на мене ми писна от мен самата- кога наистина ще стана такава, та поне един човек на света да ме хареса?
Даже смятам да си го пожелая-дай Боже да стана по-добра! Каквото и да значи това.
Майка ми ми пожела да съм по-добра... Явно съм толкова ужасна, че горката жена в дни като този се моли на Бог да стана човек най-сетне!
Да ви кажа честно и на мене ми писна от мен самата- кога наистина ще стана такава, та поне един човек на света да ме хареса?
Даже смятам да си го пожелая-дай Боже да стана по-добра! Каквото и да значи това.
Ден Осемнадесети
Дааам, има дни, когато цялата малоумщина на света просто се изсипва върху ти! И най-лошото е не това кето ти се случва, а факта, че не разбираш какъв точно е урокът, който трябва да научиш!
петък, 17 април 2009 г.
Ден Седемнадесети
Днес ще ги видя за последно- Дейвид и Мира имам предвид, а след като остана сама, най- вероятно ще настъпи истинския екшън!Тази нощ не сам спала от мисли, планове и мечти!
Сега отивам до Търново да им купя гевречета и отивам на Геша!
Сега отивам до Търново да им купя гевречета и отивам на Геша!
Ден Шестнадесети
Група от тридесет студенти и преподаватели от Варненски Икономически Университет се изсипаха, за да разгледат Геша Вю. Бяха наистина очарователни, а смирението, което прочетох в очите им пред това, което виждаха, просто не може да се опише! Млади, диви, нахакани, приказливи... и изведнъж Silence!
Този ефект е фантастичен! И не му вярвам на Дейвид, който твърди, че е ефкта на Геша е "Уаау!". Никой не каза "Уаау", те дори и това не можаха да кажат! Толкова бяха онемели от възхита!
Този ефект е фантастичен! И не му вярвам на Дейвид, който твърди, че е ефкта на Геша е "Уаау!". Никой не каза "Уаау", те дори и това не можаха да кажат! Толкова бяха онемели от възхита!
сряда, 15 април 2009 г.
Ден Петнадесети
Знаете ли каква е разликата между свинете и хората? Че свинете си гледат тяхната кочинка, а хората все гледат в чуждата! И все ги е страх някой да не им изяде помийката. И аз ги разбирам- все пак, това е всичко което те имат!
И аз си имам помийка, само че мен не ме е стах, че някой ще ми я вземе. Просто защото знам как да си намеря нова!
No Fear
вторник, 14 април 2009 г.
Ден Четиринадесети
Деивид има познания за милиони; таксиджиите са ******** ; каратето е супер; яденето също; приятелите са важни; дъщеря ми е ангел....
Лястовичките се върнаха!
Лястовичките се върнаха!
понеделник, 13 април 2009 г.
неделя, 12 април 2009 г.
Ден Дванадесети
Карах сама до Геша и обратно. Толкоз!
И малко снимки, направени през седмицата
Стефан, Пламен и Тереза
Сцена от "Бърз или Мъртъв" ;)
The Courtyard
Архитектурно Геша силно напомня манастир
Ден Единадесети
Вече нищо не остана от индивидуална пералня Ladybird! Свърши! Разкарах всичко, а вкъщи се напълни с всевъзможни неща. Вече няма място за нас- вещите ще ни изядат!
Калина се върна жива и здрава от лагер- много по-умна и уверена от преди, но забелязах, че нещо... все по-често си има собствено мнение по някои въпроси! Което не е никак зле, напротив, ще се радвам ако вземе точно тази черта от причудливия ми характер!
И защо, за бога, шофирането е толкова трудно? А тая втора все влиза в четвърта? И спирачката и газта са толкова близо? Та аз съм толкова несръчна... и руса!
Калина се върна жива и здрава от лагер- много по-умна и уверена от преди, но забелязах, че нещо... все по-често си има собствено мнение по някои въпроси! Което не е никак зле, напротив, ще се радвам ако вземе точно тази черта от причудливия ми характер!
И защо, за бога, шофирането е толкова трудно? А тая втора все влиза в четвърта? И спирачката и газта са толкова близо? Та аз съм толкова несръчна... и руса!
Ден Десети
Разговори, разговори...
Дейвид изпива всяка капчица енергия от човека с когото работи-винаги вниманието ми е приковано на 100% и след това се чувствам безкрайно изтощена! Дори пропуснах тренировката по карате-нямах сили за нищо, а единственото което правих през деня е да говоря с него. Истината е, че той ще остане тук още само няколко дни, а трябва да ми набие ужасно много информация в главата (долу-горе целият маркетинг и актьорско майсторство, взети заедно). Дано да успее!
Дейвид изпива всяка капчица енергия от човека с когото работи-винаги вниманието ми е приковано на 100% и след това се чувствам безкрайно изтощена! Дори пропуснах тренировката по карате-нямах сили за нищо, а единственото което правих през деня е да говоря с него. Истината е, че той ще остане тук още само няколко дни, а трябва да ми набие ужасно много информация в главата (долу-горе целият маркетинг и актьорско майсторство, взети заедно). Дано да успее!
четвъртък, 9 април 2009 г.
Ден Девети
Много нерви днес-първо неприятен разговор с Дейвид (относно тънки детайли около моето минало), след това изложение ( контактите не са ми силна страна), а за капак на всичко безумни телефонни разговори с един мошеник! Не ми хареса днес! Ама изобщо не ми хареса!
Закъснях за тренировката по карате и нищо съществино не тренирах, та се наложи да довършвам с интервали на стадиона, но за сметка на това карах Маздата на Пламен от Елена до Търново... сама! Беше супер! Едва сега разбирам защо хората са луди по хубавите коли! Искам и аз!!!
P.S. Наблюдавах семейство мишки на един дувар на Геша- бяха фантастични! Кога хората ще разберат,че вредителите на тази планета сме само и единствено ние? ...
Закъснях за тренировката по карате и нищо съществино не тренирах, та се наложи да довършвам с интервали на стадиона, но за сметка на това карах Маздата на Пламен от Елена до Търново... сама! Беше супер! Едва сега разбирам защо хората са луди по хубавите коли! Искам и аз!!!
P.S. Наблюдавах семейство мишки на един дувар на Геша- бяха фантастични! Кога хората ще разберат,че вредителите на тази планета сме само и единствено ние? ...
сряда, 8 април 2009 г.
Ден Осми
Не знам какво правих цял ден, но в 18:30 бях адски изтощена! Дано утре успея да се добера до Дейвид и да свършим малко повече работа. Неочаквано за мен самата, но това е човекът с когото най-добре се чуствам на Геша, въпреки че не го разбирам съвсем до край... Артист, какво да го правиш, рядко слиза на земята, а като се има предвид, че и мен все ме няма... Но когато се засечем се получава доста добре! Ето малко снимки от прекрасния ден!
Ден Седми
Разкачих всички машини в пералнята и се сбогувах с някои приятели и клиенти. Честно казано, изпитах някакво перверзно удоволствие от това- даже се развиках на един ултра тъп селянин, а той ме заплаши с полиция! Накрая ми казва- "Виж, всички те чуха как викаш!" , а аз му отговарям "Не се притеснявай, те и друг път са ме чували!"
Та така де- ще ме запомнят хората в махалата. То такова чудо забравя ли се?
Ричард се появи след дълго отсъствие- за сведение, това момченце обърка цялата работа миналата есен, но нейсе! Така е било писано!
Разбрахме се със счетоводителката за данъците (невероятна е!), а по-късно отпразнувахме рождения ден на Пламен! Общо взето напрегнат ден, а вечерта едва успях да заспя- беше студено и страшно, но... помечтах малко и успях да се прехвърля в света на сънищата, само за да се събудя за един още по-шантав ден....
Та така де- ще ме запомнят хората в махалата. То такова чудо забравя ли се?
Ричард се появи след дълго отсъствие- за сведение, това момченце обърка цялата работа миналата есен, но нейсе! Така е било писано!
Разбрахме се със счетоводителката за данъците (невероятна е!), а по-късно отпразнувахме рождения ден на Пламен! Общо взето напрегнат ден, а вечерта едва успях да заспя- беше студено и страшно, но... помечтах малко и успях да се прехвърля в света на сънищата, само за да се събудя за един още по-шантав ден....
понеделник, 6 април 2009 г.
Ден Шести
Толкова е празно и тъжно тук без нея- дори не искам да си представям какъв би бил живота без Калина! Гадост!
неделя, 5 април 2009 г.
Ден Пети
Почивка!
Моята голяма любов утре заминава на лагер! Дано да си изкара страхотно! А как искам и аз...
Нали знаете какво щях да правя, ако имах много пари?
Моята голяма любов утре заминава на лагер! Дано да си изкара страхотно! А как искам и аз...
Нали знаете какво щях да правя, ако имах много пари?
събота, 4 април 2009 г.
Ден Четвърти
Лек разговор с David, Julian and Desi about my future in Gesha и разходка из комплекса....
Винаги съм твърдяла, че хора, които са виждали Геша, имали са възможност да станат част от тази приказка и не са го направили, за мен не са съвсем нормални. Аз разбирам страха на хората, че може да загубят парите си, ако заложат на губещ проект, но мисълта за това място, начина по който е организирана и изпълнена тази идея, зе мен е дрогираща! Няма друго такова чувство, особено в красив и слънчев ден като днешния!
А следобеда беше фантастичен- вижте сами защо....
петък, 3 април 2009 г.
Ден Трети
Кал, разговори, глад, кучета, деца, нерви, сълзи, искам този ден да свърши! Колкото и да е трудно понякога, човек трябва да решава кога "enough is enough" и да продължава смело напред. А аз лично, се смятам за специалистка по тази част- режа, хвърлям, чупя, изоставям и напускам без много много да му мисля. Даже този път се колебах твърде дълго, но вече край! Една врата се затваря, а друга се отваря пред мен- каквото и да има зад нея, аз трябва да го срещна, почуствам и изпитам. Ако не го направя, цял живот ще съжалявам! Връщане назад няма...
David and Mirra
Amazing view
David and Mirra
Amazing view
Bloody mud
Actually, I`m working! With Sharka the Dog and Mirra and David`s girls.
четвъртък, 2 април 2009 г.
Ден Втори
Беше студено, влажно и ... изтощително! Поне имах възможност да проведа дълъг и съдържателен разговор с Дейвид Холандс-един от двамата смелчаци дръзнали да мечтаят и да действат по въпоса Геша Вю. Утре, ако калта спадне с няколко левги, ще направя пълна обиколка на комплекса, за да се подготвя за бъдещите си срещи с клиенти и гости. А дори и нищо да не науча, винаги мога да ги черпя едно кафе и сладки и да им разкажа колко дълго съм мечтала за възможността да работя на това удивително място!
Между другото, ако някой има път към Дряново винаги е добре дошъл! За мен ще бъде удоволствие да ви видя!
Между другото, ако някой има път към Дряново винаги е добре дошъл! За мен ще бъде удоволствие да ви видя!
Кошничка с гевречета винаги върши работа... каквато и да е тя!
Сега си лягам- моята любов Калина ще ми чете за Незнайко ;) До утре!
сряда, 1 април 2009 г.
Ден Първи
Първият ми ден на Геша беше кратък, но съдържателен- разбрах колко много работа ме чака! Посадих малко цветя, набелязах си някои важни задачки и разведрих скучното ежедневие на строителите;) Все пак и те са хора, какво?
Българска къща без Здравец не може!
Ей тая градинка ме чака да я прекопая и да я насадя с цветя!
Ето малко снимки, а утре ще бъде доста по-интересно, защото ще се срещна с жената, която иницира назначаването ми- Mirra! Подготвила съм и изненада, така че очаквайте готини новинки утре!
Лека нощ на всички и да знаете, че каратето е голяма работа- вече съм много пристрастена, а като си помисля само, че едва не се отказах заради една абсолютна глупост..... хората са едни и същи навсякъде!
Винаги съм уважавала физическия труд- той е най-истинският! А дори мъкненето на трупи може да се прави с достойнство и грация (както и прането на нечие мръсно бельо)!
Българска къща без Здравец не може!
Ей тая градинка ме чака да я прекопая и да я насадя с цветя!
Абонамент за:
Публикации (Atom)