Have you ever been craving for someone so bad, that makes you feel like you cant breathe? Its.. its a physical damn feeling, like something heavy lies on my chest and every breath I take is tougher than the previous one and I do have to make an effort so that I dont forget to breathe...
Is this craving?
No its fear and desperation.
Its coming...
вторник, 13 октомври 2009 г.
сряда, 7 октомври 2009 г.
Every Day Is a Miracle
Today, Oct 7th, 2009, Heart-shaped Cloud Seeker found another heart-shaped cloud.
And a sunset called China... My eyes melted staring at this...
вторник, 6 октомври 2009 г.
-Защо винаги, когато заспивам щастлива, се събуждам нещастна и обратното? - попита Heart-shaped Cloud Seeker своята по-голяма сестра Sunset-Woman. - Защото не си в синхрон с вселената и нейните сигнали, а също така не си в мир със себе си и не познаваш в детайли принципите на действие на силите, които движат целия свят.
- Как успя да го формулираш това? - с насмешка попита Sunburnt Skin.
- Лесно е, мила. Пише го във всяка книга. Просто трябва да се поспреш малко с твоите скитания и да почетеш. Влачиш последната си книга от 3 месеца!
- Да, след като реши да започнеш да пишеш отново, не ни остава много свободно време... - Sundurnt погледна сестра си с укор, докато си чистеше орехи.
Не може да и се отрече на Sunburnt, че положи доста усилия, най- накрая да хареса есента. И наистина успя! Залезите бяха изумителни, дните бяха още топли, имаше изобилие от свежа храна, а небето по цял ден изнасяше фантастични представления, на които сестрите едва успяваха да се насладят. Облаци, облаци, облаци... изгреви и залези. Всеки ден.
Малката душичка тайно страдаше, че все още не може да срещне този, когото трябваше да срещне, но се опитваше да запълва времето си с фотография и четене. И мълчане.
А Sunset... Тя продължаваше да раздава любов, топлина и нежност, но вътре в себе си беше леко притеснена. Не се чустваше като истинска жена. Не можеше да обясни как се чуства нито на сестрите си, нито на други хора, за това не го и правеше. Опита се да се помоли на Дева Mария, но и се стори, че само си навлече гнева и и за това предпочете да се придържа към старите молитви. Sunset реши, че може би иска твърде много. Тя самата не знаеше нито един отговор, но успешно беше успяла да заблуди всички в обратното. А как трудно и беше да поддържа този свой образ... Колкото и врати да и беше отворил, два пъти повече и беше затворил.
.....................................................................................................
петък, 2 октомври 2009 г.
breaking news
Heart-shaped Cloud Seeker finds a heart-shaped cloud. Later this evening Sunburnt captures Andy Warhol Mouth, meanwhile Sunset-women gives a damn about the zero chance to find a husband!
Oh, my! That is a miracle!
Thank you!
четвъртък, 1 октомври 2009 г.
Georgi and Adriana Zulamski
One more look-alike couple! I cant believe it, they are so many and do you know what? Almost all couples admit they`ve been told before they look like brother and sister! So its not just my imagination. In your face!!!
I wont give up on this idea! Never!
вторник, 29 септември 2009 г.
- Приказка, чиито край е известен още в самото начало, не е хубава приказка! -Жената- Залез беше прегърнала Порцелановата кукличка през раменете, бъреше сълзите и и я успокояваше - Нали си гледала по филмите истории за голямата любов. Тя винаги бива подлагана на огромно изпитание, но с тази разлика, че в живота изпитанията са много повече. Те никога не спират и ако двама души успеят да минат през тях успешно, едва тогава любовта им може да бъде наречена голяма.
- Мами, ще ми помогнеш ли? -попита душичката своята закрилница през сълзи.
Жената-Залез въздъхна, но този път с усмивка.
- И без друго нямаме какво друго интересно да правим през следващите единадесет и половина години. Защо пък не?
Sunburnt стоеше отстрани и гледаше. С нейните хитри зелени очи, тя можеше да вижда много по-навътре в нещата, отколкото наивните добродушни погледи на нейните сестри можеха да прозрат. Тя виждаше в душите на хората, четеше думите им между редовете и надушваше чувствата, страховете и лъжите им от далече. Sunburnt беше прозряла нещо и го беше споделила със сестрите си. " Ами ако и те са няколко?"
- Какво? Как така?
- Ей така! Няма друго логично обяснение за това, което се случи.
- Гледай ти! Дали са само двама или са повече?- попита Heart- shaped.
- Кой знае... все някак си трябва да разберем. Но ако се окажа права, значи все пак той не е като другите, което автоматично означава, че не сме се излъгали.
Heart-shaped прегърна Жената-Залез толкова силно, че и спря дъха. И отново не каза нищо, само тихо си хихикше на рамото и.
Странно същество беше Heart-shaped. Толкова малка, бледа и слаба, а можеше с една въздишка да преобърне целия свят. Този свят, който беше толкова враждебен към нея... или толкова мил. Тя все още се учеше да го разпознава. И да му вярва.
- Знаете ли какво съм забелязала? -вметна Жената- Залез, Че когато спреш да вярваш, винаги ти се изпраща знак, който ти показва, че трябва да продължиш.
Слънцето се скри с още една педя по на Юг. Есента беше тук.
- Мами, ще ми помогнеш ли? -попита душичката своята закрилница през сълзи.
Жената-Залез въздъхна, но този път с усмивка.
- И без друго нямаме какво друго интересно да правим през следващите единадесет и половина години. Защо пък не?
Sunburnt стоеше отстрани и гледаше. С нейните хитри зелени очи, тя можеше да вижда много по-навътре в нещата, отколкото наивните добродушни погледи на нейните сестри можеха да прозрат. Тя виждаше в душите на хората, четеше думите им между редовете и надушваше чувствата, страховете и лъжите им от далече. Sunburnt беше прозряла нещо и го беше споделила със сестрите си. " Ами ако и те са няколко?"
- Какво? Как така?
- Ей така! Няма друго логично обяснение за това, което се случи.
- Гледай ти! Дали са само двама или са повече?- попита Heart- shaped.
- Кой знае... все някак си трябва да разберем. Но ако се окажа права, значи все пак той не е като другите, което автоматично означава, че не сме се излъгали.
Heart-shaped прегърна Жената-Залез толкова силно, че и спря дъха. И отново не каза нищо, само тихо си хихикше на рамото и.
Странно същество беше Heart-shaped. Толкова малка, бледа и слаба, а можеше с една въздишка да преобърне целия свят. Този свят, който беше толкова враждебен към нея... или толкова мил. Тя все още се учеше да го разпознава. И да му вярва.
- Знаете ли какво съм забелязала? -вметна Жената- Залез, Че когато спреш да вярваш, винаги ти се изпраща знак, който ти показва, че трябва да продължиш.
Слънцето се скри с още една педя по на Юг. Есента беше тук.
понеделник, 28 септември 2009 г.
Eleven and a half years
- Do you see this bat or eagle, or flying dragon? Even my weird fantasy cannot decipher that, what about the others? - Sunburnt was on top again.- Don`t worry, they will see it. It`s beautiful!- mommy Sunset was wise and sound like always.
- And, what we`re going to do now, when we are all alone again?
- Nothing. We cant do much. May be the best thing now is sit and wait. Our hands are tied, no one wants to collaborate, no one is inteseted, no one cares and nobody feels like do something for us. Nobody! We have to do all by ourselves! You better get used to this!
Heart-shaped Cloud Seeker hadn`t said a word for the last 7 days. She did nothing to show the world she exist. And she was ok with that- safe inside her, hiding behind her furious and smart sisters, she felt like nobody can hurt her. Again. "This time", she thought, "may be my sisters will take the pain for me. Why should I always be the one to bear the brunt, provided that Sunset with her "wisdom" and Sunburnt with her "fury and eccentricity" always spoil the relationships which I always start so well and when they get involvet, everything goes to hell!"
Her angel face didnt show anything to her sisters. Well, being silent all the time was part of her nature, but being solid silent, with eyes stared at the nothing infront, was a sign that the little one was very much upset. Her sisters were thinking of how to make her smile again, realizing that they have left her alone, unprotected and vulnerable, in the hands of this individual, who at first they found very trustworthy, so they decided to leave Heart-shaped for a while with him to take care and heal her (what she needed so bad!)........ but they were so wrong. Again. The three of them put together appeared to be too much to be handled without complications.
The porcelain doll was so in love with him...
Punishment? Revenge? No. That wasnt their style.
They needed a plan how to put an end of this fast moving actions raging in their life, with people coming and going so fast, that they found each other in a situation to forget some of them.
-This must be stopped! -Sunburnt raised furious and determined.
- I know! But how?- said Sunset.
-By the way, do you think it`s all over with him?
- I guess so! He can`t have the one without the others, moreover I dont think he can handle us all! He cant be in love only with Heart-shaped. The Man has to fall in love with the three of us! There is no doubt about it!
- It`s not possible... we are too much for a normal guy!
-Who said we need a normal guy? - Sunset looked Sunburnt in the eyes so straightforward, that her impulsive heart stopped beating for a while.
- Excuse me, isn`t it exactly what I have always claimed?- the fury one got a little confused.
- I know. I was wrong... -Sunset took the deepest breath of her life.
Sunburnt stood raised watching the bat or the eagle melting into pink, spread-out clouds. Her face was darker than her sisters`. It was burnt by the sun while she was roving the roads with her bike all summer long. Her hair had no colour and shape; her legs were always dirty and bruised. " Who would fall in love with me?" ...
Sunset knew exactly what Sunburnt was thinking, just like she could read Heart-shaped`s mind. The oldest and the wisest of the three knew something, but she didn`t wanted her youger sisters to know it. It was a cruel truth.
Eleven and a half years to go. To heaven or hell. That was her information. She got it a few years ago, from two independent sources.
"What are we going to do till then?"- Sunset needed a plan to bring her sisters safe and sound to this age of their life.- "Eleven and a half years... Its such a hell long time!"
Sunset stroked her beautiful reddish hair. She couldnt even cry. She was too scared.
петък, 25 септември 2009 г.
Sunburnt Skin
- Have a look at this one! - Sunset woman shouted cheerfully to her younger sisters, showing them her very next sunset picture.- Wow, thats amazing!- Cloud Seeker was truly impressed.
- Are you going to publish it again?- Sunburt Skin asked annoyed.
- Everyday there is a spectacular sunset scenery out there, what else can I do? I just cant help myself!- Sunset replyed.
- Every day is a fuckin` mirracle! Dont you know that? There is beauty and love everywhere you turn your eyes! We can find a reason to live in every single nook and corner of this world , in every leaf of every tree, in every star and moon, in every man and woman in every moment of your life! Is this what your philosophies and various religions teach you, while I lay myself out to make a living for us all! Is there a consolation for those who cares and protects you? What is it? The next diet, the next work out, the next self accusation, the next punishment for your imperfection? Or my imperfection?
Sunburt had very bad three days in a row and her patiense and strenght were long over. She was the one who was counted on for everything and she was playing the "man" role in this triad since the very beginning of their existence. Sunburnt was tired and exhausted more than anyone else, though she never said a word about it. Every day, patienly and firmly she was doing what she has to do, even if it was about begging, borrowing and working dirty and disgusting jobs (like dishwashing and house cleaning in the last summer) just to meet their wishes and to satisfy all their crazy whims. Sunburt was actually all on edge last few years concidering giving up on these two, but how could she? They were dead without her beyond question!
to be continued...
понеделник, 21 септември 2009 г.
Heart-shaped Cloud Seeker
Heart-shaped Cloud Seeker излизаше всеки следобед, въоръжена с безценния си фотоапарат и меко одеало в искрящи детски цветове, за да снима облаци. Те бяха нейната най-голяма страст- наблюдаваше ги, снимаше ги, систематизираше ги и ги нареждаше в малката си главица така старателно, както старите госпожи от предишния и квартал си събираха в раклите плетените покривчици на една кука.
Те много я обичаха. Много. Виждаха в нея по нещо от себе си, отдавна погубено от мъка я по изгубени съпрузи, я по заминали по чужбина синове и снахи, които очакваха с нетърпение всяко лято. Виждаха в усмивката и онази детска невинност и добрина, които жените на нейната възраст отдавна бяха изтървали някъде между високите столчета на баровете или бяха изплакали по онези мъже, свалили ги на земята рано, рано с безразличието и грубостта си.
HeartShaped, както ще я наричаме за по-кратко, не беше ходила нито по барове, нито пък някога беше привличала подобни мъже, та да успеят и нея да свалят на земята.Те не можеха да и предложат нищо и стояха на далеч от нея, невидимо отблъсквани от странния и полиран вид на порцеланова кукличка, която и при най- малкото невнимание можеше да бъде изтървана на земята и разбита завинаги на хиляди ситни парченца. Мъжете не обичат да се занимават с такива деликатни неща, те ги плашат- бебета, бижута, вази, разплакани жени... Те обичат стабилни, силни, здрави неща, които да хванат със грубите си ръце без страх, да ги намачкат, да ги стиснат, да ги ударят. Шляяяп!
Веднъж HeartShaped бе попаднала по невнимание на един такъв екземпляр. На нея и се повръщаше като си спомняше за него, но с въздишка осъзнаваше, че вина за това имаше единствено и само нейнатта слабост. Добре че сестра и, Sunburnt Skin и се притече на помощ тогава- беше нужен само един единствен убийствен поглед с цвят на току що полиран изумруд към натрапника, за да го накара да съжали, че изобщо се е родил мъж. След кратката канонада от думи, изстреляни точно където и когато трябва, двете си тръгнаха завинаги. No regrets! Така каза Sunburnt на сестра си и млъкна задълго след това.
Краят на лятото идваше и се усещаше по аромата на паднала шума по поляните, където обикаляше HeartShaped. Тя бродеше като сянка, мълчалива и унесена в мислите си. Обикновено носеше фотоапарата със себе си, за да не пропусне да снима онова мъничко чудо, което откриваше навсякъде и във всяко нещо. Порцелановата кукличка показваше снимките на своите приятели и познати, а те само вдигаха рамене и цупеха устни в недоумение "За какво си снимала това?"
HeartShaped прибираше снимката обратно без да каже нищо и продължаваше със следващата. "А тази?"- питаше тя с поглед, неподсказващ нищичко на нещастния човечец, приклещен да си губи времето в отчаяни опити да общува с нея. "Ммммм не, не! Трябва да тръгвам!" HeartShaped дори не се обръщаше назад, за да изпрати с поглед невежия. Такива тя познаваше много. Беше ги класифицирала и подредила в съзнанието си така, както правеше със всички образи от действителността и фантазията си. Тя знаеше, че и на двете места се намират такива, които имаха всички шансове някой ден да проумеят това, което HeartShaped знаеше. На всичкото отгоре, тя дори подозираше, че е напълно възможно да има и такива, които нямаше нужда да проумяват каквото и да било. Те знаеха. Младата жена с вид на порцеланова кукличка живееше с мисълта, че някой ден, ще намери поне един от тях.
To be continued...
събота, 19 септември 2009 г.
Шест
Понякога изпитвам силното желание да слушам тъжна музика, както сега например, но единственото, което успявам да открия за фон на обхваналата ме меланхолия е епизод на Music for Balearic People на Roger Shah. Става, тоест, музиката е невероятна, имах предвид, че въпросният гений има силен афинитет към меланхоличните и сравнително мрачни транс мелодии (Как мразя да пиша на български- няма такъв ограничен език! "Транс мелодии".. Що за тъпотия, но кажете ми коя дуга дума да използвам? Както и да е!)
Та в момента се намирам в онова състояние, познато като "Няма смисъл". Даже тази статия не знам защо я пиша, обаче трябва да напомня за Жената-залез и да напиша мантра номер шест. Нея я вземам от най- красивата религия- будизма. Всъщност тя отразява именно отношението ми към всички видове религии и философии с които съм се сблъсквала до сега, а то е, че вземам най-доброто и най- близкото до разбиранията ми от тях и го прилагам към собствения си светоглед и начин на живот.
"Вземи онова, което е важно за теб, използвай го колкото ти трябва и се освободи от останалото!"
Няма такава освобождаваща и толерираща уникалното човешко съзнание религия, намирам я за изключителна и задължителна за изучаване, но така както съм вземала само най-красивото от християнството, дзен, астрологията и всико онова, което ми помага да вървя пътя си всеки ден, така вземам и само най-необходимото от будизма. Останалото го оставям за после. Кой знае, може да ми потрябва, когато стана на 60 примерно.
От няколко дни не съм на себе си. Осъзнах нещо и много ме боли заради него. Едно от онези неща, които толкова много съм искала, а няма никакви шансове да получа. Не искам да го споделям с никого, нали разбирате, че Няма смисъл, но... тежи ми да му се невиди! Чуствам се по- безпомощна от всякога. И пак не виждам какво бих могла да направя, за да променя нещо. Всеки отива на някъде, гони цел, развива се, живее, нещо се случва... Имам чуството, че аз стоя на едно място и всичко преминава покрай мен като ураган, а аз се движа бавно, бавно... като охлюв, попаднал в научно-популярен филм за изкривяване на времето.
Обаче Роджър Шах е много добър! Това мога да го кажа със сигурност, а да не говорим и че прилича на Буда :))) ..... днес съм много зле, тази статия остана без грам мисъл и структура, но все пак ще я публикувам. Моя си е!
The name of the pill: Music for Balearic People 073! The best in life is freee!
вторник, 15 септември 2009 г.
Из дневника на жената-залез
Още един залез си отиде без теб...
Беше красив, но не толкова, че да го запомня.
Но ще запомня онова чуство, което усетих, докато го гледах със свито сърце.
Трябва да си щастлива! Трябва да се щастлива! Трябва да си щастлива... това шептеше разума.
Защо не е до мен? Защо не е до мен? Защо не е до мен?... отекваше в гърдите ми.
Още един ден наблюдавах безучастна битката за надмощие между сърцето и разума си. Те никога не са били в добри отношения, но от както познавам теб, разривът между тях е непреодолим. Струва ми се, че резултатът от тази битка ще реши много неща. И няколко съдби.
Ако можех само да ги помиря! Да си повярват един на друг, някой да отстъпи... Трудно е това, нали?
Предполагам, че още много залези ще изгледам сама, преди да ги видя двамата щастливи. А ти дали ще си до мен тогава? Ти ли ще ги помириш?
Те не те познават още, те и двамата грешат. Никой от тях не е наясно защо за Бога, тази жена ни причинява това? Ще трябва да им обясним... внимателно и нежно. Като на дете. Децата всичко разбират, стига да им обясниш по правилния начин. Подходът е всичко, но трябва да започнеш на чисто. С дете, което не познаваш- или новородено, или такова, което виждаш за първи път. Втори шанс нямаш! Запомни това от мен...
До утрешния залез!
Беше красив, но не толкова, че да го запомня.
Но ще запомня онова чуство, което усетих, докато го гледах със свито сърце.
Трябва да си щастлива! Трябва да се щастлива! Трябва да си щастлива... това шептеше разума.
Защо не е до мен? Защо не е до мен? Защо не е до мен?... отекваше в гърдите ми.
Още един ден наблюдавах безучастна битката за надмощие между сърцето и разума си. Те никога не са били в добри отношения, но от както познавам теб, разривът между тях е непреодолим. Струва ми се, че резултатът от тази битка ще реши много неща. И няколко съдби.
Ако можех само да ги помиря! Да си повярват един на друг, някой да отстъпи... Трудно е това, нали?
Предполагам, че още много залези ще изгледам сама, преди да ги видя двамата щастливи. А ти дали ще си до мен тогава? Ти ли ще ги помириш?
Те не те познават още, те и двамата грешат. Никой от тях не е наясно защо за Бога, тази жена ни причинява това? Ще трябва да им обясним... внимателно и нежно. Като на дете. Децата всичко разбират, стига да им обясниш по правилния начин. Подходът е всичко, но трябва да започнеш на чисто. С дете, което не познаваш- или новородено, или такова, което виждаш за първи път. Втори шанс нямаш! Запомни това от мен...
До утрешния залез!
The Most Beautiful Girl in The World
Нямам какво друго да кажа, освен че съм най-благословената майка на света. Ако тя ми признае един ден, че е щастлива и винаги е била, всичко останало няма да има значение. Съвършена е...
събота, 12 септември 2009 г.
Пет
"Пилеем време в търсене на идеалния любовник, вместо да създадем идеалната любов."*
Ето този цитат ме остави с отворена уста, пред парче домат забодено на вилицата ми, докато обядвах и четях списание (аз не мога да се храня вглъбена в това, което ям, винаги трябва да чета нещо и да тъпча градивен материал едновременно в стомаха и съзнанието си).
Около десет секунди по-късно се осъзнах и го прочетох отново, а след това още веднъж и още веднъж... "Ето това е квинтесенцията на всичко онова, което се бях опитвала да проповядвам в продължение на години! Най-после намерих синтезирано обяснение на всички онези компромиси и пролети сълзи по несъвършени любовници, които отчаяно се опитвах да задържа до себе си, за да изградим нещо заедно."
Пет часа по-късно стоя и си мисля: Добре де, а за да стане това, не трябва ли все пак да срещнеш идеалния любовник, чието съвършенство се изразява в това да повярва достатъчно силно в теб, че да поиска да създадете нещо заедно? Защото аз на това му казвам идеален любовник, а не на онзи перфектен, богат красавец, който изобщо не ме вълнува. И защо за бога, трябва да си чупя главата и да се измъчвам да се променям с идеята , че като стана съвършена, тогава въпросният г-н Идеален ще ме поиска? Ами аз ако стана съвършена, дали все още ще имам нужда от някого? И за какво е цялата тази борба със себе си и със света, при положение, че истинското щастие е именно да се примириш с тях?
Никой няма нужда от съвършен любовник и никой няма нужда сам по себе си да е съвършен. Ето това се опитвам да кажа, а някак си все не успявам и непрекъснато го забравям. Ние сме само наполовина съвършени, всичко останало е боклук. Боклук, който се компенсира от съвършенството на човека до теб. Двамата си замитате негативите под масата и се покривате един друг. Екип, комбина... като в старите сериали. Ето това е истинската, градивна любов! Ето за това мечтая!
Но тя е за избрани.. На мен явно ще ми се наложи да стана изцяло съвършена. Какво да се прави- съдба! Но нали знаете, че всеки получава отгоре толкова товар, колкото може да поеме... аз какво да направя, че мога да нося повече от вас :))))))))))))))))))))
* Касиел Ноа Ашер
Ето този цитат ме остави с отворена уста, пред парче домат забодено на вилицата ми, докато обядвах и четях списание (аз не мога да се храня вглъбена в това, което ям, винаги трябва да чета нещо и да тъпча градивен материал едновременно в стомаха и съзнанието си).
Около десет секунди по-късно се осъзнах и го прочетох отново, а след това още веднъж и още веднъж... "Ето това е квинтесенцията на всичко онова, което се бях опитвала да проповядвам в продължение на години! Най-после намерих синтезирано обяснение на всички онези компромиси и пролети сълзи по несъвършени любовници, които отчаяно се опитвах да задържа до себе си, за да изградим нещо заедно."
Пет часа по-късно стоя и си мисля: Добре де, а за да стане това, не трябва ли все пак да срещнеш идеалния любовник, чието съвършенство се изразява в това да повярва достатъчно силно в теб, че да поиска да създадете нещо заедно? Защото аз на това му казвам идеален любовник, а не на онзи перфектен, богат красавец, който изобщо не ме вълнува. И защо за бога, трябва да си чупя главата и да се измъчвам да се променям с идеята , че като стана съвършена, тогава въпросният г-н Идеален ще ме поиска? Ами аз ако стана съвършена, дали все още ще имам нужда от някого? И за какво е цялата тази борба със себе си и със света, при положение, че истинското щастие е именно да се примириш с тях?
Никой няма нужда от съвършен любовник и никой няма нужда сам по себе си да е съвършен. Ето това се опитвам да кажа, а някак си все не успявам и непрекъснато го забравям. Ние сме само наполовина съвършени, всичко останало е боклук. Боклук, който се компенсира от съвършенството на човека до теб. Двамата си замитате негативите под масата и се покривате един друг. Екип, комбина... като в старите сериали. Ето това е истинската, градивна любов! Ето за това мечтая!
Но тя е за избрани.. На мен явно ще ми се наложи да стана изцяло съвършена. Какво да се прави- съдба! Но нали знаете, че всеки получава отгоре толкова товар, колкото може да поеме... аз какво да направя, че мога да нося повече от вас :))))))))))))))))))))
* Касиел Ноа Ашер
събота, 5 септември 2009 г.
Четири
Понякога прекарвам дни и седмици наред в търсене на нещо,
докато накрая не открия с изненада, че вече го имам.
докато накрая не открия с изненада, че вече го имам.
сряда, 2 септември 2009 г.
Номер Три
No one can see me,
And no one can hurt me...
От много дни насам се опитвах да намеря нова истина за себе си. И не успявах.
Тази вечер , когато почти се бях отказала да я търся, тя ме намери. Като всички красиви неща в моя живот- те просто се случват. Ден след ден, година след година се убеждавам все по-дълбоко в това. Оставям се в ръцете на онази сила, която се грижи за мен. Без да и се съпротивлявам и без да се страхувам. Просто и се доверявам.
Тя никога не ме е подвеждала. Просто аз... като диво зверче не мога да престана да се блъскам в стените на моя живот. Не мога да разбера колко е хубав и как ме пази. И колко много имам.
Още от момента в който съм се осъзнала като човек, а по-късно и като жена, аз съм се срамувала от себе си. Не мога да ви опиша как се чуствах- всеки поглед към мен, всяка дума, всеки поздрав ми причиняваха такава силна болка.
Направих невъзможното през годините, за да се скрия от света, от хората. Затворих всички врати и прозорци. Измъчвах тялото и душата си, отрязах косите си... не исках да ме виждат, не исках да ме доближават, не исках да ме опознаят. Не исках да бъда там, където тряваше да бъда, не исках да срещна хората, които трябваше да срещна. Избягах.
Ако никой не ме вижда, никой няма да ме нарани.
Знаете ли защо избягах в онова село?
Никой не ми е виновен, че не срещам разбиране в хората. Аз трябва да осъзная, че сама правя всичко по силите си, за да не го получа. От както се помня, това е подсъзнателната цел на живота ми. Да стана невидима. И неуязвима.
Да се крия зад открехнатата врата на моя свят и да поглеждам тайно иззад нея. И да ви виждам и чувам. Харесвам ви. Иска да съм вас, а не мога.
Страх ме е.
Знам колко плашещо звучат думите ми. Не, не са страшни. Това е чиста психология. Всеки има някакъв страх, от себе си най-вече. Нужда от доказване и признание в една или друга степен.
Аз осъзнавам моя вътрешен свят. Осъзнавам себе си от скоро време. Запознавам се със онова същество вътре в мен, което е дошло на този свят поради някаква причина и се е вселило в тялото ми. Душата ми.
PS Много мои приятели са ми задавали въпроса: Как можеш да пишеш толкова лични неща в блога си и да ги публикуваш?
Не си спомням някога да съм давала разумен и обоснован отговор на този въпрос. Но знам какво аз да ви попитам...
Как може да не поглеждате навътре към себе си? Как може да не се познавате? Не ви ли е интересно кои сте вие? Срамувате ли се от това, което ще откриете, страх ли ви е? И как може да не знаете от какво ви боли и какво ви наранява?
А вас също ви боли, повярвайте ми, мога да видя това през процепа на открехнатата врата!
And no one can hurt me...
От много дни насам се опитвах да намеря нова истина за себе си. И не успявах.
Тази вечер , когато почти се бях отказала да я търся, тя ме намери. Като всички красиви неща в моя живот- те просто се случват. Ден след ден, година след година се убеждавам все по-дълбоко в това. Оставям се в ръцете на онази сила, която се грижи за мен. Без да и се съпротивлявам и без да се страхувам. Просто и се доверявам.
Тя никога не ме е подвеждала. Просто аз... като диво зверче не мога да престана да се блъскам в стените на моя живот. Не мога да разбера колко е хубав и как ме пази. И колко много имам.
Още от момента в който съм се осъзнала като човек, а по-късно и като жена, аз съм се срамувала от себе си. Не мога да ви опиша как се чуствах- всеки поглед към мен, всяка дума, всеки поздрав ми причиняваха такава силна болка.
Направих невъзможното през годините, за да се скрия от света, от хората. Затворих всички врати и прозорци. Измъчвах тялото и душата си, отрязах косите си... не исках да ме виждат, не исках да ме доближават, не исках да ме опознаят. Не исках да бъда там, където тряваше да бъда, не исках да срещна хората, които трябваше да срещна. Избягах.
Ако никой не ме вижда, никой няма да ме нарани.
Знаете ли защо избягах в онова село?
Никой не ми е виновен, че не срещам разбиране в хората. Аз трябва да осъзная, че сама правя всичко по силите си, за да не го получа. От както се помня, това е подсъзнателната цел на живота ми. Да стана невидима. И неуязвима.
Да се крия зад открехнатата врата на моя свят и да поглеждам тайно иззад нея. И да ви виждам и чувам. Харесвам ви. Иска да съм вас, а не мога.
Страх ме е.
Знам колко плашещо звучат думите ми. Не, не са страшни. Това е чиста психология. Всеки има някакъв страх, от себе си най-вече. Нужда от доказване и признание в една или друга степен.
Аз осъзнавам моя вътрешен свят. Осъзнавам себе си от скоро време. Запознавам се със онова същество вътре в мен, което е дошло на този свят поради някаква причина и се е вселило в тялото ми. Душата ми.
PS Много мои приятели са ми задавали въпроса: Как можеш да пишеш толкова лични неща в блога си и да ги публикуваш?
Не си спомням някога да съм давала разумен и обоснован отговор на този въпрос. Но знам какво аз да ви попитам...
Как може да не поглеждате навътре към себе си? Как може да не се познавате? Не ви ли е интересно кои сте вие? Срамувате ли се от това, което ще откриете, страх ли ви е? И как може да не знаете от какво ви боли и какво ви наранява?
А вас също ви боли, повярвайте ми, мога да видя това през процепа на открехнатата врата!
четвъртък, 20 август 2009 г.
23:51
Любимите ми същества спят. Едната е разпиляла коса върху красивите жълти чаршафи, а другата е заела поза толкова не естествена, че се чудя дали изобщо е жива. Котката имам предвид.
Аз не мога да заспя. Не знам защо, може би съм твърде изтощена. Хиляди най-различни мисли се прескачат и застъпват в съзнанието ми; не мога да ги подредя, не мога и да ги спра. Не ми се чете, не мога да се концентрирам. Дали да не изпия една глътка алкохол? Алкохолът винаги ме е приспивал, освен когато не ми е причинявал толкова непоносим физически дискомфорт, че се изумявам как може някой да се пристрасти към това.
Днес наблюдавах един от най-красивите залези, които съм виждала. Не че беше чак толкова съвършен, просто го възприех като такъв, внуших си го, накарах тялото и разумът ми да го наблюдават и усещат. До край.
Беше си същински урок по търпение и стоене на едно място- неща, в които не съм голям експерт. Но определено имам напредък! Ето, кучето ми трябваше да е вече тук, а не е. И не се знае кога ще дойде- чакало да се събере групичка, заради полета; било много скъпо; лекаря не е прегледал останалите... това не ви ли прилича на напълно основателна причина да вдигна телефона и да направя такъв скандал на оня палавник с не произносима фамилия, че да ме запомни завинаги? Защото, ако бях на предишния си акъл, до сега да съм го удушила, нещастника, който може наистина да има проблеми, горкият! Но не! Сега съм различна, сега търпя, отстъпвам и разбирам, да видите, че и аз съм човек. Не че е особено голям повод за гордост.
Мозъкът ми се е свил от недоспиване, усещам го, а и ушите ми бучат. Физически умирам от болка и напрежение, но онова нагло същество вътре в мен иска нещо и не ми дава мира да заспя. Иска отговори. На въпроси, които само си задава. Няма, пиленце, няма отговори! Още не съм ги намерила. И аз, като човекът с кучето имам проблеми. Знам, че пред теб и хората, които ме познават, тези проблеми нямат никакво значение, те са без мисъл и основание... Но за мен нещата не стоят така! За мен те съществуват и аз не мога да се справя с тях. Сега не можем да бъдем щастливи, разбери го!
Заспивай вече! Утре те очаква наистина дълъг ден.
вторник, 18 август 2009 г.
Мантра Номер Две
Това, че някой не те обича по начина, по който на теб ти се иска,
не значи че не те обича с цялото си сърце!
Това трябва да го проумея, ако искам изобщо някога да бъда щастлива с някого! Знам, че леко си противоречи на теорията ми за еднаквото мислене при сродните души, но... трябва да се науча да давам шанс на тези, които по един или друг начин са ми показали, че означавам нещо за тях.
Дори Ин и Ян не са 100% еднакви- тя е тъмна, а той светъл; тя е студена, а той топъл; тя е покой, а той- движение... Но ако не са еднакви в същността си, те никога няма да се слеят, нали? Значи външните изражения на едни и същи чувства са тези, които разделят или събират хората.
Никога не съм си давала сметка как точно обичам хората до себе си, как изразявам тази любов. Знам, че съм мълчалива и студена, но знам и как съм се разтапяла от блаженство и щастие в нечие присъствие. Дали някой ще повярва на тази моя двойнственост някога? А аз дали мога да направя същото за този, който ме обича?
Дъщеря ми е тази, която някой ден ще каже истината за любовта ми. Едва ли ще ми хареса това, което ще чуя. Само се моля да не ме намрази, заради начина, по който я обичам, така както аз съм мразела майка си заради нейната любов. Винаги съм била готова да се закълна, че тя никога не ме е искала и не ме е обичала! А дали е било така?
Ако съдя по себе си, това, че си мълчим с някого, не значи че не мисля за него ден и нощ. Но ако този човек изразява по различен начин своите чувства? И за какви чувства изобщо става въпрос? Не трябва ли все пак да си приличаме, за да може да се разберем?
Не може ли да получа поне един единствен отговор? Да намирам отговорите на своите въпроси, трябва да ме научи някоя от следващите мантри. А кога ще я открия, това не знам дори аз- трябва да следя за синхроничности, така се казват знаците на съдбата, които ти отварят малките, сладки вратички към познанието. Оглеждайте се и вие, особено когато нещо стане твърде очевидно или твърде често се повтаря, или много хора около вас го забелязват. Крайно време е да го забележите и вие!
не значи че не те обича с цялото си сърце!
Това трябва да го проумея, ако искам изобщо някога да бъда щастлива с някого! Знам, че леко си противоречи на теорията ми за еднаквото мислене при сродните души, но... трябва да се науча да давам шанс на тези, които по един или друг начин са ми показали, че означавам нещо за тях.
Дори Ин и Ян не са 100% еднакви- тя е тъмна, а той светъл; тя е студена, а той топъл; тя е покой, а той- движение... Но ако не са еднакви в същността си, те никога няма да се слеят, нали? Значи външните изражения на едни и същи чувства са тези, които разделят или събират хората.
Никога не съм си давала сметка как точно обичам хората до себе си, как изразявам тази любов. Знам, че съм мълчалива и студена, но знам и как съм се разтапяла от блаженство и щастие в нечие присъствие. Дали някой ще повярва на тази моя двойнственост някога? А аз дали мога да направя същото за този, който ме обича?
Дъщеря ми е тази, която някой ден ще каже истината за любовта ми. Едва ли ще ми хареса това, което ще чуя. Само се моля да не ме намрази, заради начина, по който я обичам, така както аз съм мразела майка си заради нейната любов. Винаги съм била готова да се закълна, че тя никога не ме е искала и не ме е обичала! А дали е било така?
Ако съдя по себе си, това, че си мълчим с някого, не значи че не мисля за него ден и нощ. Но ако този човек изразява по различен начин своите чувства? И за какви чувства изобщо става въпрос? Не трябва ли все пак да си приличаме, за да може да се разберем?
Не може ли да получа поне един единствен отговор? Да намирам отговорите на своите въпроси, трябва да ме научи някоя от следващите мантри. А кога ще я открия, това не знам дори аз- трябва да следя за синхроничности, така се казват знаците на съдбата, които ти отварят малките, сладки вратички към познанието. Оглеждайте се и вие, особено когато нещо стане твърде очевидно или твърде често се повтаря, или много хора около вас го забелязват. Крайно време е да го забележите и вие!
понеделник, 17 август 2009 г.
В днешната статия бих искала да благодаря на всички доброжелатели, лъжепророци и загрижени приятели за това, че ме накараха да престана да очаквам каквото и да било от живота, хората и бъдещето. Благодаря ви, че ме отучихте от лошия навик да мечтая, да се надявам и да искам. Сега, когато се превърнах в завистливо, стерилно и отричащо всичко и всеки същество, мога най-после да се насладя на изумителния и красив живот, носейки се по течението, изпълнявайки стриктно своите ангажименти и задължения, очаквайки края на това чудесно пътуване! На красив бряг със ситен бял пясък и една палма. Само една. И ще подухва нежно топъл, сух вятър. Ще гали тялото ми и ще ме прегръща... Това е единствената ми мечта.
Много е красива. И мога толкова истински да се потопя в нея, колкото никой от вас не може и да си представи дори. Нали никой не намира за нужно да мечтае, имате си всичко и сте го получили след мното мъки, труд и лишения. Били сте толкова упорити и добри, послушните деца на мама и на тати, на съдбата...
Лошите като мен трябва да повтарят мантра номер едно от статията малко по-надолу- "I am here to practice and to learn, to give and care, bla-bla-bla... training camp." Само, че нали се сещате каква е разликата между training camp и easy life? Резултата, драги мои, резултата! Както често казва един мой сладък сън "No pain, no gain!"
И повече акъли и съвети не искам! Ако някой се дразни от този блог, нека просто да направи невероятното усилие да не го чете. Мерси!
Много е красива. И мога толкова истински да се потопя в нея, колкото никой от вас не може и да си представи дори. Нали никой не намира за нужно да мечтае, имате си всичко и сте го получили след мното мъки, труд и лишения. Били сте толкова упорити и добри, послушните деца на мама и на тати, на съдбата...
Лошите като мен трябва да повтарят мантра номер едно от статията малко по-надолу- "I am here to practice and to learn, to give and care, bla-bla-bla... training camp." Само, че нали се сещате каква е разликата между training camp и easy life? Резултата, драги мои, резултата! Както често казва един мой сладък сън "No pain, no gain!"
И повече акъли и съвети не искам! Ако някой се дразни от този блог, нека просто да направи невероятното усилие да не го чете. Мерси!
неделя, 16 август 2009 г.
Тази сутрин настъпва твърде бързо
Самотен поглед, празна стая.
Ти си далечен вик, блед спомен...
Но дълбоко в себе си винаги съм знаела
че ще стоя тук сама, без теб.
Все едно нищо не се е случило,
все едно всичко е наред,
светът продължава да се движи,
продължава напред.
Аз ще копнея за любовта ти,
Ще остана жадна за теб.
Сякаш нищо между нас не се е случило,
абсолютно нищо.*
* Свободен превод на Nothing at All
Самотен поглед, празна стая.
Ти си далечен вик, блед спомен...
Но дълбоко в себе си винаги съм знаела
че ще стоя тук сама, без теб.
Все едно нищо не се е случило,
все едно всичко е наред,
светът продължава да се движи,
продължава напред.
Аз ще копнея за любовта ти,
Ще остана жадна за теб.
Сякаш нищо между нас не се е случило,
абсолютно нищо.*
* Свободен превод на Nothing at All
понеделник, 10 август 2009 г.
The Cosmic Navigator* Truth or Mantra Number One
I am here to learn.
I am here to give and care.
I am here to practice and improve.
I am here on a training camp.
I am what I am, they say. I say- I am what I want to be.
I want to shine on and guide.
I want to be above...
I can go on forever with these words.. They are a knowlege I gained with tears, desperation and pain. But I had to get through this. I had to cross the border, I had to be born anew, like Neo suffered through his rebirth in the real life. Wet, barenaked, unprotected, all alone... remember that? Remember the people who took care of him? Yes, I have them too. They know who they are. I love them. It`s beautiful, isn`t?
Lovely life. I am here for a while, for one life time I mean. As I said to improve. I`ve made this choice by myself, I know that. Now I have to do what I have to. To unwaste my time.
I sincerely suggest you to realize and conceive what on earth you are doing here. That will make things easier. There are a lot of books as well- I can guide you through the avalanche of bullshits on the market. But the most imortant is, if you are not ready for your awakening, it will never happen indeed. So... don`t worry! It wont hurt, unless you want to :)
Have a great time! Enjoy your life!
* a Gahl Eden Sasson book
I am here to give and care.
I am here to practice and improve.
I am here on a training camp.
I am what I am, they say. I say- I am what I want to be.
I want to shine on and guide.
I want to be above...
I can go on forever with these words.. They are a knowlege I gained with tears, desperation and pain. But I had to get through this. I had to cross the border, I had to be born anew, like Neo suffered through his rebirth in the real life. Wet, barenaked, unprotected, all alone... remember that? Remember the people who took care of him? Yes, I have them too. They know who they are. I love them. It`s beautiful, isn`t?
Lovely life. I am here for a while, for one life time I mean. As I said to improve. I`ve made this choice by myself, I know that. Now I have to do what I have to. To unwaste my time.
I sincerely suggest you to realize and conceive what on earth you are doing here. That will make things easier. There are a lot of books as well- I can guide you through the avalanche of bullshits on the market. But the most imortant is, if you are not ready for your awakening, it will never happen indeed. So... don`t worry! It wont hurt, unless you want to :)
Have a great time! Enjoy your life!
* a Gahl Eden Sasson book
сряда, 29 юли 2009 г.
Hi again!
Ladies and gentlemen...
I`m back. Back for a little while. Just to let you know that I have found a new couple, a look-alike couple and I cant help publishing their picture.
I hardly know them, but this is not important. Important is they are very much the same and I`ve been told many people have noticed that.... Please don`t steal the subject from me! One day I will publish something bigger about it.
Here they are, Ivelina and Krasimir Argirovi!
Nice, a? See you!
P.S. Unfortunately I have to say that one of my couples have parted... That`s very, very bad, but.. they are too young to say. May be one day they will be together again. Or they will find another look-alike partner to be forever in love with... Life is weird! Enjoy it!
четвъртък, 21 май 2009 г.
сряда, 20 май 2009 г.
Ден Петдесети
Има един съвет, който съм получавала много пъти, но никога не съм разбирала- не очаквай нищо и ще получиш всичко! Много пъти, също така, съм чувала хора да казват, как винаги са знаели, че нещо определено ще им се случи... Знам, че двете твърдения си противоречат, но колкото и да е невероятно, те понякога идват заедно. За да ни оставят безмълвни.
Понякога подаръците идват в странни опаковки, друг път те никога не могат да бъдат разопаковани... Има случаи, когато получаваме нещо, за което сме жадували, само за да разберем, че нямаме нужда от него. Замисляли ли сте се колко различни са хората? Колко живота трябва да изживеят, за да достигнат до мъдростта, която ги отделя от останалите?
Срещали ли сте някога някой, който твърди, че не може да повярва, че вие наистина съществувате? Пробвали ли сте някога да мислите за това, кое наистина е важно, кое ви прави щастливи и от какво всъщност има нужда душата ви?
Аз вече да...
P.S. На Геша има една череша с напълно узрели плодове... Но те са толкова високо, че никой не може да ги достигне! Отдолу има завързан един хамак и като легнеш на него можеш да ги видиш.
Ето за това ви говоря, че е важно. Всичко останало няма значение.
Понякога подаръците идват в странни опаковки, друг път те никога не могат да бъдат разопаковани... Има случаи, когато получаваме нещо, за което сме жадували, само за да разберем, че нямаме нужда от него. Замисляли ли сте се колко различни са хората? Колко живота трябва да изживеят, за да достигнат до мъдростта, която ги отделя от останалите?
Срещали ли сте някога някой, който твърди, че не може да повярва, че вие наистина съществувате? Пробвали ли сте някога да мислите за това, кое наистина е важно, кое ви прави щастливи и от какво всъщност има нужда душата ви?
Аз вече да...
P.S. На Геша има една череша с напълно узрели плодове... Но те са толкова високо, че никой не може да ги достигне! Отдолу има завързан един хамак и като легнеш на него можеш да ги видиш.
Ето за това ви говоря, че е важно. Всичко останало няма значение.
Ден Четиридесет и Девети
Днес обещах на един човек да напиша само точки, точки, точки като коментар на деня, така че смятам да си спазя обещанието!
...........................................................
Това е!
...........................................................
Това е!
вторник, 19 май 2009 г.
Ден Четиридесет и Осми
При положиение, че всеки човек има свободата да избере сам пороците си, то аз избирам моят да е сладоледа!
Половин килограм на един път тази вечер! Върховно изживяване!
После цяла нощ имах еротични сънища...
А днес съм само на ориз и зеле. Fair enough!
Половин килограм на един път тази вечер! Върховно изживяване!
После цяла нощ имах еротични сънища...
А днес съм само на ориз и зеле. Fair enough!
неделя, 17 май 2009 г.
Ден Четиридесет и Седми
.... Отметнах назад глава и се взрях в сивия цвят на вечерното небе. Чух хиляди щурчета да се надсвирват в тревата, а една кукувица напомняше, че е едва пролет... Въздухът беше тежък и влажен, сладък и наситен до опиянение с аромата на акация и свирчовина. Струйки пот се стичаха по лицето ми като живи. Изпитах върховното блаженство... Щастие... Ендорфини... Живот!
А това беше само един крос! "The best in life is free!"- спомняте ли си това от вчерашната песен?
Днес като цяло беше Day of art както на работа, така и вкъщи! На Геша ни гостуваха голяма група художници от цял свят, а вкъщи ме очакваше ето тази гледка:
Workshop-a на Калина и братовчедка и Маргарита! Оцветяват шишарки и ги продават по 40 ст. малките и 60 ст. големите ;)
А това е Antonio Puri http://www.antoniopuri.com/
Американец от индийски произход, артист в пълния смисъл на думата! Веднага се сдушихме измежду шарената тълпа от рускини, туркини, италианци, българи и разменихме по една гривничка в знак на принадлежност към едно по-различно състояние на духа. Във вторник имат изложба в Търново и нямам търпение да ги видя отново!
събота, 16 май 2009 г.
Ден Четиридесет и Шести
Мдааам! Днес си открих нова любима песен. Казва се Key of Life и е доста поучителна, нищо, че на първо слушане звучи като чист dance! То общо взето не е нужно да защитаваш докторат, за да живееш умно и да проповядваш мъдрост, която може да вдъхне живот на много емоционално закъсали хора. Като мен.
Само да споделя, че сега се чуствам значително по-добре. Не знам защо. Обичам ви!
Ето линк към оригиналната версия:
http://www.youtube.com/watch?v=-rMLDjPuL7k
А този mix тук е за ценители:
http://www.youtube.com/watch?v=_s0bo05Hsqg
Слуша се в кола или на слушалки! Или на живо с Armin! Enjoy!
Само да споделя, че сега се чуствам значително по-добре. Не знам защо. Обичам ви!
Ето линк към оригиналната версия:
http://www.youtube.com/watch?v=-rMLDjPuL7k
А този mix тук е за ценители:
http://www.youtube.com/watch?v=_s0bo05Hsqg
Слуша се в кола или на слушалки! Или на живо с Armin! Enjoy!
петък, 15 май 2009 г.
Ден Четиридесет и Пети
I just wanna daaaaaaaaaaaaaaaance...
Няма такава магия като музиката! Тоест има- природата и спорта! А аз ги имам всичките, сега остава само да ги подредя правилно в градинката на ежедневието си, да вмъкна Калина, майка ми, Геша и приятелите и всичко ще е супер. Само трябва да излизам по-често. Скоро вече няма да ме пускат заради години ;)
Както пише в една книга- не живеем, за да работим, а работим, за да живеем. Не е задължително да се гърчиш- това не е нужно никому; страданието и чуството за вина не са идеал- те са пречка; освободи се от всичко, което не ти е нужно и остави само това, което би взел със себе си при пожар- детето, ipod-a, майка ми и котката!
Но все пак ще ми е жал за маратонките, екипите за бягане, гримовете и колекцията книги на Харуки Мураками- 11 на брой ( готова съм да се обзаложа, че в България няма друга такава, особено заради английските издания!)!
Няма такава магия като музиката! Тоест има- природата и спорта! А аз ги имам всичките, сега остава само да ги подредя правилно в градинката на ежедневието си, да вмъкна Калина, майка ми, Геша и приятелите и всичко ще е супер. Само трябва да излизам по-често. Скоро вече няма да ме пускат заради години ;)
Както пише в една книга- не живеем, за да работим, а работим, за да живеем. Не е задължително да се гърчиш- това не е нужно никому; страданието и чуството за вина не са идеал- те са пречка; освободи се от всичко, което не ти е нужно и остави само това, което би взел със себе си при пожар- детето, ipod-a, майка ми и котката!
Но все пак ще ми е жал за маратонките, екипите за бягане, гримовете и колекцията книги на Харуки Мураками- 11 на брой ( готова съм да се обзаложа, че в България няма друга такава, особено заради английските издания!)!
четвъртък, 14 май 2009 г.
Ден Четиридесет и Четвърти
Който иска, нека ми се смее, но понякога си мисля, че света се върти около мен... Веднъж го споделих това с близък приятел, а той ме скъса от бъзик. И най-вероятно е прав, само че аз не вярвам, че на света има случайни неща, напротив- всяко нещо си има причина!
Не знам защо Дейв се е почуствал зле и заради това е отложен концерта на Депеш в България, но аз с елементарния си мозък си въобразявам, че има нещо общо с това, че нямам кого да заведа и съм останала без пукнат лев....
Просто този концерт нямаше логика да се случи! Ей на това ме учат книгите, които чета!
Не знам защо Дейв се е почуствал зле и заради това е отложен концерта на Депеш в България, но аз с елементарния си мозък си въобразявам, че има нещо общо с това, че нямам кого да заведа и съм останала без пукнат лев....
Просто този концерт нямаше логика да се случи! Ей на това ме учат книгите, които чета!
сряда, 13 май 2009 г.
Ден Четиридесет и Трети
Осем прости правила на фотографа:
1. Винаги вземай фотоапарата със себе си, където и да ходиш!
2. ...................... другите не ги знам, но определено смятам да започна да прилагам първото!
Днес, като тичах вечерта на стадиона в Дебелец ( в Търново това нещо не може да ми се случи!) се появи един щъркел и кацна в единия му край. Аз като стигна до него, той се плаши, излита и каца на другия. После аз пак отивам до него и той пак отлита към другия край- голям майтап, така 3-4 пъти докато не се усети и не кацна по средата. Стоя там през цялото време и си рови нещо- беше много красив и ужасно съжалих, че не си носех апарата, за да го снимам.
Дано да дойде следващия път пак...
1. Винаги вземай фотоапарата със себе си, където и да ходиш!
2. ...................... другите не ги знам, но определено смятам да започна да прилагам първото!
Днес, като тичах вечерта на стадиона в Дебелец ( в Търново това нещо не може да ми се случи!) се появи един щъркел и кацна в единия му край. Аз като стигна до него, той се плаши, излита и каца на другия. После аз пак отивам до него и той пак отлита към другия край- голям майтап, така 3-4 пъти докато не се усети и не кацна по средата. Стоя там през цялото време и си рови нещо- беше много красив и ужасно съжалих, че не си носех апарата, за да го снимам.
Дано да дойде следващия път пак...
Ден Четиридесет и Втори
Днес тренировката беше супер. Семпая ни нареди в кръг и трябваше да изпълняваме серии от различни упражнения по 30 секунди- удари с ръце, с крака, комбинации, лицеви опори, американски незнам какви си подскоци, които те пращат направо на небето, а след това се сменяме.
Повярвайте ми, това е най- страхотната тренировка на света, и то не заради упражненията, а заради това, че го правят примерно 15 човека ( думата достойнство тук няма място!), а семпая ни наблюдава всичките и вика по нас с цяло гърло: "Натискай!", "По-силно!", "Давай!" и естествено аз, като най кекава и неумела чувах името си непрекъснато - Яна, та Яна! Честно казано адреналина в този момент е неописуем, а удоволствието, което изпитах направо граничи с перверзията. Понякога си мисля, че съм някаква мазохистка, защото обожавам да напрягам тялото си до край, а в случая още по-силно се надъхвах, защото имаше заради кого да го направя- треньора, а в ориентирането като не ми вика никой, никога не мога да се събера и да покажа максимума от себе си. Едва сега си давам сметка колко съм се скатавала по тренировки и състезания!
Повярвайте ми, това е най- страхотната тренировка на света, и то не заради упражненията, а заради това, че го правят примерно 15 човека ( думата достойнство тук няма място!), а семпая ни наблюдава всичките и вика по нас с цяло гърло: "Натискай!", "По-силно!", "Давай!" и естествено аз, като най кекава и неумела чувах името си непрекъснато - Яна, та Яна! Честно казано адреналина в този момент е неописуем, а удоволствието, което изпитах направо граничи с перверзията. Понякога си мисля, че съм някаква мазохистка, защото обожавам да напрягам тялото си до край, а в случая още по-силно се надъхвах, защото имаше заради кого да го направя- треньора, а в ориентирането като не ми вика никой, никога не мога да се събера и да покажа максимума от себе си. Едва сега си давам сметка колко съм се скатавала по тренировки и състезания!
понеделник, 11 май 2009 г.
неделя, 10 май 2009 г.
Ден Тридесет и Осем
За Бога, днес е Ден Четиридесет, а аз не си спомням нищо от последните 2-3 дни! Знам само, че не съм в много добра кондиция и съм почти убедена, че хомеопата, когото посетих преди три седмици нещо обърка лекарствата. Аз знам, че реакцията след приема на някои препарати може да е убийствено силна, но нещо ми се струва, че би следвало да се пооправям, а не да се чуствам така- цялото ми лице е в ужасен, сърбящ обрив, страдам заради самотата си повече от всякога и гледам филми с Jet Li!!! Това нормално ли е, кажете?
След още една седмица ще отида да го видя какво ще каже. Сигурно като предния път "Добре, че си силна и се грижиш добре за тялото си, иначе щеше да си много по-зле!"
Да му се невиди!
След още една седмица ще отида да го видя какво ще каже. Сигурно като предния път "Добре, че си силна и се грижиш добре за тялото си, иначе щеше да си много по-зле!"
Да му се невиди!
четвъртък, 7 май 2009 г.
Ден Тридесет и Седем
Е, издадох се, че си пиша статиите с един ден назад! Ден Тридесет и Седем се намира в Ден Тридесет и Шест!
Ден Тридесет и Шести
Днес беше просто още един мързелив ден, а ето кого срещнахме докато се разхождахме с майка ми и Калина:
Невероятен симпатяга! Сега разбирам защо месец Май е един от най-хубавите през годината! Просто сега всичко се ражда- кончета, кученца, пиленца, котета... Дори вчера, докато бях на терасата, забелязах на рамото си едно мъничко, ярко зелено щурче! Беше съвършено!
Всичко в природата е съвършено, освен нас, хората. Знаете моето мнение по този въпрос-просто сме твърде много на този свят и много малка част от нас са такива, каквито идеалните хора би трябвало да бъдат! Ето, днес на тренировката наблюдавах един екземпляр- е, няма такъв човек, съвършен е и като физика, и като възможности! Останалите каквото и да правим, както и да се мъчим, просто никога няма да се доближим до него! Странно нещо сме това хората- въпреки, че го знаем, продължаваме да се трепем и да се опитваме! Браво на нас!
вторник, 5 май 2009 г.
Ден Тридесет и Пети
Чувала съм да казват, че ако сънуваш нещо 2 пъти, то непременно ще се сбъдне!
Днес ми се повтори един сън... толкова беше хубав! Имах един период в който исках само да спя. Живота ми беше кошмар, а сънищата бяха вълшебни... Не искам да вярвам, че всичко хубаво ще ми се случва само там, в онзи свят. Искам малко и на яве...
Знам, че на земята има много ужасно нещастни хора и аз нямам основателна причина да се оплаквам, но все пак, как да спра да мечтая и да искам още... Точно така, аз просто не мога да спра да мечтая! И да си сънувам принца, който все не идва...
Днес ми се повтори един сън... толкова беше хубав! Имах един период в който исках само да спя. Живота ми беше кошмар, а сънищата бяха вълшебни... Не искам да вярвам, че всичко хубаво ще ми се случва само там, в онзи свят. Искам малко и на яве...
Знам, че на земята има много ужасно нещастни хора и аз нямам основателна причина да се оплаквам, но все пак, как да спра да мечтая и да искам още... Точно така, аз просто не мога да спра да мечтая! И да си сънувам принца, който все не идва...
понеделник, 4 май 2009 г.
Ден Тридесет и Четвърти
Ако се появи някой, който казва "Повярвай ми, аз мога да ти помогна!", какво ще си помислите? Че нещо ще иска, нали! Даже може нищо да не иска, а направо да си го вземе, без да пита!
Не вярвам на никого аз! Приключих с илюзиите, че някой ще ми даде нещо заради хубавите ми очи или каквото и да било друго! Този филм свърши.
Не вярвам на никого аз! Приключих с илюзиите, че някой ще ми даде нещо заради хубавите ми очи или каквото и да било друго! Този филм свърши.
Ден Тридесет и Трети
Да ви кажа честно, не можах да разбера идеята на този ден. Нямам какво да кажа!
неделя, 3 май 2009 г.
Ден Тридесет и Втори
Ако бях описала всички безумни мисли, които ми минаха през ума предишната вечер, щеше да стане много лошо и за това по-добре, че не го направих! Неща от сорта на защо някои хора получават цялата любов на света (от родители, приятели и т.н.), а други не заслужават и частичка от нея? Поплаках си малко, но какво от това? Все едно!
Наскоро чух нещо, което малко ме изплаши, но и даде отговор на някои мои въпроси. Проблема бил в това, че съдбата ще ти изпраща едни и същи изпитания, докато не си извлечеш поуки и не си научиш урока от тях! Аз явно съм егати малоумната ученичка!
Все тая- явно има някой по-умен от мен, който движи света и разпределя благата, чуствата и способностите... Аз просто трябва да му се доверя!
P.S. От 2 дена не съм тренирала и ето резултата!
Наскоро чух нещо, което малко ме изплаши, но и даде отговор на някои мои въпроси. Проблема бил в това, че съдбата ще ти изпраща едни и същи изпитания, докато не си извлечеш поуки и не си научиш урока от тях! Аз явно съм егати малоумната ученичка!
Все тая- явно има някой по-умен от мен, който движи света и разпределя благата, чуствата и способностите... Аз просто трябва да му се доверя!
P.S. От 2 дена не съм тренирала и ето резултата!
петък, 1 май 2009 г.
Ден Тридесет и Първи
Днес има от всичко по малко- работа, почивка, тренировка, ядове...
Ако на някой му е скучно препоръчвам ASOT 400! Теглите и слушате!
Ако на някой му е скучно препоръчвам ASOT 400! Теглите и слушате!
четвъртък, 30 април 2009 г.
Ден Тридесети
Всичко е ясно! Извънземните пак са плъзнали навсякъде! Преди празници яко се активизират!
сряда, 29 април 2009 г.
Ден Двадесет и Девет
Спомняте ли си Ден Двадесет и Седем? Е, сега, след като получих дълго мечтаната заплата, не виждам причина да не съм щастлива!
Наздраве!
P.S. Ориз, риба и вода е най-добрата рецепта за отслабване! А, да не забравите и двата часа карате! Hajime!
Баба Мила (снимката е правена на 29 юли, 2008г.)
Наздраве!
P.S. Ориз, риба и вода е най-добрата рецепта за отслабване! А, да не забравите и двата часа карате! Hajime!
P.S. Забравих да спомена, че се запознах с баба Мила (единствената останала коренна жителка на село Геша) и двете дружно спасихме едно кученце (другото беше вече прегазено!) В тази връзка тя ми разказа за един човек, който се отнасял лошо с животните. Та този индивид взел, та си обесил кучето по никому неизвестни причини, а после го тръшнала зла болест и лежал 7 години! Горката му жена, докато го гледала болен му нареждала: Защо обеси кучето? Виж сега Господ как те наказва...
Баба Мила (снимката е правена на 29 юли, 2008г.)понеделник, 27 април 2009 г.
Ден Двадесет и Седем
Само ако можех да се закрепя финансово някак си и си мисля, че ще се почуствам безкрайно щастлива с детето и живота си! Честно казано след тъпата София оценявам всяка глътка чист въздух, всяка хапка истинска храна и всяко чуруликане на лястовичките вкъщи! Не бих ги заменила!
Ден Двадесет и Трети - Ден Двадесет и Шести
Бях в София.
В момента се очиствам активно с диета и спорт от отровите, които натрупах там!
Само не съм наясно как ще си възстановя психиката след преживяното!
В момента се очиствам активно с диета и спорт от отровите, които натрупах там!
Само не съм наясно как ще си възстановя психиката след преживяното!
сряда, 22 април 2009 г.
Ден Двадесет и Втори
Най-после разбрах каква е идеята на всички тъпотии, които ми се случват напоследък! Вярно, те са малки и незначителни, но за сметка на това са извънредно досадни и изнервящи!
Та извода, до който стигнах преди малко е, че тръбва да мисля повече за себе си, защото всичко става наопаки, когато мисля повече за другите!
И да не съм чула някой да ме упреква за това! Защото е лесно някой да трепери за това и онова, но ако го няма този някой или пък вземе та се побърка от ядове и грижи, тогава става лошо! Така че, край! Стига толкова мислене, имам нужда от разпускане!
Та извода, до който стигнах преди малко е, че тръбва да мисля повече за себе си, защото всичко става наопаки, когато мисля повече за другите!
И да не съм чула някой да ме упреква за това! Защото е лесно някой да трепери за това и онова, но ако го няма този някой или пък вземе та се побърка от ядове и грижи, тогава става лошо! Така че, край! Стига толкова мислене, имам нужда от разпускане!
Ден Двадесет и Първи
Вече два месеца ходя на киокушин карате в една от залите на стадиона в Търново. Тренирам предимно с деца и тинейджъри, но има и хора на моите години. В залата се засичаме с момчета и мъже, трениращи класическа борба, а също така и някои други по-малко познати бойни спортове, чиито названия дори не мога да запомня.
За цялото това време, аз не съм чула нито веднъж някой от тях да повиши тон, да нагруби някого, да го обиди, да го наругае, да се подиграе на някое от момичетата, да каже някоя нецензурна или вулгарна дума! А всички знаем каква е репутацията на т.нар. борци или бойци! Евала хора!
За сметка на това се сещам за един друг спорт, където самочуствието е изключително голямо, а взаимоотношенията между състезателите са на ниво динозаври (за справка: форумите на двата спорта), а всички гореспоменати действия са начин на живот за повечето от тях!
P.S. Кой е втория спорт всички знаем, а за моя огромна радост, поколението, което идва след моето, не е същото- напротив, всички деца са изключително позитивни и умни, така че надежда има, а до тогава.... яко бой! Ус!
За цялото това време, аз не съм чула нито веднъж някой от тях да повиши тон, да нагруби някого, да го обиди, да го наругае, да се подиграе на някое от момичетата, да каже някоя нецензурна или вулгарна дума! А всички знаем каква е репутацията на т.нар. борци или бойци! Евала хора!
За сметка на това се сещам за един друг спорт, където самочуствието е изключително голямо, а взаимоотношенията между състезателите са на ниво динозаври (за справка: форумите на двата спорта), а всички гореспоменати действия са начин на живот за повечето от тях!
P.S. Кой е втория спорт всички знаем, а за моя огромна радост, поколението, което идва след моето, не е същото- напротив, всички деца са изключително позитивни и умни, така че надежда има, а до тогава.... яко бой! Ус!
понеделник, 20 април 2009 г.
Ден Двадесети
Днес не се случи нищо забележително, освен това, че продължавам да се разминавам с разни готини хора! "До кога?" -питам аз, "До кога?"
Освен това една невероятно невероятна идея ме споходи днес сутринта- че е много вероятно Markus Schultz да се окаже по-добър DJ от Armin van Buuren! Невероятно! Но факт!
Освен това една невероятно невероятна идея ме споходи днес сутринта- че е много вероятно Markus Schultz да се окаже по-добър DJ от Armin van Buuren! Невероятно! Но факт!
неделя, 19 април 2009 г.
Ден Деветнадесети
Христос Воскресе!
Майка ми ми пожела да съм по-добра... Явно съм толкова ужасна, че горката жена в дни като този се моли на Бог да стана човек най-сетне!
Да ви кажа честно и на мене ми писна от мен самата- кога наистина ще стана такава, та поне един човек на света да ме хареса?
Даже смятам да си го пожелая-дай Боже да стана по-добра! Каквото и да значи това.
Майка ми ми пожела да съм по-добра... Явно съм толкова ужасна, че горката жена в дни като този се моли на Бог да стана човек най-сетне!
Да ви кажа честно и на мене ми писна от мен самата- кога наистина ще стана такава, та поне един човек на света да ме хареса?
Даже смятам да си го пожелая-дай Боже да стана по-добра! Каквото и да значи това.
Ден Осемнадесети
Дааам, има дни, когато цялата малоумщина на света просто се изсипва върху ти! И най-лошото е не това кето ти се случва, а факта, че не разбираш какъв точно е урокът, който трябва да научиш!
петък, 17 април 2009 г.
Ден Седемнадесети
Днес ще ги видя за последно- Дейвид и Мира имам предвид, а след като остана сама, най- вероятно ще настъпи истинския екшън!Тази нощ не сам спала от мисли, планове и мечти!
Сега отивам до Търново да им купя гевречета и отивам на Геша!
Сега отивам до Търново да им купя гевречета и отивам на Геша!
Ден Шестнадесети
Група от тридесет студенти и преподаватели от Варненски Икономически Университет се изсипаха, за да разгледат Геша Вю. Бяха наистина очарователни, а смирението, което прочетох в очите им пред това, което виждаха, просто не може да се опише! Млади, диви, нахакани, приказливи... и изведнъж Silence!
Този ефект е фантастичен! И не му вярвам на Дейвид, който твърди, че е ефкта на Геша е "Уаау!". Никой не каза "Уаау", те дори и това не можаха да кажат! Толкова бяха онемели от възхита!
Този ефект е фантастичен! И не му вярвам на Дейвид, който твърди, че е ефкта на Геша е "Уаау!". Никой не каза "Уаау", те дори и това не можаха да кажат! Толкова бяха онемели от възхита!
сряда, 15 април 2009 г.
Ден Петнадесети
Знаете ли каква е разликата между свинете и хората? Че свинете си гледат тяхната кочинка, а хората все гледат в чуждата! И все ги е страх някой да не им изяде помийката. И аз ги разбирам- все пак, това е всичко което те имат!
И аз си имам помийка, само че мен не ме е стах, че някой ще ми я вземе. Просто защото знам как да си намеря нова!
No Fear
вторник, 14 април 2009 г.
Ден Четиринадесети
Деивид има познания за милиони; таксиджиите са ******** ; каратето е супер; яденето също; приятелите са важни; дъщеря ми е ангел....
Лястовичките се върнаха!
Лястовичките се върнаха!
понеделник, 13 април 2009 г.
неделя, 12 април 2009 г.
Ден Дванадесети
Карах сама до Геша и обратно. Толкоз!
И малко снимки, направени през седмицата
Стефан, Пламен и Тереза
Сцена от "Бърз или Мъртъв" ;)
The Courtyard
Архитектурно Геша силно напомня манастир
Ден Единадесети
Вече нищо не остана от индивидуална пералня Ladybird! Свърши! Разкарах всичко, а вкъщи се напълни с всевъзможни неща. Вече няма място за нас- вещите ще ни изядат!
Калина се върна жива и здрава от лагер- много по-умна и уверена от преди, но забелязах, че нещо... все по-често си има собствено мнение по някои въпроси! Което не е никак зле, напротив, ще се радвам ако вземе точно тази черта от причудливия ми характер!
И защо, за бога, шофирането е толкова трудно? А тая втора все влиза в четвърта? И спирачката и газта са толкова близо? Та аз съм толкова несръчна... и руса!
Калина се върна жива и здрава от лагер- много по-умна и уверена от преди, но забелязах, че нещо... все по-често си има собствено мнение по някои въпроси! Което не е никак зле, напротив, ще се радвам ако вземе точно тази черта от причудливия ми характер!
И защо, за бога, шофирането е толкова трудно? А тая втора все влиза в четвърта? И спирачката и газта са толкова близо? Та аз съм толкова несръчна... и руса!
Ден Десети
Разговори, разговори...
Дейвид изпива всяка капчица енергия от човека с когото работи-винаги вниманието ми е приковано на 100% и след това се чувствам безкрайно изтощена! Дори пропуснах тренировката по карате-нямах сили за нищо, а единственото което правих през деня е да говоря с него. Истината е, че той ще остане тук още само няколко дни, а трябва да ми набие ужасно много информация в главата (долу-горе целият маркетинг и актьорско майсторство, взети заедно). Дано да успее!
Дейвид изпива всяка капчица енергия от човека с когото работи-винаги вниманието ми е приковано на 100% и след това се чувствам безкрайно изтощена! Дори пропуснах тренировката по карате-нямах сили за нищо, а единственото което правих през деня е да говоря с него. Истината е, че той ще остане тук още само няколко дни, а трябва да ми набие ужасно много информация в главата (долу-горе целият маркетинг и актьорско майсторство, взети заедно). Дано да успее!
четвъртък, 9 април 2009 г.
Ден Девети
Много нерви днес-първо неприятен разговор с Дейвид (относно тънки детайли около моето минало), след това изложение ( контактите не са ми силна страна), а за капак на всичко безумни телефонни разговори с един мошеник! Не ми хареса днес! Ама изобщо не ми хареса!
Закъснях за тренировката по карате и нищо съществино не тренирах, та се наложи да довършвам с интервали на стадиона, но за сметка на това карах Маздата на Пламен от Елена до Търново... сама! Беше супер! Едва сега разбирам защо хората са луди по хубавите коли! Искам и аз!!!
P.S. Наблюдавах семейство мишки на един дувар на Геша- бяха фантастични! Кога хората ще разберат,че вредителите на тази планета сме само и единствено ние? ...
Закъснях за тренировката по карате и нищо съществино не тренирах, та се наложи да довършвам с интервали на стадиона, но за сметка на това карах Маздата на Пламен от Елена до Търново... сама! Беше супер! Едва сега разбирам защо хората са луди по хубавите коли! Искам и аз!!!
P.S. Наблюдавах семейство мишки на един дувар на Геша- бяха фантастични! Кога хората ще разберат,че вредителите на тази планета сме само и единствено ние? ...
сряда, 8 април 2009 г.
Ден Осми
Не знам какво правих цял ден, но в 18:30 бях адски изтощена! Дано утре успея да се добера до Дейвид и да свършим малко повече работа. Неочаквано за мен самата, но това е човекът с когото най-добре се чуствам на Геша, въпреки че не го разбирам съвсем до край... Артист, какво да го правиш, рядко слиза на земята, а като се има предвид, че и мен все ме няма... Но когато се засечем се получава доста добре! Ето малко снимки от прекрасния ден!
Ден Седми
Разкачих всички машини в пералнята и се сбогувах с някои приятели и клиенти. Честно казано, изпитах някакво перверзно удоволствие от това- даже се развиках на един ултра тъп селянин, а той ме заплаши с полиция! Накрая ми казва- "Виж, всички те чуха как викаш!" , а аз му отговарям "Не се притеснявай, те и друг път са ме чували!"
Та така де- ще ме запомнят хората в махалата. То такова чудо забравя ли се?
Ричард се появи след дълго отсъствие- за сведение, това момченце обърка цялата работа миналата есен, но нейсе! Така е било писано!
Разбрахме се със счетоводителката за данъците (невероятна е!), а по-късно отпразнувахме рождения ден на Пламен! Общо взето напрегнат ден, а вечерта едва успях да заспя- беше студено и страшно, но... помечтах малко и успях да се прехвърля в света на сънищата, само за да се събудя за един още по-шантав ден....
Та така де- ще ме запомнят хората в махалата. То такова чудо забравя ли се?
Ричард се появи след дълго отсъствие- за сведение, това момченце обърка цялата работа миналата есен, но нейсе! Така е било писано!
Разбрахме се със счетоводителката за данъците (невероятна е!), а по-късно отпразнувахме рождения ден на Пламен! Общо взето напрегнат ден, а вечерта едва успях да заспя- беше студено и страшно, но... помечтах малко и успях да се прехвърля в света на сънищата, само за да се събудя за един още по-шантав ден....
понеделник, 6 април 2009 г.
Ден Шести
Толкова е празно и тъжно тук без нея- дори не искам да си представям какъв би бил живота без Калина! Гадост!
неделя, 5 април 2009 г.
Ден Пети
Почивка!
Моята голяма любов утре заминава на лагер! Дано да си изкара страхотно! А как искам и аз...
Нали знаете какво щях да правя, ако имах много пари?
Моята голяма любов утре заминава на лагер! Дано да си изкара страхотно! А как искам и аз...
Нали знаете какво щях да правя, ако имах много пари?
събота, 4 април 2009 г.
Ден Четвърти
Лек разговор с David, Julian and Desi about my future in Gesha и разходка из комплекса....
Винаги съм твърдяла, че хора, които са виждали Геша, имали са възможност да станат част от тази приказка и не са го направили, за мен не са съвсем нормални. Аз разбирам страха на хората, че може да загубят парите си, ако заложат на губещ проект, но мисълта за това място, начина по който е организирана и изпълнена тази идея, зе мен е дрогираща! Няма друго такова чувство, особено в красив и слънчев ден като днешния!
А следобеда беше фантастичен- вижте сами защо....
петък, 3 април 2009 г.
Ден Трети
Кал, разговори, глад, кучета, деца, нерви, сълзи, искам този ден да свърши! Колкото и да е трудно понякога, човек трябва да решава кога "enough is enough" и да продължава смело напред. А аз лично, се смятам за специалистка по тази част- режа, хвърлям, чупя, изоставям и напускам без много много да му мисля. Даже този път се колебах твърде дълго, но вече край! Една врата се затваря, а друга се отваря пред мен- каквото и да има зад нея, аз трябва да го срещна, почуствам и изпитам. Ако не го направя, цял живот ще съжалявам! Връщане назад няма...
David and Mirra
Amazing view
David and Mirra
Amazing view
Bloody mud
Actually, I`m working! With Sharka the Dog and Mirra and David`s girls.
четвъртък, 2 април 2009 г.
Ден Втори
Беше студено, влажно и ... изтощително! Поне имах възможност да проведа дълъг и съдържателен разговор с Дейвид Холандс-един от двамата смелчаци дръзнали да мечтаят и да действат по въпоса Геша Вю. Утре, ако калта спадне с няколко левги, ще направя пълна обиколка на комплекса, за да се подготвя за бъдещите си срещи с клиенти и гости. А дори и нищо да не науча, винаги мога да ги черпя едно кафе и сладки и да им разкажа колко дълго съм мечтала за възможността да работя на това удивително място!
Между другото, ако някой има път към Дряново винаги е добре дошъл! За мен ще бъде удоволствие да ви видя!
Между другото, ако някой има път към Дряново винаги е добре дошъл! За мен ще бъде удоволствие да ви видя!
Кошничка с гевречета винаги върши работа... каквато и да е тя!
Сега си лягам- моята любов Калина ще ми чете за Незнайко ;) До утре!
сряда, 1 април 2009 г.
Ден Първи
Първият ми ден на Геша беше кратък, но съдържателен- разбрах колко много работа ме чака! Посадих малко цветя, набелязах си някои важни задачки и разведрих скучното ежедневие на строителите;) Все пак и те са хора, какво?
Българска къща без Здравец не може!
Ей тая градинка ме чака да я прекопая и да я насадя с цветя!
Ето малко снимки, а утре ще бъде доста по-интересно, защото ще се срещна с жената, която иницира назначаването ми- Mirra! Подготвила съм и изненада, така че очаквайте готини новинки утре!
Лека нощ на всички и да знаете, че каратето е голяма работа- вече съм много пристрастена, а като си помисля само, че едва не се отказах заради една абсолютна глупост..... хората са едни и същи навсякъде!
Винаги съм уважавала физическия труд- той е най-истинският! А дори мъкненето на трупи може да се прави с достойнство и грация (както и прането на нечие мръсно бельо)!
Българска къща без Здравец не може!
Ей тая градинка ме чака да я прекопая и да я насадя с цветя!
събота, 28 март 2009 г.
re:
Who cares about you jerk? I dont need your understanding! Stop reading my blog-it`s not for you! And just for the record, I already have them all, so don`t mess with other people`s business, mind your own!
събота, 21 март 2009 г.
късметчето ми днес...
Ако успееш да прекараш един съвършено безцелен следобед, по съвършено безцелен начин, значи си се научил да живееш.
Лин Ютанг
Лин Ютанг
петък, 20 март 2009 г.
Искам Геша, искам любов, искам хармония, искам здраве, баланс, енергия... Искам да се разтопя в някой и той да се разтопи в мен... Искам светлина, музика, добра храна... Деца, животни и добри хора... Искам свободен и лесен живот за детето си, спокойни старини за майка си... Искам някой, който да ме кара да се усмихвам- дали го познавам? Не знам... Но като се видим, ще се познаем. По усмивката и очите...
неделя, 15 март 2009 г.
Hi, everyone!
I know I havent published lately, but to tell the truth I dont feel like I need to do it. I just lost the desire to express my personality this way, not only because many people heavily misunderstood me, but because I found that I want to keep my mind and awareness clear, untouched and genuine for people who will understand and support me the right way.
It`s been a long way since my first article. I started it just so, expecting nothing and I`m finishing this experiment the same way. I found many reasons to be outside and meet people in the real life-phisically, truly, in the open; taking up the challenges life offers me; closing doors bravely and confidently, as a smart and awaked person should do and continuing my way ahead, taking only the good things and memories of what I have been trough....
Now I am going to be busy 24/7 not only working but enjoying life as a young person should, because if you exhaust yourself without charging, you are not productive, creative and concentrated; you are not the best of youself! Who would need a person like that?
As a conclusion and advice I can say only one thing: Life is bad in general, lets live for the few good moments! Lets give the people, who cant manage with that support and friendship- they need it desperately! Just take a look around and you will see them- weak, ashamed, lonely..... They need us, the strong one, to teach them live a better life, to make them realize how lovely they are and how potential there is hidden in every person on this Earth! Lets make them stop killing themselves and the others.... The kill because they are not happy... The way I used to be. I can put a hand on my heart and claim that I do understand every mass killer reported in the news again and again. Why nobody asks what makes this people act like that? Why? Why it`s always their fault? It`s not, believe me, it`s our common fault. And dont ask why, because if you are intelligent enough to read this material, than you are intelligent enough to understand it!
My best merit for the period from the first to the last publication, is that I crossed the line that divides the one who need support from those who can give one! I love you all, my friends!
P.S. There is one article called "Three" that I intended to write and publish but I didn`t manage to. May be I will do it some day, because there are certain things I want you to know about my life through this time.
Good bye!
I know I havent published lately, but to tell the truth I dont feel like I need to do it. I just lost the desire to express my personality this way, not only because many people heavily misunderstood me, but because I found that I want to keep my mind and awareness clear, untouched and genuine for people who will understand and support me the right way.
It`s been a long way since my first article. I started it just so, expecting nothing and I`m finishing this experiment the same way. I found many reasons to be outside and meet people in the real life-phisically, truly, in the open; taking up the challenges life offers me; closing doors bravely and confidently, as a smart and awaked person should do and continuing my way ahead, taking only the good things and memories of what I have been trough....
Now I am going to be busy 24/7 not only working but enjoying life as a young person should, because if you exhaust yourself without charging, you are not productive, creative and concentrated; you are not the best of youself! Who would need a person like that?
As a conclusion and advice I can say only one thing: Life is bad in general, lets live for the few good moments! Lets give the people, who cant manage with that support and friendship- they need it desperately! Just take a look around and you will see them- weak, ashamed, lonely..... They need us, the strong one, to teach them live a better life, to make them realize how lovely they are and how potential there is hidden in every person on this Earth! Lets make them stop killing themselves and the others.... The kill because they are not happy... The way I used to be. I can put a hand on my heart and claim that I do understand every mass killer reported in the news again and again. Why nobody asks what makes this people act like that? Why? Why it`s always their fault? It`s not, believe me, it`s our common fault. And dont ask why, because if you are intelligent enough to read this material, than you are intelligent enough to understand it!
My best merit for the period from the first to the last publication, is that I crossed the line that divides the one who need support from those who can give one! I love you all, my friends!
P.S. There is one article called "Three" that I intended to write and publish but I didn`t manage to. May be I will do it some day, because there are certain things I want you to know about my life through this time.
Good bye!
The End
събота, 28 февруари 2009 г.
another look alike couple
Here you are a quiz for the weekend - find the differences between these two beautiful faces! Me personaly can`t find any, except one is male and the other is female! Perfect combination!
Congratulations to Gisele, who got married to her obvious soulmate-Tom Brady!
сряда, 25 февруари 2009 г.
Fifth Gear
Well, I think this is the very exact place, where you can leave your car for the night, dummy - in the middle of the most crowded crossing in Veliko Tarnovo! Don`t let yourself to be misled, because you see no traffic around- just the hour is too early and there is no any yet, but just 30 minutes later it will be a nightmare! And just for the record, let me tell you that the car was BMW. An old one. Exactly the kind of cars that some stupid people with enormous self-confidence buy, to show the world how cool they are. They put a registration number with alike figures, for example 6969, or 8888, or 3636 or something (this one was 8686, believe me!) and park wherever it`s convenient for them . Infront of the bar usually...
That made me think about the popular joke in Bulgaria about the VW Golf owners, who have the reputation of being "very clever";), if you know what I mean. To tell the truth, I find that the second hand BMW owners are not very far from this attitude of mind. They behave like "I was in Germany/Austria and I bought this car very profitably! And I am the greatest and the fastest driver ever born on this Earth, so get out of my way! I`m in a hurry... to drink coffee!"
Another specific drivers for me are the Mercedes owners. They insist on showing "I am the big boss", while the Audi ones say "I just got rich and the whole world must know that!". Opel owners are the most conservative; VW-s are usually business (who would buy VW for himself!). The French cars owners live a happy life, while the people who buy Ford usually have absolutely no idea what they are doing.
If you ask me what is the best car for me I would answer that it`s fast, compact, intelligent inside, sexy outside, eco-wise and it`s very likely to be Japanese. Or Swedish ;)
Seeya!
P.S. By the way I have nothing to say about the NEW BMW owners... I have never met one!
събота, 21 февруари 2009 г.
Magnifisent winter
Hi everyone! This winter appears to be classic! The snow storm made a lot of troubles for most people, but for me it created such a great arena for adventures, new photos and ... a long rest at home!
Here you are some of the most beautiful pictures I made yesterday, when the storm was in it`s height, and today when all is quiet and calm!
Day one:
Day two:
събота, 14 февруари 2009 г.
about love
To Adele Foucher
My dearest,
When two souls, which have sought each other for,however long in the throng, have finally found each other ...a union, fiery and pure as they themselves are... begins on earth and continues forever in heaven.
This union is love, true love, ... a religion, which deifies the loved one, whose life comes from devotion and passion, and for which the greatest sacrifices are the sweetest delights.
This is the love which you inspire in me... Your soul is made to love with the purity and passion of angels; but perhaps it can only love another angel, in which case I must tremble with apprehension.
Yours forever,Victor Hugo (1821)
See? I am not the only one who apprehends the pure, predestinated love, between long time ago divided souls, fated to search each other forever among crowds of hostility, lies and deceit.
Angels with Angels, People with People, Gods with Gods.....
"Dead with Dead, Alive with Alive, Fathers with Children...." *
* a spell for death from the movie "Black Cat, White Cat", directed by Emir Kusturica. One of my favourite movies forever! It`s about gipsy community in Serbia, for whom love is a law.
My dearest,
When two souls, which have sought each other for,however long in the throng, have finally found each other ...a union, fiery and pure as they themselves are... begins on earth and continues forever in heaven.
This union is love, true love, ... a religion, which deifies the loved one, whose life comes from devotion and passion, and for which the greatest sacrifices are the sweetest delights.
This is the love which you inspire in me... Your soul is made to love with the purity and passion of angels; but perhaps it can only love another angel, in which case I must tremble with apprehension.
Yours forever,Victor Hugo (1821)
See? I am not the only one who apprehends the pure, predestinated love, between long time ago divided souls, fated to search each other forever among crowds of hostility, lies and deceit.
Angels with Angels, People with People, Gods with Gods.....
"Dead with Dead, Alive with Alive, Fathers with Children...." *
* a spell for death from the movie "Black Cat, White Cat", directed by Emir Kusturica. One of my favourite movies forever! It`s about gipsy community in Serbia, for whom love is a law.
сряда, 11 февруари 2009 г.
surprise
http://www.youtube.com/watch?v=2HejVjzhKTY&feature=rec-HM-r2
You Tube recommended this song for me. Why? I never showed a sign that I may like a song like that....
I played it and I enjoyed it very much! You may enjoy it too!
I never expected such a kind compliment from a video sharing website! Lately I don`t expect much from life, but ... I dont know. I just want to say I am not miserable, that`s all. Someone or something still makes me smile...
Have a very nice holiday next weekend - the day of love and wine, if you selebrate it. And one tip for the boys- if you have a girlfriend, trust me she will be happy to have a present even if she says she doesn`t want one! So be good and ready. And steady;) she will be thankful!!!
Have a great time!!!
You Tube recommended this song for me. Why? I never showed a sign that I may like a song like that....
I played it and I enjoyed it very much! You may enjoy it too!
I never expected such a kind compliment from a video sharing website! Lately I don`t expect much from life, but ... I dont know. I just want to say I am not miserable, that`s all. Someone or something still makes me smile...
Have a very nice holiday next weekend - the day of love and wine, if you selebrate it. And one tip for the boys- if you have a girlfriend, trust me she will be happy to have a present even if she says she doesn`t want one! So be good and ready. And steady;) she will be thankful!!!
Have a great time!!!
неделя, 8 февруари 2009 г.
two
-Is this all that you eat?
-No! -I lied, "Sometimes I shift them with strawberries"- I thought to myself, but as usual I didn`t say it.
It was one of those hot summer days, when I met Nikos with a plastic bag of dark, heavy cherries in my hand. It was such a great heat at the middle of the day, that we just looked at each other and spoke without words. "I cant take this anymore!" "Aha!" "I left some clothes in the laundry" "All right!" "I may come later... or tomorrow.. I`ll see... its so hot now" "Mhm" "Shall we go to run together?" "Sure... but, please not now... I`m gonna die!" "Yeah I know! Me too" "OK, see you" "See you" ... "Do you want cherries?" "No, thanx, but you should eat some meat! It`s no wonder you can`t run - you can`t survive eating only cherries!" "Yeah, sure!".....
There was a period when every lunch break I used to visit a woman, who claimed to be something like an energy therapist. She was very popular and many people knew her, but it was kind of underground business so it was very difficult to have an admission to be her client- someone should recommend you personally. Anyway, my good friend Plamen had some connections and visited her for some weeks ( his diagnosis was "too much bad tension accumulated in his... someplace or other" so he needed two weeks expensive healing, that Plamen enjoyed very much and visited her regulary and with great pleasure.
To tell the truth, I always have one or another pain in my body and almost all the time I feel unconfortable in my skin, so I have always been interested with all sorts of alternative healings and methods for reinforcing and recovering. By the way, a few days ago, I read a joke about people like me. Here it is:"How the doctors recognize someone is completely healthy? When everyday the patient complains about a new pain !" So this is exactly my case, but I SWEAR I realy have a pains and worries in my body all the time- if it`s not my head it will be my back. If it`s not that I`m with digesting disorder-when I`m hungry I feel bad, when I get some food I feel bad again. If it`s not that I will be with PMS sindrom and few days later I will be sore because of the menstruation itself; if it happens not to have these complainings I have pain in my ovary because of ovulation. If it`s not that it will be something with my teeth or skin, or something - every day a new problem! On the other hand, I have a serious trouble with my heart that aggravates from time to time and scares me to death, and more and more discomforts, complainings and conditions .
But my main and constant problem have always been my nerves. This is the one thing that will control my life forever and it will be a miracle if I ever find a solution for that main psychosomatic disorder of mine. I say psychosomatic because it`s obvious for everyone that my nerves have an influence on my entire body, that always makes me feel bad and untill I have problems up there, I will have problems everywhere.
So Plamen mentioned that this woman is actually a fortuneteller and she has told him the good news he will have tweens one day. "Oh, that`s exactly what I need!" I thought, because I already had considerable problems with the boyfriend, who behaved really cold and stand-offish and I was eager to know what`s going on with him ( I have a weaknes for fortunetellers, dreams and presentiments, which one way or another always appear to be, at least a little true) so I insisted for an immediate consultation with her.
...to be continued
-No! -I lied, "Sometimes I shift them with strawberries"- I thought to myself, but as usual I didn`t say it.
It was one of those hot summer days, when I met Nikos with a plastic bag of dark, heavy cherries in my hand. It was such a great heat at the middle of the day, that we just looked at each other and spoke without words. "I cant take this anymore!" "Aha!" "I left some clothes in the laundry" "All right!" "I may come later... or tomorrow.. I`ll see... its so hot now" "Mhm" "Shall we go to run together?" "Sure... but, please not now... I`m gonna die!" "Yeah I know! Me too" "OK, see you" "See you" ... "Do you want cherries?" "No, thanx, but you should eat some meat! It`s no wonder you can`t run - you can`t survive eating only cherries!" "Yeah, sure!".....
There was a period when every lunch break I used to visit a woman, who claimed to be something like an energy therapist. She was very popular and many people knew her, but it was kind of underground business so it was very difficult to have an admission to be her client- someone should recommend you personally. Anyway, my good friend Plamen had some connections and visited her for some weeks ( his diagnosis was "too much bad tension accumulated in his... someplace or other" so he needed two weeks expensive healing, that Plamen enjoyed very much and visited her regulary and with great pleasure.
To tell the truth, I always have one or another pain in my body and almost all the time I feel unconfortable in my skin, so I have always been interested with all sorts of alternative healings and methods for reinforcing and recovering. By the way, a few days ago, I read a joke about people like me. Here it is:"How the doctors recognize someone is completely healthy? When everyday the patient complains about a new pain !" So this is exactly my case, but I SWEAR I realy have a pains and worries in my body all the time- if it`s not my head it will be my back. If it`s not that I`m with digesting disorder-when I`m hungry I feel bad, when I get some food I feel bad again. If it`s not that I will be with PMS sindrom and few days later I will be sore because of the menstruation itself; if it happens not to have these complainings I have pain in my ovary because of ovulation. If it`s not that it will be something with my teeth or skin, or something - every day a new problem! On the other hand, I have a serious trouble with my heart that aggravates from time to time and scares me to death, and more and more discomforts, complainings and conditions .
But my main and constant problem have always been my nerves. This is the one thing that will control my life forever and it will be a miracle if I ever find a solution for that main psychosomatic disorder of mine. I say psychosomatic because it`s obvious for everyone that my nerves have an influence on my entire body, that always makes me feel bad and untill I have problems up there, I will have problems everywhere.
So Plamen mentioned that this woman is actually a fortuneteller and she has told him the good news he will have tweens one day. "Oh, that`s exactly what I need!" I thought, because I already had considerable problems with the boyfriend, who behaved really cold and stand-offish and I was eager to know what`s going on with him ( I have a weaknes for fortunetellers, dreams and presentiments, which one way or another always appear to be, at least a little true) so I insisted for an immediate consultation with her.
...to be continued
четвъртък, 5 февруари 2009 г.
a dream
I was in a strange, thin forest during the summer. It was not only hot, but everything around was dry and covered with some kind of white dust. I had the feeling that somewhere around there was a graveyard but I couldnt see it.
On a short tree I saw a nest, very big one, like eagle`s. Inside it was full with just incubated .... kittens from the big eggs. "Hm, it`s exactly what I need!", I thought to myself and I took one. It was coloured in white and orange- very beautiful and it was big like a grown up cat, but I still knew it was a baby. I put it on my neck and shoulders ( thats how big it was!) and I went off. I thought that it will be wild and will scratch me but it started to purr. Do you know that sound? Prrrr.... prrrr.... prrrr..... prrrrr...... I was very, very happy that the kitten was so calm.
I brought it home and it ate some food. Than I realized the young kittens can`t defecate by themselves and they need mother`s support, so I was just about to help it with a towel and I woke up...
On a short tree I saw a nest, very big one, like eagle`s. Inside it was full with just incubated .... kittens from the big eggs. "Hm, it`s exactly what I need!", I thought to myself and I took one. It was coloured in white and orange- very beautiful and it was big like a grown up cat, but I still knew it was a baby. I put it on my neck and shoulders ( thats how big it was!) and I went off. I thought that it will be wild and will scratch me but it started to purr. Do you know that sound? Prrrr.... prrrr.... prrrr..... prrrrr...... I was very, very happy that the kitten was so calm.
I brought it home and it ate some food. Than I realized the young kittens can`t defecate by themselves and they need mother`s support, so I was just about to help it with a towel and I woke up...
вторник, 3 февруари 2009 г.
понеделник, 2 февруари 2009 г.
one
- Five minutes! Five minutes! Where have you been for whole five minutes? - asked my former trainer and boyfriend after the second run of the route trom the unsuccessful for me competition, held in my favourite forest in Veliko Tarnovo. I ran the distance for more than 18 minutes and now I cut the result to the winning 13 min and some seconds.
I looked down ashamed instead of an answer. "I was wondering which way to go..." I said to myself, though half of the distanse I ran after a strange man with the same route with mine, who had an inscription on his back "Bulgaria Military Team". In general this is not very much allowed so I couldnt answer "Ask the military man what he did for whole 5 minutes!" the way I wanted to, so I prefered the very respected by me Golden Silence.
It was one of those extremely hot days when people took the courage to go out just about after 7 PM. Everything in the forest was so dry, that I had the feeling I am in the middle of a huuuge herbarium, where even the wind sounded like my mama`s big cloth bags full with dried herbs and plants prepared for the winter. I took off my trainers and my socks and I walked barefooted on the dried like a hay grass. It was hot and crumby and it gave me the pleasure children feel, when they get naked and barefoot on the beach. The sweat was streaming down all over my body and the sun was burning my skin though it was long after 5PM. I could feel the smell of my own hot and wet body: smell of fresh sweat, sunburned skin and summer forest, dry forest. Im my awareness the scents have a major lead so I can precisely recognize the smell of a summer forest, winter forest, pine and oak tree forest, forest after rain, forest before rain; I know the smell after competition, the smell after walk; I know the specific smell of walk in the forest in a windy day; I can always feel the smell coming from my hair and skin after a cross and I dont go immediately to the bathroom-half an hour later it changes to another.... This scent is like a narcotic for me, I feel like I could kill someone just to feel it, like Jean-Baptiste Grenouille, Patrick Süskind personage in Das Perfume novel-he kills just to feel the ultimate odour. I know how that feels. Once I smelled my then boyfriend`s skin on a very special place of his body..... it was the ultimate orgasm of my entire inner being- waves, stars and flowers floated in the air and I felt arousement, insanity and love...
We were waiting for our friends, a young family, both national competitors with their 1 year old son Mitko, who had the incredible ability to freak out his parents, mostly his mother, with his never ending energy and desire to possess, touch, and feel anything that may be possessed, touched and felt at the same time.
-"Aaaaaaaaaaa!" - he shouted out with his entire voice just to represent himself to the audience - "Hmm..." - a cute smile appeared on his face, right after he got assured we noticed and greeted him.
That summer was really intense for me. The hottest it was, the strongest I felt. I was running 6 days a week, very often at midday, when degrees were about 38-40 C, and when my body got so overheated and I felt so dizzy, that I thought my blood may come out of my skin instead of a sweat. I was afraid if somebody see me doing short intervals against a slope - he will think I am absolute insane. At the evenings I was cycling for 50-60 minutes, so I got the shape of a very nice and tidy sexy girl. That summer I felt what is like to have the perfect body and what does it take to keep it in shape- it takes your common sense and you entire energy, but I still considered the results satisfying and the efforts worthwhile. In the background of these crazy trainings was the idea to become a pretty good orienteer and to make my childish dream come true, and to win the heart of my beloved man. "Drun, drun!" in Bulgaria people say, I failed in both contests but the lessons I learned and the adventures I experienced will be forever engraved in my mind and heart, so if someone wants to know, I don`t regret it even for a while...
...... to be continued
I looked down ashamed instead of an answer. "I was wondering which way to go..." I said to myself, though half of the distanse I ran after a strange man with the same route with mine, who had an inscription on his back "Bulgaria Military Team". In general this is not very much allowed so I couldnt answer "Ask the military man what he did for whole 5 minutes!" the way I wanted to, so I prefered the very respected by me Golden Silence.
It was one of those extremely hot days when people took the courage to go out just about after 7 PM. Everything in the forest was so dry, that I had the feeling I am in the middle of a huuuge herbarium, where even the wind sounded like my mama`s big cloth bags full with dried herbs and plants prepared for the winter. I took off my trainers and my socks and I walked barefooted on the dried like a hay grass. It was hot and crumby and it gave me the pleasure children feel, when they get naked and barefoot on the beach. The sweat was streaming down all over my body and the sun was burning my skin though it was long after 5PM. I could feel the smell of my own hot and wet body: smell of fresh sweat, sunburned skin and summer forest, dry forest. Im my awareness the scents have a major lead so I can precisely recognize the smell of a summer forest, winter forest, pine and oak tree forest, forest after rain, forest before rain; I know the smell after competition, the smell after walk; I know the specific smell of walk in the forest in a windy day; I can always feel the smell coming from my hair and skin after a cross and I dont go immediately to the bathroom-half an hour later it changes to another.... This scent is like a narcotic for me, I feel like I could kill someone just to feel it, like Jean-Baptiste Grenouille, Patrick Süskind personage in Das Perfume novel-he kills just to feel the ultimate odour. I know how that feels. Once I smelled my then boyfriend`s skin on a very special place of his body..... it was the ultimate orgasm of my entire inner being- waves, stars and flowers floated in the air and I felt arousement, insanity and love...
We were waiting for our friends, a young family, both national competitors with their 1 year old son Mitko, who had the incredible ability to freak out his parents, mostly his mother, with his never ending energy and desire to possess, touch, and feel anything that may be possessed, touched and felt at the same time.
-"Aaaaaaaaaaa!" - he shouted out with his entire voice just to represent himself to the audience - "Hmm..." - a cute smile appeared on his face, right after he got assured we noticed and greeted him.
****************************
That summer was really intense for me. The hottest it was, the strongest I felt. I was running 6 days a week, very often at midday, when degrees were about 38-40 C, and when my body got so overheated and I felt so dizzy, that I thought my blood may come out of my skin instead of a sweat. I was afraid if somebody see me doing short intervals against a slope - he will think I am absolute insane. At the evenings I was cycling for 50-60 minutes, so I got the shape of a very nice and tidy sexy girl. That summer I felt what is like to have the perfect body and what does it take to keep it in shape- it takes your common sense and you entire energy, but I still considered the results satisfying and the efforts worthwhile. In the background of these crazy trainings was the idea to become a pretty good orienteer and to make my childish dream come true, and to win the heart of my beloved man. "Drun, drun!" in Bulgaria people say, I failed in both contests but the lessons I learned and the adventures I experienced will be forever engraved in my mind and heart, so if someone wants to know, I don`t regret it even for a while...
...... to be continued
петък, 30 януари 2009 г.
Today, 3oth of January,2009 I catched the meaning of my most recent breack up... to understand how good is to be free. Physically, emotionally,intellectually... This is the best damn thing ever!
Before I never thought about this. To tell the truth I didn`t have any freedom, because of too much care and work, but now..... little by little... I`m getting free from the shackles. I`m not desperate anymore, I`m not sad, I don`t care, I don`t cry... Why should I? Because I havent found the perfect man? May be, I`m not perfect yet, as well! May be it`s time for fun ;) ;) ;)
Unfortunatelly, I have no recent pictures for you, but the weather is horrible and I didn`t have the best time ever. Hope I will have the chance to show you some beauties soon!
Have a great weekend, everybody
Love, Yana
P.S. Today I met the first foreigner tourist for this year - Zack from Washington, D.C. Thank you, Zack! Hopefully you will bring me some good luck this year, I need it so much!
Before I never thought about this. To tell the truth I didn`t have any freedom, because of too much care and work, but now..... little by little... I`m getting free from the shackles. I`m not desperate anymore, I`m not sad, I don`t care, I don`t cry... Why should I? Because I havent found the perfect man? May be, I`m not perfect yet, as well! May be it`s time for fun ;) ;) ;)
Unfortunatelly, I have no recent pictures for you, but the weather is horrible and I didn`t have the best time ever. Hope I will have the chance to show you some beauties soon!
Have a great weekend, everybody
Love, Yana
P.S. Today I met the first foreigner tourist for this year - Zack from Washington, D.C. Thank you, Zack! Hopefully you will bring me some good luck this year, I need it so much!
четвъртък, 29 януари 2009 г.
for rock lovers
http://www.youtube.com/watch?v=JCZfJ5ai07U
If you are a rock fan and you dont know this band- you are a complete ignorant!
I dont have many rock bands uploaded on my ipod, but I have Kings of Leon`s two albums - Because of the Times and Only by the Night. I sincerely suggest you the second one- the first is just a warming up for Caleb`s voice to burst out in Only by the Night! I believe you will enjoy it!
P.S. If you ever dare to tranclate any of their lyrics, you will come round to the opinion that I am not that extraordinary, outlandish and demented- these guys seem to know what depression, despair and misunderstanding is ;) One of the reasons I don`t listen rock anymore is to avoid deeper and deeper falling into all these feelings - if I do it, suicide is just a step away from me, so DJs, for the present I`m yours;)
If you are a rock fan and you dont know this band- you are a complete ignorant!
I dont have many rock bands uploaded on my ipod, but I have Kings of Leon`s two albums - Because of the Times and Only by the Night. I sincerely suggest you the second one- the first is just a warming up for Caleb`s voice to burst out in Only by the Night! I believe you will enjoy it!
P.S. If you ever dare to tranclate any of their lyrics, you will come round to the opinion that I am not that extraordinary, outlandish and demented- these guys seem to know what depression, despair and misunderstanding is ;) One of the reasons I don`t listen rock anymore is to avoid deeper and deeper falling into all these feelings - if I do it, suicide is just a step away from me, so DJs, for the present I`m yours;)
сряда, 28 януари 2009 г.
pictures
This photogallery made me smile today!
http://bgman.net/index.php?newsid=270
But when you see this you will know much better what I was talking about yesterday:
http://bgman.net/index.php?newsid=114
http://bgman.net/index.php?newsid=270
But when you see this you will know much better what I was talking about yesterday:
http://bgman.net/index.php?newsid=114
вторник, 27 януари 2009 г.
I always wonder why people cry on funerals? (for the foreigners I must specify something: Bulgarian funerals are one of a kind-people wail, say crazy thoughtless words, exaggerate everything.... a very sorry sight)
In my oppinion people must cry for those who are alive, esp for people with difficult life, such as we all know the Earth is overpopulated with. I dont mean myself-I have two hands, two legs, two eyes, I`m healthy (today it was proved one more time... ok, I am emotionally overloaded, but my body is ok!); I have a mother (some people dont have one); I have a room; I have the perfect child; I have business....... no I dont have, but- hey I think I`m fine. I have my music, I have my computer... I have no love, I have no support from my family, I have no money, I have no fun, I failed like an athlete, like a lover and girlfriend, I failed in my education..... I`m a complete looser, but I know bigger loosers than me! And I know people who have no one of the things that I have- people with serious diseases, with constant pains; people repressed, tortured, abused; people hungry and thirsty...
Anyway I wanted to say that so many people have such a miserable life, why dont we just admit that death takes them to a better place? Who says its bad to die? According to me its bad to live, but... who listens?
I know in some cultures people celebrate the death, they believe something good has happened... it was in Indonesia or... why I never remember facts? I dont know where it was but I greet that! I have been craving to die so many times that... death means nothing for me. Nothing at all can touch me lately. If I die its bad for my child but when a 85 yrs old person dies... why its bad?
And why I feel so bad now? Why does it hurt so much? Why? My head is going to burst in a few seconds, I`m telling you, thats how it hurts. Life is bad, bad, bad.... Dont cry for those who deliver from it, cry for the one who stay! Damn it!
In my oppinion people must cry for those who are alive, esp for people with difficult life, such as we all know the Earth is overpopulated with. I dont mean myself-I have two hands, two legs, two eyes, I`m healthy (today it was proved one more time... ok, I am emotionally overloaded, but my body is ok!); I have a mother (some people dont have one); I have a room; I have the perfect child; I have business....... no I dont have, but- hey I think I`m fine. I have my music, I have my computer... I have no love, I have no support from my family, I have no money, I have no fun, I failed like an athlete, like a lover and girlfriend, I failed in my education..... I`m a complete looser, but I know bigger loosers than me! And I know people who have no one of the things that I have- people with serious diseases, with constant pains; people repressed, tortured, abused; people hungry and thirsty...
Anyway I wanted to say that so many people have such a miserable life, why dont we just admit that death takes them to a better place? Who says its bad to die? According to me its bad to live, but... who listens?
I know in some cultures people celebrate the death, they believe something good has happened... it was in Indonesia or... why I never remember facts? I dont know where it was but I greet that! I have been craving to die so many times that... death means nothing for me. Nothing at all can touch me lately. If I die its bad for my child but when a 85 yrs old person dies... why its bad?
And why I feel so bad now? Why does it hurt so much? Why? My head is going to burst in a few seconds, I`m telling you, thats how it hurts. Life is bad, bad, bad.... Dont cry for those who deliver from it, cry for the one who stay! Damn it!
понеделник, 26 януари 2009 г.
четвъртък, 22 януари 2009 г.
The 37 Bible
Do you know what is the best substitute for failed visit to the dentist? A long, exhausting, indulging and completely satisfying cross with your best frend! I`m telling you, this is one of the greatest pleasures a person can enjoy. I dont say "Thank you God!" very often, but when I feel how strong, healthy and filfulled with energy I am, I just cant help saying it. Life can still be beautiful, even after all the good things you have dreamed of, are gone.
Ok, lets get down with something important!
A note to all 37 agents!!! ( I know only two of them and I already warned them about that, but I still want to have my say in the blog!)
I found the 37 level`s Bible, obviously written by another Thirty-Sevener! Her name is Scarlett Thomas and the book is "The End of Mr. Y" This is a pure evidence that I am right!!!! There is another life or communication, or state of mind that is much higher than this f***ing stupid, simple, basic and senceless existence! A common mind! This is the answer dear people, a common mind between two or million people with identical understandings. And do you know what is the definition for love accordind this genious theory ( for non- 37 this is just a fiction, a mental experiment, dont forget it!) ? To die in someone else`s mind! To melt into your awareness! To disappear inside you! To become you! And all contrariwise! This is love! When someone becomes you and you become someone and there is no clash of interests and collisions between their understandings... nothing like that. It`s a complete unity between the minds! And it`s not physical, not at all- it`s a matter of common consciousness. And its not a prosses like the most habitants in this perverted level I live now claim. It just happens- first hour, first day- not any long! And both sides know that, nobody asks questions... What questions, it`s like to ask yourself! You and this person- its not two, its only one. If you like yourself-you like this person, if you dont- he already knows the reason. Speak? About what? It`s just not necessary. Everyone knows what the other knows. To criticize? Only if you do it with youself! Hurt? Abuse? Disappoint? Lie? Do you do this to youself, freak? Than why you do it to your other half? It`s like you do it to youself, dont you understand? This is such a simple, but genious apprehension for the difficult matter of love and relationship! It`s difficult for people, who have never been beyond the level of the physical, dirty and material world. It`s their world, their exsistence... They can read the book and they can even like it, but they will never understand it! They will never know what I am talking about. They just dont have the appropriate organs to comprehend it!
Thats all my dear! I miss you Thirty-Seveners! You know who you are! Though, one of them disappeared a week ago. May be he has found another Thirty-Sevener and have died in her consciousness. This is the best reason to desappear ever- thats exactly what I would like to do, but something tells me he may be in trouble... Hope you are ok, zaiche! BB
P.S. By the way, I am just chatting with a friend of mine, who maybe is a Thirty-Sevener, but I still cant expose him! Niki, are you?
Ok, lets get down with something important!
A note to all 37 agents!!! ( I know only two of them and I already warned them about that, but I still want to have my say in the blog!)
I found the 37 level`s Bible, obviously written by another Thirty-Sevener! Her name is Scarlett Thomas and the book is "The End of Mr. Y" This is a pure evidence that I am right!!!! There is another life or communication, or state of mind that is much higher than this f***ing stupid, simple, basic and senceless existence! A common mind! This is the answer dear people, a common mind between two or million people with identical understandings. And do you know what is the definition for love accordind this genious theory ( for non- 37 this is just a fiction, a mental experiment, dont forget it!) ? To die in someone else`s mind! To melt into your awareness! To disappear inside you! To become you! And all contrariwise! This is love! When someone becomes you and you become someone and there is no clash of interests and collisions between their understandings... nothing like that. It`s a complete unity between the minds! And it`s not physical, not at all- it`s a matter of common consciousness. And its not a prosses like the most habitants in this perverted level I live now claim. It just happens- first hour, first day- not any long! And both sides know that, nobody asks questions... What questions, it`s like to ask yourself! You and this person- its not two, its only one. If you like yourself-you like this person, if you dont- he already knows the reason. Speak? About what? It`s just not necessary. Everyone knows what the other knows. To criticize? Only if you do it with youself! Hurt? Abuse? Disappoint? Lie? Do you do this to youself, freak? Than why you do it to your other half? It`s like you do it to youself, dont you understand? This is such a simple, but genious apprehension for the difficult matter of love and relationship! It`s difficult for people, who have never been beyond the level of the physical, dirty and material world. It`s their world, their exsistence... They can read the book and they can even like it, but they will never understand it! They will never know what I am talking about. They just dont have the appropriate organs to comprehend it!
Thats all my dear! I miss you Thirty-Seveners! You know who you are! Though, one of them disappeared a week ago. May be he has found another Thirty-Sevener and have died in her consciousness. This is the best reason to desappear ever- thats exactly what I would like to do, but something tells me he may be in trouble... Hope you are ok, zaiche! BB
P.S. By the way, I am just chatting with a friend of mine, who maybe is a Thirty-Sevener, but I still cant expose him! Niki, are you?
вторник, 20 януари 2009 г.
Heaven
Today the Skyes are going crazy! Maybe Gods above celebrate something ... The old people in Bulgaria believe that the last Sunday, the day of Saint Atanas is the first day from the winters last days or in other words winter little by little goes away; the day gets longer and you know, all the bad, black energies are going away, because they can only exist by the time of darkness and misery.
You know I have showed you many sunsets, but for the first time I am going to show you a sunrise. I think its fabulous, though the ugly buildings in the picture. Here it is:
You know I have showed you many sunsets, but for the first time I am going to show you a sunrise. I think its fabulous, though the ugly buildings in the picture. Here it is:
The next one is fulfilled with meanings for me. Do you notice the bright and the dark side? Like the sky is separated on two halves and this is exactly the way it was. I thought that at this moment I am watching meteorology in action- I could see how the clouds were stepping back just to make a room for the sunlight. Like the Heaven was drowing it`s curtains to remind us there is not always dark- soon or late the light comes in our life..... just to disappear very soon after that.
Sorry about this pessimism.Here it is the picture:
Well, in many horoscopes I have read one and the same thing- in my previous life I have been a man, an astronomer. May be, some of you will understand why now I am strong and willed like a man and I always look upwards, to the skyes. I believe this is something nobody can take away from me- as long as I can see, I will always have my skyes.
Thank you very much for reading! Have a day filled with miracles, you deserve it! See you soon!
Абонамент за:
Публикации (Atom)