- Приказка, чиито край е известен още в самото начало, не е хубава приказка! -Жената- Залез беше прегърнала Порцелановата кукличка през раменете, бъреше сълзите и и я успокояваше - Нали си гледала по филмите истории за голямата любов. Тя винаги бива подлагана на огромно изпитание, но с тази разлика, че в живота изпитанията са много повече. Те никога не спират и ако двама души успеят да минат през тях успешно, едва тогава любовта им може да бъде наречена голяма.
- Мами, ще ми помогнеш ли? -попита душичката своята закрилница през сълзи.

Жената-Залез въздъхна, но този път с усмивка.
- И без друго нямаме какво друго интересно да правим през следващите единадесет и половина години. Защо пък не?

Sunburnt стоеше отстрани и гледаше. С нейните хитри зелени очи, тя можеше да вижда много по-навътре в нещата, отколкото наивните добродушни погледи на нейните сестри можеха да прозрат. Тя виждаше в душите на хората, четеше думите им между редовете и надушваше чувствата, страховете и лъжите им от далече. Sunburnt беше прозряла нещо и го беше споделила със сестрите си. " Ами ако и те са няколко?"

- Какво? Как така?
- Ей така! Няма друго логично обяснение за това, което се случи.
- Гледай ти! Дали са само двама или са повече?- попита Heart- shaped.
- Кой знае... все някак си трябва да разберем. Но ако се окажа права, значи все пак той не е като другите, което автоматично означава, че не сме се излъгали.

Heart-shaped прегърна Жената-Залез толкова силно, че и спря дъха. И отново не каза нищо, само тихо си хихикше на рамото и.

Странно същество беше Heart-shaped. Толкова малка, бледа и слаба, а можеше с една въздишка да преобърне целия свят. Този свят, който беше толкова враждебен към нея... или толкова мил. Тя все още се учеше да го разпознава. И да му вярва.

- Знаете ли какво съм забелязала? -вметна Жената- Залез, Че когато спреш да вярваш, винаги ти се изпраща знак, който ти показва, че трябва да продължиш.

Слънцето се скри с още една педя по на Юг. Есента беше тук.