Пет

"Пилеем време в търсене на идеалния любовник, вместо да създадем идеалната любов."*

Ето този цитат ме остави с отворена уста, пред парче домат забодено на вилицата ми, докато обядвах и четях списание (аз не мога да се храня вглъбена в това, което ям, винаги трябва да чета нещо и да тъпча градивен материал едновременно в стомаха и съзнанието си).

Около десет секунди по-късно се осъзнах и го прочетох отново, а след това още веднъж и още веднъж... "Ето това е квинтесенцията на всичко онова, което се бях опитвала да проповядвам в продължение на години! Най-после намерих синтезирано обяснение на всички онези компромиси и пролети сълзи по несъвършени любовници, които отчаяно се опитвах да задържа до себе си, за да изградим нещо заедно."

Пет часа по-късно стоя и си мисля: Добре де, а за да стане това, не трябва ли все пак да срещнеш идеалния любовник, чието съвършенство се изразява в това да повярва достатъчно силно в теб, че да поиска да създадете нещо заедно? Защото аз на това му казвам идеален любовник, а не на онзи перфектен, богат красавец, който изобщо не ме вълнува. И защо за бога, трябва да си чупя главата и да се измъчвам да се променям с идеята , че като стана съвършена, тогава въпросният г-н Идеален ще ме поиска? Ами аз ако стана съвършена, дали все още ще имам нужда от някого? И за какво е цялата тази борба със себе си и със света, при положение, че истинското щастие е именно да се примириш с тях?

Никой няма нужда от съвършен любовник и никой няма нужда сам по себе си да е съвършен. Ето това се опитвам да кажа, а някак си все не успявам и непрекъснато го забравям. Ние сме само наполовина съвършени, всичко останало е боклук. Боклук, който се компенсира от съвършенството на човека до теб. Двамата си замитате негативите под масата и се покривате един друг. Екип, комбина... като в старите сериали. Ето това е истинската, градивна любов! Ето за това мечтая!

Но тя е за избрани.. На мен явно ще ми се наложи да стана изцяло съвършена. Какво да се прави- съдба! Но нали знаете, че всеки получава отгоре толкова товар, колкото може да поеме... аз какво да направя, че мога да нося повече от вас :))))))))))))))))))))

* Касиел Ноа Ашер