Heart-shaped Cloud Seeker

Heart-shaped Cloud Seeker излизаше всеки следобед, въоръжена с безценния си фотоапарат и меко одеало в искрящи детски цветове, за да снима облаци. Те бяха нейната най-голяма страст- наблюдаваше ги, снимаше ги, систематизираше ги и ги нареждаше в малката си главица така старателно, както старите госпожи от предишния и квартал си събираха в раклите плетените покривчици на една кука.

Те много я обичаха. Много. Виждаха в нея по нещо от себе си, отдавна погубено от мъка я по изгубени съпрузи, я по заминали по чужбина синове и снахи, които очакваха с нетърпение всяко лято. Виждаха в усмивката и онази детска невинност и добрина, които жените на нейната възраст отдавна бяха изтървали някъде между високите столчета на баровете или бяха изплакали по онези мъже, свалили ги на земята рано, рано с безразличието и грубостта си.

HeartShaped, както ще я наричаме за по-кратко, не беше ходила нито по барове, нито пък някога беше привличала подобни мъже, та да успеят и нея да свалят на земята.Те не можеха да и предложат нищо и стояха на далеч от нея, невидимо отблъсквани от странния и полиран вид на порцеланова кукличка, която и при най- малкото невнимание можеше да бъде изтървана на земята и разбита завинаги на хиляди ситни парченца. Мъжете не обичат да се занимават с такива деликатни неща, те ги плашат- бебета, бижута, вази, разплакани жени... Те обичат стабилни, силни, здрави неща, които да хванат със грубите си ръце без страх, да ги намачкат, да ги стиснат, да ги ударят. Шляяяп!

Веднъж HeartShaped бе попаднала по невнимание на един такъв екземпляр. На нея и се повръщаше като си спомняше за него, но с въздишка осъзнаваше, че вина за това имаше единствено и само нейнатта слабост. Добре че сестра и, Sunburnt Skin и се притече на помощ тогава- беше нужен само един единствен убийствен поглед с цвят на току що полиран изумруд към натрапника, за да го накара да съжали, че изобщо се е родил мъж. След кратката канонада от думи, изстреляни точно където и когато трябва, двете си тръгнаха завинаги. No regrets! Така каза Sunburnt на сестра си и млъкна задълго след това.

Краят на лятото идваше и се усещаше по аромата на паднала шума по поляните, където обикаляше HeartShaped. Тя бродеше като сянка, мълчалива и унесена в мислите си. Обикновено носеше фотоапарата със себе си, за да не пропусне да снима онова мъничко чудо, което откриваше навсякъде и във всяко нещо. Порцелановата кукличка показваше снимките на своите приятели и познати, а те само вдигаха рамене и цупеха устни в недоумение "За какво си снимала това?"

HeartShaped прибираше снимката обратно без да каже нищо и продължаваше със следващата. "А тази?"- питаше тя с поглед, неподсказващ нищичко на нещастния човечец, приклещен да си губи времето в отчаяни опити да общува с нея. "Ммммм не, не! Трябва да тръгвам!" HeartShaped дори не се обръщаше назад, за да изпрати с поглед невежия. Такива тя познаваше много. Беше ги класифицирала и подредила в съзнанието си така, както правеше със всички образи от действителността и фантазията си. Тя знаеше, че и на двете места се намират такива, които имаха всички шансове някой ден да проумеят това, което HeartShaped знаеше. На всичкото отгоре, тя дори подозираше, че е напълно възможно да има и такива, които нямаше нужда да проумяват каквото и да било. Те знаеха. Младата жена с вид на порцеланова кукличка живееше с мисълта, че някой ден, ще намери поне един от тях.

To be continued...