Всичко онова, което мисля и чувствам оттук нататък, смятам да запазя за себе си.

Благодаря ви, че бяхте с мен през цялото време на съществуването на този блог!

Бъдете щастливи!

Яна

Ден Петдесети

Има един съвет, който съм получавала много пъти, но никога не съм разбирала- не очаквай нищо и ще получиш всичко! Много пъти, също така, съм чувала хора да казват, как винаги са знаели, че нещо определено ще им се случи... Знам, че двете твърдения си противоречат, но колкото и да е невероятно, те понякога идват заедно. За да ни оставят безмълвни.

Понякога подаръците идват в странни опаковки, друг път те никога не могат да бъдат разопаковани... Има случаи, когато получаваме нещо, за което сме жадували, само за да разберем, че нямаме нужда от него. Замисляли ли сте се колко различни са хората? Колко живота трябва да изживеят, за да достигнат до мъдростта, която ги отделя от останалите?

Срещали ли сте някога някой, който твърди, че не може да повярва, че вие наистина съществувате? Пробвали ли сте някога да мислите за това, кое наистина е важно, кое ви прави щастливи и от какво всъщност има нужда душата ви?

Аз вече да...

P.S. На Геша има една череша с напълно узрели плодове... Но те са толкова високо, че никой не може да ги достигне! Отдолу има завързан един хамак и като легнеш на него можеш да ги видиш.

Ето за това ви говоря, че е важно. Всичко останало няма значение.

Ден Четиридесет и Девети

Днес обещах на един човек да напиша само точки, точки, точки като коментар на деня, така че смятам да си спазя обещанието!

...........................................................

Това е!

Ден Четиридесет и Осми

При положиение, че всеки човек има свободата да избере сам пороците си, то аз избирам моят да е сладоледа!

Половин килограм на един път тази вечер! Върховно изживяване!

После цяла нощ имах еротични сънища...

А днес съм само на ориз и зеле. Fair enough!

Ден Четиридесет и Седми

.... Отметнах назад глава и се взрях в сивия цвят на вечерното небе. Чух хиляди щурчета да се надсвирват в тревата, а една кукувица напомняше, че е едва пролет... Въздухът беше тежък и влажен, сладък и наситен до опиянение с аромата на акация и свирчовина. Струйки пот се стичаха по лицето ми като живи. Изпитах върховното блаженство... Щастие... Ендорфини... Живот!

А това беше само един крос! "The best in life is free!"- спомняте ли си това от вчерашната песен?

Днес като цяло беше Day of art както на работа, така и вкъщи! На Геша ни гостуваха голяма група художници от цял свят, а вкъщи ме очакваше ето тази гледка:

Workshop-a на Калина и братовчедка и Маргарита! Оцветяват шишарки и ги продават по 40 ст. малките и 60 ст. големите ;)

А това е Antonio Puri http://www.antoniopuri.com/

Американец от индийски произход, артист в пълния смисъл на думата! Веднага се сдушихме измежду шарената тълпа от рускини, туркини, италианци, българи и разменихме по една гривничка в знак на принадлежност към едно по-различно състояние на духа. Във вторник имат изложба в Търново и нямам търпение да ги видя отново!

Ден Четиридесет и Шести

Мдааам! Днес си открих нова любима песен. Казва се Key of Life и е доста поучителна, нищо, че на първо слушане звучи като чист dance! То общо взето не е нужно да защитаваш докторат, за да живееш умно и да проповядваш мъдрост, която може да вдъхне живот на много емоционално закъсали хора. Като мен.

Само да споделя, че сега се чуствам значително по-добре. Не знам защо. Обичам ви!

Ето линк към оригиналната версия:

http://www.youtube.com/watch?v=-rMLDjPuL7k

А този mix тук е за ценители:

http://www.youtube.com/watch?v=_s0bo05Hsqg

Слуша се в кола или на слушалки! Или на живо с Armin! Enjoy!

Ден Четиридесет и Пети

I just wanna daaaaaaaaaaaaaaaance...

Няма такава магия като музиката! Тоест има- природата и спорта! А аз ги имам всичките, сега остава само да ги подредя правилно в градинката на ежедневието си, да вмъкна Калина, майка ми, Геша и приятелите и всичко ще е супер. Само трябва да излизам по-често. Скоро вече няма да ме пускат заради години ;)

Както пише в една книга- не живеем, за да работим, а работим, за да живеем. Не е задължително да се гърчиш- това не е нужно никому; страданието и чуството за вина не са идеал- те са пречка; освободи се от всичко, което не ти е нужно и остави само това, което би взел със себе си при пожар- детето, ipod-a, майка ми и котката!

Но все пак ще ми е жал за маратонките, екипите за бягане, гримовете и колекцията книги на Харуки Мураками- 11 на брой ( готова съм да се обзаложа, че в България няма друга такава, особено заради английските издания!)!