четвъртък, 19 май 2011 г.
събота, 22 януари 2011 г.
22.1.2011, Jupiter enters Aries
Dark outside. Snowing. Out with the dog, listen quality deep house mix. Stop under a street lamp, look up. Smoke a cigarette. Gorgeous. Priceless.
петък, 31 декември 2010 г.
Long legs, short legs, without legs
Unbelievable! That sentence accumulates everything I learned this year! Danny is a great young man, a good friend of mine, I just adore following. If I am blessed to have father in my next life I would choose him to be one. No kidding!
But what astonished me the most was this part:
Hey! When I was a little girl and we went to bed early with my mom ( she was always tired and against all that might happen to a person after 8PM, including watching TV, so we went to bed early, sometimes even when outside was still bright in the summer!) so I had a very good opportunity to lay in bed and think.
Im not sure exactly how old I was, probably 7-8, but sometimes I asked myself: "What if inside my stomach there is a world like ours and there are people who live there and I am their God? And inside the stomach of every little man inhabiting my inner world, there is another one and so on and so on. Like the Russian Doll Sets- Matryoshka?
Thats what I was thinking during the long, lonesome evenings spent in bed, in silence. My imagination was my only friend. No surprise I still enjoy silence and thinking.. French psychology ;)
So what if I was kind of right? What if I am God in my own inner world indeed? Am I a good god? Its difficult to balance and make choices all the time. What is important? Who is important? How should I judge different cases? How should I reward and punish? Whats the moral in there? I guess I have to practice more what I want to become- good God in my own Universe.
And yes, the heading! Some people are born black, some people white. Some have blue eyes, some dark. Some are born in loving families, others are thrown away. Some people have long legs, some- short legs. Some people dont have legs...
If you are capable to read this, you can reach the conclusion by yourself!
Happy New Year!
четвъртък, 23 декември 2010 г.
And another one
Last night I got the "Inception" kick. But I didnt fall in the water. I fell from the edge of the Universe, in the emptiness. That fall will never end... there will be no water for me. No one will catch me and I will never wake up..
That fall has started when I was born, I know that. Simply last night I realized for the next time what is the reality for me. Period.
The dream after 4am:
The same person.. I dreamed he has bought a small plot of land here at the place I live, down the river, to make a home and work residence. He emailed me, that he needs my help to run the project. I received a gift from him, a post mail. Some kind of document, a paper.. In between the pages, there was hidden message, hand written. A confession that he is in love with me and is inviting me to visit him.
The way I felt in my dream was absolutely incredible, the ultimate happiness.. Is this some kind of compensation for my troubles in the real life?
That fall has started when I was born, I know that. Simply last night I realized for the next time what is the reality for me. Period.
The dream after 4am:
The same person.. I dreamed he has bought a small plot of land here at the place I live, down the river, to make a home and work residence. He emailed me, that he needs my help to run the project. I received a gift from him, a post mail. Some kind of document, a paper.. In between the pages, there was hidden message, hand written. A confession that he is in love with me and is inviting me to visit him.
The way I felt in my dream was absolutely incredible, the ultimate happiness.. Is this some kind of compensation for my troubles in the real life?
вторник, 7 декември 2010 г.
Отново
Мдааа.. Предполагам, че това са най-безмислените статии на света, но не мога да пропусна да отбележа, че отново сънувах същия човек! Абсолютно същия ... как е възможно съзнанието ми да си го изгради и поддържа вече толкова време не знам. А подсъзнанието ми да ме уведомява периодично как вървят нещата :D
Искрено се забавлявам и наслаждавам на тези сънища, а когато се сетя за тях изпитвам истинско щастие.. тук, от тази страна; в този свят.
Пропуснах да отбележа, че беше доста по-висок от обикновено и ми се разсърди защото си говорех с друг. Тръгна нагоре по едни стълби.. Ще го догоня аз, историята далеч не е свършила, напротив- това е само предчувствие за нея.
Искрено се забавлявам и наслаждавам на тези сънища, а когато се сетя за тях изпитвам истинско щастие.. тук, от тази страна; в този свят.
Пропуснах да отбележа, че беше доста по-висок от обикновено и ми се разсърди защото си говорех с друг. Тръгна нагоре по едни стълби.. Ще го догоня аз, историята далеч не е свършила, напротив- това е само предчувствие за нея.
събота, 27 ноември 2010 г.
Когато не сънувам кошмари
Този сън, за който ще разкажа по-долу, вероятно най-прекрасният от всички...
Непрекъснато ми се появява един и същ мъжки образ. Понякога всяка нощ, понякога следобед, докато подремвам.. друг път отстъпва място на кошмари, за да се завърне след време все същият- прекрасен!
Не бих искала да го описвам.. не мога да бъда сигурна в нищо. Знам само кой е прототипа на този образ и как точно изглежда в детайли. Сънувам тялото му, лицето му, косата му, знам колко е висок... и знам, че не съм го изградила съзнателно този образ. Далеч е от всичко, което съм желала до сега...
Представям си сватбата си в детайли от както се помня като жена. Но никога не съм си я представяла така, както я сънувах тази нощ. Изумена и поласкана съм от съзнанието си, мисълта или подсъзнанието си, или онази часто от мен, която генерира тези прекрасни видения и чувства, които ме зареждат, възбуждат, стимулират или плашат много повече от всяка една форма на действителност, която преживявам. Нерядко сънищата са единствените, които ми доставят наслада и ме даряват с любов... не мога да опиша колко са красиви. Освен когато не са ужасяващи...
Сватбата ни беше на брега на морето, на един прекрасен плаж. Започна следобед, продължи през нощта и завърши на другата сутрин. Имаше един прекрасен бар с най-качествени и скъпи напитки. Алкохол под всякаква форма от всички крайща на света- ликьори, уиски, ром... какво ли не. Освен напитките, бара предлагаше на гостите и плодове - манго, праскови, банани, кокос, ябълки. Първокачествени плодове, каквито дори не съм опитвала през живота си. Всичко беше за нас...
Танцувахме непрекъснато- звучеше lounge, chill-out, house, latino; къпахме се в морето; ядохме торта- беше в светли тонове и украси от цветя по нея. Всички мои приятели бяха там, а на сутринта им направихме игри за забавление... Беше изумително преживяване.
Ако съдбата е решила да ме дари с партньор, с когото да изживея такава любов, бих направила всичко възможно да организирам сватбата ни по този начин. Истинско lounge- парти, на брега на морето, бара с напитките и приятелите ни.
Непрекъснато ми се появява един и същ мъжки образ. Понякога всяка нощ, понякога следобед, докато подремвам.. друг път отстъпва място на кошмари, за да се завърне след време все същият- прекрасен!
Не бих искала да го описвам.. не мога да бъда сигурна в нищо. Знам само кой е прототипа на този образ и как точно изглежда в детайли. Сънувам тялото му, лицето му, косата му, знам колко е висок... и знам, че не съм го изградила съзнателно този образ. Далеч е от всичко, което съм желала до сега...
Представям си сватбата си в детайли от както се помня като жена. Но никога не съм си я представяла така, както я сънувах тази нощ. Изумена и поласкана съм от съзнанието си, мисълта или подсъзнанието си, или онази часто от мен, която генерира тези прекрасни видения и чувства, които ме зареждат, възбуждат, стимулират или плашат много повече от всяка една форма на действителност, която преживявам. Нерядко сънищата са единствените, които ми доставят наслада и ме даряват с любов... не мога да опиша колко са красиви. Освен когато не са ужасяващи...
Сватбата ни беше на брега на морето, на един прекрасен плаж. Започна следобед, продължи през нощта и завърши на другата сутрин. Имаше един прекрасен бар с най-качествени и скъпи напитки. Алкохол под всякаква форма от всички крайща на света- ликьори, уиски, ром... какво ли не. Освен напитките, бара предлагаше на гостите и плодове - манго, праскови, банани, кокос, ябълки. Първокачествени плодове, каквито дори не съм опитвала през живота си. Всичко беше за нас...
Танцувахме непрекъснато- звучеше lounge, chill-out, house, latino; къпахме се в морето; ядохме торта- беше в светли тонове и украси от цветя по нея. Всички мои приятели бяха там, а на сутринта им направихме игри за забавление... Беше изумително преживяване.
Ако съдбата е решила да ме дари с партньор, с когото да изживея такава любов, бих направила всичко възможно да организирам сватбата ни по този начин. Истинско lounge- парти, на брега на морето, бара с напитките и приятелите ни.
сряда, 24 ноември 2010 г.
Още един безумен сън
Всичко започва от едно парти или по-скоро от запознанството ми с един DJ, който добър мой приятел все ми препоръчва, а аз все не вземам под внимание. Казва се Spartaque, днес вече ще го проверя!
Та, запознавам се в съня си с него и в последствие му организирам някакво супер мащабно парти със супер добри визуални и светлинни ефекти и т.н. Единият от ефектите е нещо подобно като засмукване във фуния на част от публиката нагоре, към рая...
В този момент влизам в съзнанието на един непознат за мен мъж- типаж, подобен на този, който описва Харуки Мураками. Каква е изненадата на част от "засмуканите", когато разбираме, че не всички отиват в рая... Някои отиват в ада.
Какво да се прави- отиваме в ада. Пътуваме по едина каменен тунел, все едно пещера, а осветлението оскъдно и студено. Изпращат ме в моята килия, където ще прекарам неизвестно колко време. Цялата е от камък, няма нищо в нея.
Необяснимо защо приемам всичко изключително спокойно. Трябва да се преоблека с черни дрехи- отварям гардероб, пълен с мъжки черни дрехи, главно ризи и панталони. Знам, че някъде навътре из рафтовете трябва да има тениски и с опитите ми да ги открия, приключва съня.
След това продължавам с друг сън, в който мъж на улицата раздавя цветя. Подари ми огромна розова орхидея.
Та, запознавам се в съня си с него и в последствие му организирам някакво супер мащабно парти със супер добри визуални и светлинни ефекти и т.н. Единият от ефектите е нещо подобно като засмукване във фуния на част от публиката нагоре, към рая...
В този момент влизам в съзнанието на един непознат за мен мъж- типаж, подобен на този, който описва Харуки Мураками. Каква е изненадата на част от "засмуканите", когато разбираме, че не всички отиват в рая... Някои отиват в ада.
Какво да се прави- отиваме в ада. Пътуваме по едина каменен тунел, все едно пещера, а осветлението оскъдно и студено. Изпращат ме в моята килия, където ще прекарам неизвестно колко време. Цялата е от камък, няма нищо в нея.
Необяснимо защо приемам всичко изключително спокойно. Трябва да се преоблека с черни дрехи- отварям гардероб, пълен с мъжки черни дрехи, главно ризи и панталони. Знам, че някъде навътре из рафтовете трябва да има тениски и с опитите ми да ги открия, приключва съня.
След това продължавам с друг сън, в който мъж на улицата раздавя цветя. Подари ми огромна розова орхидея.
Абонамент за:
Публикации (Atom)