Warning: The content of this blog is unusually clear, direct and not for the faint-hearted!

сряда, 22 април 2009 г.

Ден Двадесет и Първи

Вече два месеца ходя на киокушин карате в една от залите на стадиона в Търново. Тренирам предимно с деца и тинейджъри, но има и хора на моите години. В залата се засичаме с момчета и мъже, трениращи класическа борба, а също така и някои други по-малко познати бойни спортове, чиито названия дори не мога да запомня.

За цялото това време, аз не съм чула нито веднъж някой от тях да повиши тон, да нагруби някого, да го обиди, да го наругае, да се подиграе на някое от момичетата, да каже някоя нецензурна или вулгарна дума! А всички знаем каква е репутацията на т.нар. борци или бойци! Евала хора!

За сметка на това се сещам за един друг спорт, където самочуствието е изключително голямо, а взаимоотношенията между състезателите са на ниво динозаври (за справка: форумите на двата спорта), а всички гореспоменати действия са начин на живот за повечето от тях!


P.S. Кой е втория спорт всички знаем, а за моя огромна радост, поколението, което идва след моето, не е същото- напротив, всички деца са изключително позитивни и умни, така че надежда има, а до тогава.... яко бой! Ус!

Няма коментари: