Разкачих всички машини в пералнята и се сбогувах с някои приятели и клиенти. Честно казано, изпитах някакво перверзно удоволствие от това- даже се развиках на един ултра тъп селянин, а той ме заплаши с полиция! Накрая ми казва- "Виж, всички те чуха как викаш!" , а аз му отговарям "Не се притеснявай, те и друг път са ме чували!"
Та така де- ще ме запомнят хората в махалата. То такова чудо забравя ли се?
Ричард се появи след дълго отсъствие- за сведение, това момченце обърка цялата работа миналата есен, но нейсе! Така е било писано!
Разбрахме се със счетоводителката за данъците (невероятна е!), а по-късно отпразнувахме рождения ден на Пламен! Общо взето напрегнат ден, а вечерта едва успях да заспя- беше студено и страшно, но... помечтах малко и успях да се прехвърля в света на сънищата, само за да се събудя за един още по-шантав ден....
Няма коментари:
Публикуване на коментар