Warning: The content of this blog is unusually clear, direct and not for the faint-hearted!

сряда, 29 април 2009 г.

Ден Двадесет и Девет

Спомняте ли си Ден Двадесет и Седем? Е, сега, след като получих дълго мечтаната заплата, не виждам причина да не съм щастлива!

Наздраве!

P.S. Ориз, риба и вода е най-добрата рецепта за отслабване! А, да не забравите и двата часа карате! Hajime!

P.S. Забравих да спомена, че се запознах с баба Мила (единствената останала коренна жителка на село Геша) и двете дружно спасихме едно кученце (другото беше вече прегазено!) В тази връзка тя ми разказа за един човек, който се отнасял лошо с животните. Та този индивид взел, та си обесил кучето по никому неизвестни причини, а после го тръшнала зла болест и лежал 7 години! Горката му жена, докато го гледала болен му нареждала: Защо обеси кучето? Виж сега Господ как те наказва...

Баба Мила (снимката е правена на 29 юли, 2008г.)

Няма коментари: