Яна мрази страхливци..... дребни, комлексирани душици, които никога няма да помръднат и една крачка напред, защото ги е страх да бъдат себе си и се срамуват от това, което са. Лъжат и нараняват, за да преживяват... Току що един човек се опита да ме обиди с думата "смела"!!!!!!! Няма какво друго да каже...
Чакат да им дойде от някъде нещо и наричат това съдба! Не е съдба това, не е!
Съдбата е съвсем друго нещо...
Аз може и да съм ядосана сега, но поне не съм лъжкиня! И няма да обвинявам съдбата си за живота, който живея, защото ми харесва и ще си го направя такъв, какъвто винаги съм искала да бъде- цветен, динамичен, усмихнат и богат. А повечето хора нямат съзнание и смелост дори да ги поискат тези неща... Те дори нямат смелост да бъдат себе си, да се покажат на света и да кажат "Ето, това съм аз!".
Нямат смелост дори да имат собствено мнение... Каква гадост! Никакъв живец, никаква фантазия.
Щастлива съм, обаче, да познавам и хора, които далеч не са такива... Много даже съм щастлива!
.......................
Някой ден трябва да обясня какво е съдба.. но не сега.
PS. Знаете ли, кое поражда страха? Онова чувство за безполезност и за безмислено съществуване. Чувството , че няма какво да дадеш на света, на обществото, на семейството си.. на някого.. Това поражда страха!
Ако изглежа, сякаш никога не съм го изпитвала, то това не е истина. Изпитвам го толкова често, че ми е неудобно да призная колко, след всичко горенаписано. Но поне се старая всяка секунда от съществуването си да направя така, че да оправдая присъствието си тук и сега. А не просто да вегетирам в луксозна среда и да повтарям "Аз обичам себе си! Аз обичам себе си!" или "Това е моята съдба!" - Кое е твоята съдба, бе? Машина за *****..