Важен е пътя, а не целта.. каквото и да означава това. Ако наистина е вярно, значи съм наистина голяма майсторка.
Не съм постигнала все още нищо, но за сметка на това, пътя, по който вървя, наистина ми се вижда изключително труден... На къде ли води? Искам ли да свърши?
Днес си намерих една нова пътека, по която да тичам. Беше като от приказка- цялата покрита с паднали жълти, хрускави листа.. идеално оформена, широка, с лек наклон нагоре... трябва да я снимам.
Не посмях да стигна докрай- достраша ме. Само ако си имах другарче да тичаме заедно, никога нямаше да ме е страх да стигна до където си поискам!
Ето за това се молих днес.. и вчера, и оня ден, и деня преди оня ден.. от както се помня!
Ето това няма да простя на пътя, че ме остави сам- сама! От както се помня... И колкото и деца и кучета да имам, пак ще остане огромна празнота в сърцето ми.
Всеки нормален би ме разбрал, който не разбира, да ме прощава, но или няма сърце, или наистина е ненормален...
Няма коментари:
Публикуване на коментар